За номинирането и мандатността

По-високи изисквания към необходимите представители в необходимата на обществото власт

Необходимо е да се излъчват и упълномощават да упражняват властта най-достойните и способни да противостоят на обществената инерция и стихията на първичните човешки потребности. Не тези, които групово или индивидуално се самопредлагат, а взискателните към нас и към себе си. Само когато всеки от нас се чувства отговорен да предложи за депутат по-добрия от себе си, можем да постигнем необходимата селекция на заседаващите в органите на държавната власт.

Духовната индивидуалност на хората е трудно разкриваема. Способностите на хората да откриват трудолюбивите души са различни. Но за да се разчита на тях като избиратели, трябва да имат желание за това. А право на това трябва да имат всички. От правото на номиниращ не бива да бъде лишаван никой. Но и насила ползването на това право не трябва да се изисква от когото и да е.

Напълно доброволно трябва да е участието както в номинирането, така и в гласуването. Поредна голяма политическа грешка в България може да стане приемането на предложението на някои партийци за въвеждане на задължително гласуване. Задължителното гласуване не може да превърне безотговорните пред обществото в отговорни. Единствено завистта на Вуте към Нане може да ги подтикне към активност и собствени предложения за номиниране на кандидати.

Днешната политическа неравнопоставеност на гражданите на Европейския съюз е истинско социално зло. Не е важно колко партии ги правят неравнопоставени. Една или триста и една, партиите са самонатрапници. Прехвърляйки си вината за злините една на друга, партиите стават единен заслон на безотговорността. Мандатността е колкото начин за търсене на отговорност, двойно повече начин за разминаване с отговорността.

Мандатността не гарантира плурализма

Слугинското мислене не се отличава със значим плурализъм. Всички слуги се мъчат да се харесат на господарите си. Това е главното. Всеки слуга го прави както може. Но доколкото съществува, многообразието на слугуването се определя предимно от изискванията на господарите.

Не е съществено различно и положението на просяците. Старата поговорка "Който проси, не може да го носи..." не е валидна за съвременна България. Днес и държавата и просяците в нея просят за едно и също. Казват, че кой с каквото може, с това се оплаква. Но у нас всички просещи се оплакват от едно и също – от миналото на страната си. Както от най-близкото, така и от по-далечното.

Заедно с миналото изхвърляме и създаденото в него. Българските партийни организации не се съобразяват с мнението на П. Дракър, че организацията трябва да се научи да експлоатира собствените си успехи. И мандатността с нищо не помага за такова научаване. За всеки мандатоносител е важно да се хареса на външния си покровител и на вътрешния си гласоподавател. А практиката на сиюминутното престараване се разминава с перспективните интереси на България. Плурализмът на мисленето струва нещо, когато се решава, преди да се прави, а не като всеки разваля правеното от другите.

За необходимостта от организация на избирателите

Без лицемерие и надлъгване, месианство и самохвалство

Целта ни е да разговаряме за себе си. Не за другите. За себе си като избиратели. Не да се оплакваме. Защото можем да се оплачем само от себе си. Не да се наддумваме. Това го можем, но то винаги ни е вкарвало в тунел без изход. Затова ще се стремим към отговор на всеки въпрос, към отзив на всяко мнение, предложение. Ще има полза от това не като се надпреварваме с контравъпросите и отговорите си. А като отделим достатъчно време, за да обмислим всяко предложение.

Нищо да не оставяме без внимание, освен лигавенето и шикалкавенето, лепенето на етикети и цинизмите. В центъра на вниманието ни да остава винаги въпросът: как да откриваме за себе си най-добрите от нашите среди? Как да изразим за другите това, с което считаме, че те са най-добри?

Познавайки собствените ни навици – да следим не толкова това, което се казва, а кой го казва, – предпочитаме да не се представяме като едни или други личности, а като хора с едни или други мисли.Това не пречи на никого да се представя в нашия разговор със собственото или с каквото иска име.

Считаме, че личното представяне не е задължително, защото не сме кандидати нито за народни представители, нито за съветници. Избиратели сме, които не искат да бъдат лишавани от думата при номинирането на каквито и да са кандидати за избиране в органите на властта. Искаме избирателна система, при която всеки да има действително право гласът му да бъде чут. Изразен не само с ръката, а и членоразделно.

Как да се разпознаем?

Въпросът засега не е актуален. Актуалността му ще нараства с умножаването на привържениците на каузата. Но не е безполезно изказването на мнения още сега. Тези от нас, които се разпознаят като съграждани или земляци, може да се срещат и да придобият опит в общуването, който впоследствие да споделят с другите.

Но главното ни запознаване е свързано с взаимното ни разбиране и поемане на отговорност. Всеки от нас да се стреми да открие възможностите у другия. Да търси скритите възможности у него. Въпреки че не сме кандидати за депутати, всеки който открие у друг необходимия капацитет за такава дейност, би могъл да го предложи.

А след като искаме да бъдем организация, обезпечаваща номинирането от страна на избирателите на по-добри кандидати, отколкото предлаганите от партиите, то на самата наша организация ще бъдат необходими не по-малко способни организатори. Тази работа е изключително отговорна – да откриеш у другия човека с организаторски способности, да го предложиш и да отстояваща предложението си. За човека, който е не само способен, но и е готов да отдаде способностите си на безплатната обществена дейност. И като го направи, едва ли ще се прослави, а само ще изпълни едно свое задължение към бъдещите поколения.

Отговорност в сътрудничество

Най-важна предпоставка за демократичността на една организация е готовността на членовете ѝ да носят отговорност за ставащото, за нея. Всеки член на организацията следва да се приема от нейното ръководство като доброволен, но пълноправен участник в целеполагането за организационната дейност. Всеки ръководител трябва да изучава и познава действителната и потенциална роля на отделния член на организацията, участвал в избирането му. Познаването на възможностите е предпоставка за стимулирането на способностите. Затова прякото избиране на лидери на организацията не е полезно. Но не само затова. Всяко пряко избиране на лидер от всички членове на организацията при наличие на колективни ръководни органи е вредно, нарушаващо спазването на изискванията на демокрацията. А за организация, която не предлага от свое име кандидати за участие в работата на държавните органи, такова избиране е безсмислено. То принизява чувството за отговорност у членовете на колективните органи. Принизява и отговорността на избиращите. Защото всеки избиращ трябва да се стреми към създаване на необходимите противовеси в ръководния орган. И всеки предлагащ следва да се стреми предлаганите от него представители, ако се наложи, да изпълняват и най-отговорната длъжност в ръководството.

Каква организация на избирателите е необходима?

Когато бъде урегулирано безпрепятствено, масово и пълноценно участие на избирателите в предизборния процес, може да има една организация на избирателите, в която всеки сам да определя кога, откога и докога да се включва в нейната работа и да преустановява членството си в нея. Тогава може да има и повече от една избирателски организации, като всяка от тях сама да определя по собствен избор степента на взискателност към членовете си и съотношението на техните права и задължения. В такава обстановка може изобщо да няма масова избирателска организация, а само предизоборни комитети на избирателите по избирателни райони, избирани за всяко гласуване на предходното.

Засега всичко това е утопия. На сплотяващите се, от най-левия до най-десния край на спектъра, срещу всякакви действия за осъществяване на подобни идеи партии може да противостои само организация с много по-строга дисциплина от тяхната. Затова който не е готов да спазва подобна дисциплина, може да си остане само избирател, участващ на всички срещи на избирателите, с право на предложения по всички разглеждани въпроси. Членовете на необходимата понастоящем Организация на избирателите трябва да са готови да понасят някои и други загуби на време и възможни лишения от отдих, а и зли хули от защитниците на партокрацията.

Създаването на Организация на избирателите – процес, регулиран от самите избиратели

Синергетическата демокрация ще е основа на организационната дейност на Българската организация на избирателите. Социално значимо и хуманно оползотворяване на възникващата синергия в общуването на избирателите ще е неотменна цел на организацията.

Създаването на Организацията и нейното по-нататъшно функциониране следва да се осъществява при определяща роля на стимулирането отдолу нагоре. Кандидатите за учредители може сами да решават какви по територия и брой на членовете първоначални организационни единици и техни подразделения да създават. Инициаторите са на мнение, че ще е целесъобразно те да съответстват на избирателните райони и секции. Където избирателните райони не се различават съществено от общините, районните организации може да се наричат и общински. Те може да се обединяват и в областни организации със съответни координационни органи. Всички тези по-големи или по-малки организационни единици следва да представят информация за своите предложения и състава си на сайта на инициаторите, за да бъде съобразена подготовката на Националната учредителна конференция на Българската организация на избирателите в най-пълна степен с техните мнения, предложения, участие. При поредни избори за органи на държавна власт съответните организационни единици може, с участието на желаещите избиратели, да създават инициативни комитети и, съобразно действащия избирателен закон, да номинират свои кандидати и преди учредителната конференция на БИО.