Хилядолетно търсене и ненамиране на справедливостта

Трудно се осъзнава необходимостта на единството на процесите на изменението и на приемствеността във взаимоотношенията на хората. Днес не следва само да очакваме справедливост. Няма да я дочакаме, ако не я изискваме от себе си и от другите и в политическите ни взаимоотношения.

Негласувалите само чакат справедливост. Гласувалите с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати се борят за постигане на справедливост. По мнение на Ф. А. Хайек, ще е необходимо известно време, за да припознаят хората, че създадените от тях институции ги водят към задънена улица, но вече не е рано да се мисли по въпроса.

Гласуването с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати е доказателство, че „вече не е рано да се мисли“ по този въпрос. Институциите „ни водят към задънена улица, защото хората не са равнопоставени пред тях. От 18 кандидат-президентски двойки за изборите през 2011 година нито една не е призната за своя от над 20% от избирателите.“

Свобода да се преследват собствени цели

За Ф. А. Хайек свободата е състояние, „при което всеки може да използва познанията си за свои цели...“ (Ф. А. Хайек, „Право, законодателство и свобода“, Том Първи, „Правни норми и правов ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996, стр. 70). Според него, свободата да се преследват собствените цели е важна колкото за съвършения алтруист, толкова и за най-големия егоист. „Алтруизмът, ако е добродетел, със сигурност не предпоставя, че трябва да се следва волята на друго лице“ (пак там).

Но какво е гласуването на безпартийните за кандидати, номинирани от партийците? Какво е лишаването на безпартийните граждани и от право на участие в конституционни референдуми? След като чл. 12, ал. (2) на Конституцията на Република България отрича правото на граждански сдружения да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, безпартийните българи са лишени от право да преследват собствени политически цели и да следват собствена политическа воля.

В политиката е изключителна важна равнопоставеността на „взаимодействие“ и „самоинициативност“. „Взаимо“ акцентува на съществено-необходимата взаимоизменяемост между представлявани и представляващи, управлявани и управляващи, в процеса на реализацията на обществената необходимост, а „само“ – на неосъществимостта на демократична политика без лична отговорност. Реализацията на необходимото взаимоусъвършенстване между обществените дейци и структури е невъзможна и без взаимна взискателност, и без неотменна лична отговорност.

Равнопоставеност на обществените групи – равнопоставеност на гражданите

Бедните на имена на критично мислещи личности бюлетини и на изборите през второто десетилетие на XXI век доведоха страната ни на оскъдност на организационни таланти в политическата ѝ система. Вместо непрекъснато да изучават проявлението на политически активните избиратели в процеса на практическата им работа, централните партийни ръководства продължават да залагат главно на тяхното послушание. Процесът на възпитаване на организаторски умения в практическа дейност продължава да се заменя с показни упражнения на поставяне на ученици на директорски или президентски столове.

Организаторските способности на обществените дейци са неделими от способността да се убеждават хората в актуалността на различните проявления на обществената необходимост. За органите на властта и управлението трябва да се избират граждани, способни да убеждават, без да обещават длъжности, високи заплати и ходатайства. Убеденост без предубеденост се постига чрез равнопоставеност на гражданите при въвличането им в дейност, доказваща правилността на правните изисквания.

За да грешим по-рядко при избора на осъществяващите контрола и регулациите, трябва да ги избираме не по обещанията, а по направеното в предходната им дейност. Гражданското общество е борба за равнопоставеност на обществените групи, но в съвременния си вид то не може да постига равноправие на гражданите. „Липсата на равнопоставеност на стартовата линия на живота не може да бъде компенсирана от професионални обединения и референтни групи. Без политическа воля и подкрепа за онеправданите, те си остават онеправдани“. Налаганата днес политическа воля само ги лишава от подкрепата на каквато и да е възможна неволя.

Необходимост от единство на алтруизма и следването на усвоените в обучението правила на поведението

Днес се налага становището, че следването на усвоените правила е по-полезно за обществото отколкото много възможни за извършване от отделния индивид алтруистични постъпки. А много медийни информации в навечерието на Великден ни карат да противостоим на едностранчивото следване на такава констатация. Откроява се предаването на Нова телевизия за млад българин, останал без ръце и оказващ на множество други техническа и морална подкрепа.

Безспорно правилата за разпределение на труда са по-важни за просперитета на обществото, отколкото благотворителността. „Честта се отстоява и достойнството се защитава предимно в обществено-полезен труд.“ Но и хора с увреждания имат право на участие в утвърждаването и по-нататъшното развитие на трудовите правила.

Конкуренцията и солидарността могат и трябва да се взаимообуславят. А събюдаването на техните правила по-добре познават безпартийните избиратели, отколкото партийните представители. Затова гласуването с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати може да е и политическо право, и морално задължение на много български избиратели.

Гр. Вълчанов