Решението на задачата в предходната статия е на страница, а решението на класическата загадка е представено през май 1995 г. в „Annals of Mathematics“ с две статии, състоящи се от общо 130 страници. Двете статии били най-грижливо проучваните ръкописи в историята на математиката. Думи на Джон Коутс: „В математически термини окончателното доказателство е еквивалентно на разбиването на атома или на откриването на строежа на ДНК. Едно доказателство на теоремата на Ферма е голям интелектуален триумф и човек не бива да не отчита факта, че то революционизира теорията на числата с един замах. За мен очарованието и красотата на работата на Уайлз са огромна крачка напред за алгебричната геометрия.“
Към това мнение на Коутс С. Синг добавя свое. Уайлз „съчетал практически всички постижения на теорията на числата на XX век и ги вградил в едно всемогъщо доказателство“. И най-невзискателните ще искат от всемогъщото нещо валидност за всички области на обществото. Но може би ще е по-добре да започнем с по-скромни цели като удвояването на продължителността на живота? „През XX в. ние почти удвоихме продължителността на живота от 40 на 70 години, следователно в XXI в. би трябвало да можем отново да я удвоим до 150. Това далеч не е безсмъртие, но то ще революционизира човешкото общество. Като начало семейната структура, браковете и отношенията между деца и родители коренно ще се променят. Днес хората все още очакват, че ще живеят като съпрузи „докато смъртта ни раздели“, и голяма част от живота е посветена на създаването и отглеждането на деца. А сега си представете човек, чийто живот продължава 150 години. Ако се ожени на 40, остават му още 110 години. Можем ли да очакваме бракът му да продължи 110 години? Това вероятно не би се понравило дори на католиците фундаменталисти. Следователно сегашната тенденция на поредици от бракове вероятно ще се усили. След като роди две деца преди четиридесетте, на 120 жената ще си спомня смътно за годините, прекарани в грижи за тях, тъй като това ще е относително несъществен епизод в дългия ѝ живот. Трудно можем да предвидим какви ще са взаимоотношенията между родители и деца при такива обстоятелства.“ (Ювал Ноа Харари, „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“, изд. „Изток-Запад“, стр. 26).
Ако живеят до 150, хората ще имат много по-дълъг професионален живот. Те няма да се пенсионират на 65 и няма да дават път на новите поколения своевременно. Само след като цяло едно поколение учени си отидие, новите идеи може да изкоренят старите. Учен, журналист, готвач или футболист – не бихте се чувствали добре, ако шефът ви е на 120 години и вероятно ще ви е началник още няколко десетилетия.
„В политическата сфера резултатите вероятно ще са дори още по-страшни. Какво бихте казали Путин да остане на власт още деветдесет години? Всъщност, ако хората живееха по 150 години, през 2016 г. Сталин все още щеше да управлява в Москва едва 138 годишен, председателят Мао щеше да е човек на средната 123-годишна възраст, принцеса Елизабет търпеливо щеше да чака да наследи 121-годишния Джордж VI. А на сина ѝ Чарлз щеше да му дойде ред едва през 2076 г.“ (пак там, стр. 27).
За да живеят мнозинството хора до 90 години, медицината ще трябва да промени основните структури и процеси в човешкото тяло и да открие начин да регенерира органите и тъканите, но не е сигурно, че ще успеем да го направим до 2100 г. Още по-несигурно е, че обществените структури и състояния ще започнат по-ефикасно да функционират в съответствие с изискванията на научния прогрес.
Политическата система на съвременния свят функционира от векове. Англо-американски идеолози са на мнение, че тя най-добре функционира в раздвоението властващи – опозиция. Последните 4-5 века потвърждават това становище. От XVIII до XX в. политическата система в Обединеното кралство и САЩ е най-стабилна, най-устойчива на всевъзможни сътресения. Но става дума не само за стабилност, а и истинска демократичност. Демократичността зависи от ролята на демоса. В какво състояние е той при определяща роля на раздвоението властващи – опозиция? Представляват го в органите на властта най-често опозиционни партии. По такъв начин народът трябва успешно да противостои, за да взаимоотрича успешно състоянията си с тях, и на представляващите го, и на управляващите го партии. Това двойно противостоене е достатъчно изтощително за здравите сили сред избирателите. Изходът е в създаването на общонародна самоорганизация на избирателите. Тогава общонародната самоорганизация и ще номинира кандидатите за избиране в органите на властта, и ще контролира изборите, а избраните представляващи ще му намерят колая, да избират управляващи за всички необходими органи на властта.
