Най-необходима промяна в конституцията на Република България

Папийски пише за необходимостта от гласуване с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати. Такова гласуване има достатъчно основание. Но то е недостатъчно за същинско начало на промяната.

И партийците говорят за „продължаване на промяната“. А тяхната „промяна“ вече десетки години по политическата си същност не надвишава нивото на „Стани да седна!“. Никой от тях не е поискал смяна на системата на политическо неравноправие на българските граждани.

Смяната на избирателната система изисква достатъчно доказателства, че избирателите могат да номинират по-достойни кандидати за техни представители в органите на държавната власт от партиите. Но това изискване не може да се постигне без самоорганизация на избирателите. А Софийският градски съд, позовавайки се на конституционната забрана на политическа дейност на непартийни сдружения на гражданите, отказва регистрацията на такива самоорганизации.

Ст. Съботинов

Личната отговорност за правилността на решенията на овластените органи – във въображението на анализатори демократи-мечтатели!

Пролетта на 2024 година се откроява с ярките си примери на безспорната действителност на това състояние у нас. Достатъчна илюстрация за него са провалът на правителствената ротация и решенията на служебното правителство относно строежа на детска болница. Интересите на обществото се заменят с партийните.

Вековният ни опит показва, че тази замяна води до едностранчиво удовлетворяване на човешките ни потребности. Инфлацията, която ни съсипва от миналия век, продължава. Пада не само покупателната способност на парите, но и регулиращата роля на традиционните ценности.

Заблуждават ни с приказки за регулатори, за да забравим, че най-важни регулатори на всяко общество са властта и управлението. Така лесно забравяме и ролята на саморегулацията в човешките общности. За да противостоим на тази пагубна тенденция, най-значима роля на предстоящите избори има гласуването с „не подкрепям никого“ от партийните кандидати.

П. Папийски

Човешки права и човешка отговорност

Актуалността на въпроса за неравноправието на хората с различни политически възгледи у нас се засилва. Това пролича от медийните коментари както на последните парламентарни избори, така и от последните направени промени в конституцията ни. Необходимо е придобиване от всички хора на минимум както на правна грамотност, така и на политическа и организационна култура. Иначе правата до голяма степен ще остават само на думи. Истинската им защита не се постига без масова взискателност за спазването им. Трябва да припомним тезата на Римския клуб, че поддържането на човешките права изисква еквивалентно приемане и на човешката отговорност. „Това е валидно за всички нива – индивидуално, национално и международно“.

Докато организации без политическа позиция отстояват правата ни, проблемът за политическите ни права ще се задълбочава без необходимото му разрешаване. Така „защитата“ на полиическите права служи за прикриване на нарушаването на политическите права на мнозинството граждани. Липсата на фактически политически права за мнозинството, описана от Ерих Фром през миналия век, и днес е най-важният фактор поддържането на човешките права да не се съпътства „от еквивалентното приемане и на човешката отговорност“. Валидно е за всички нива на обществената система.

Без равни политически права оставаме с напразни надежди, че „полухаосът“, в който сме сега, ще намери сили да даде живот на една самоорганизирана система, предлагаща нови възможности. Още преди 33 години съветът ма Римския клуб призоваваще да не забравяме настъпилата в евроатлантическата политическа система ерозия. Проблемите на тази система са свързани с необходимост както на хоризонталното, така и на вертикалното ѝ усъвършенстване. Без участие на представляваните и управляваните демокрация не може нито да се установява, нито да се усъвършенства. Загниващата партийна избирателна система не може да промени цялостната печална политическа картина. Сплотяването на хората на нашата планета изисква фактически политически права за всички жители на Земята. Човекът е „враг на човечеството“, когато бяга от необходимата политическа отговорност и от създаването на масови самоорганизации, необходими за противопоставяне на глобалните заплахи.