Равнопоставеност на обществените групи – равнопоставеност на гражданите

Бедните на имена на критично мислещи личности бюлетини и на изборите през второто десетилетие на XXI век доведоха страната ни на оскъдност на организационни таланти в политическата ѝ система. Вместо непрекъснато да изучават проявлението на политически активните избиратели в процеса на практическата им работа, централните партийни ръководства продължават да залагат главно на тяхното послушание. Процесът на възпитаване на организаторски умения в практическа дейност продължава да се заменя с показни упражнения на поставяне на ученици на директорски или президентски столове.

Организаторските способности на обществените дейци са неделими от способността да се убеждават хората в актуалността на различните проявления на обществената необходимост. За органите на властта и управлението трябва да се избират граждани, способни да убеждават, без да обещават длъжности, високи заплати и ходатайства. Убеденост без предубеденост се постига чрез равнопоставеност на гражданите при въвличането им в дейност, доказваща правилността на правните изисквания.

За да грешим по-рядко при избора на осъществяващите контрола и регулациите, трябва да ги избираме не по обещанията, а по направеното в предходната им дейност. Гражданското общество е борба за равнопоставеност на обществените групи, но в съвременния си вид то не може да постига равноправие на гражданите. „Липсата на равнопоставеност на стартовата линия на живота не може да бъде компенсирана от професионални обединения и референтни групи. Без политическа воля и подкрепа за онеправданите, те си остават онеправдани“. Налаганата днес политическа воля само ги лишава от подкрепата на каквато и да е възможна неволя.