Всеобщо значимо и човешки фундаментално нравствено прекрасно в политиката

Такъв елемент на човешките взаимоотношения се опитвам да открия в процеса на съставянето на днешното българско правителство. Защото мисля, че и той трябва да съществува в работата на Народното събрание на република България. Колкото и да е съдържателна откъм критичност и самокритичност тази работа, тя трябва да е в съответствие с красотата на родните долини и планини; и с прекрасните дела на най-големите ни национални герои.

Имитациите на политическа дейност сред децата, които храним и обличаме, не могат да породят или да заменят действителния интерес у младите хора на страната ни към политическата дейност у нас. Без необходимата ценностна йерархия на общественото битие към тъмна бездна ще продължаваме да се свличаме. За да противостоим на свличането, не са необходими продължителни интервюта на малки деца пред паметници на герои при отрицателни температури. Не трябва да пропускаме това, че децата от добро разбират. Не трябва и да се ръководим от мисълта, че, пораснали, те вече няма да имат време да слушат.

Трябва да сме уверени с какво нетленното ни наследство ще ги обогатява. Новосформираното ни правителство може и да не заеме място в него. Но самият процес на неговото създаване е добър пример на насочен изблик на човечност и в ситуации на лични огорчения, когато други партийци проявяват нестихваща злоба в парламентарни дискусии.

 

Гр. Вълчанов

Демократизация или авангардизъм

Проведеният през настоящия месец фрвруари конгрес на БСП е поучителен за всички. Кристиян Вигенин се надява, че представляваната от него в Европарламента партия тепърва ще узрее за участие на целия си личен състав в избори на нейния председател. Значи повече от дванадесет десетилетия време не е било достатъчно за необходимата ѝ вътрешнопартийна демократизация.

Но прекият избор на председателя едва ли може да ускори тази демократизация. Поставянето на партийния лидер над демократично избраните колективни ръководни партийни органи не води до успехи на националната партийна организация. Историята на БСП сама многократно е доказвала това. Доказа го и ускореното намаляване на политическото влияние на БСП у нас пред 20-те години на XXI век. Решението за прекия избор на председателя от всички партийни членове бе нескопосан опит да се подчертае авангардната роля на БСП в развитието на българската демокрация.

Идеята за такава роля на БКП/БСП много десетилетия се „наливаше в съзнанието“ на поколения българи от пропаганда, граничеща с лудост. За да няма следа от колебание, се пропагандираха „единодушно приемани решения“. Телеграми, изразяващи „безгранична преданост“ до ЦК на БКП се приемаха на следващи едно след друго партийни и общи събрания. На всякакви форуми идеята редовно се повтаряше, без оглед на това какъв и колко ентусиазъм разгаряше. Сред народа ни – „бурни“, но постепенно заглъхващи ръкопляскания, но както и до днес, небивала всеобща радост не дойде. Тези всеизвестни истини членовете на БСП знаят най-добре.

Необходимост и свобода при залиняла социално-политическа памет

Обновлението опира и до сменяемостта на ръководствата. Изисква да помним ролята на всяко по всяко време на съществуването му. А ние бързо забравяме и промените в конституцията ни!

Повече ли е ентусиазмът в работата у човек, който знае, че изпълнява длъжността си за кратък срок, или у този, който няма притеснения за краткостта на мандата? „Очакващ смяна по-смело ли се изявява? Перспективата не поощрява ли смелостта?“ Конституционни текстове, ограничаващи мандатността, могат както да поощряват, така и да локализират решителността и непоколебимостта. Краткостта на мандатите може да нивелира дръзновението до привикване.

Това съвсем не означава, че обществено-политическата дейност винаги може да прогресира без смени. Висотата на тази дейност не се повишава нито при липса на каквито и да е смени, нито само с размени. Необходимостта и свободата на избора изискват постоянно усъвършенстване на критериите за приложимост на спираловидността в обществено-политическото развитие. Промените извършвани у нас през първата половина на третото десетилетие на XXI век не доказват наличие на способност за съобразяване с необходимата мяра на единството на приемственост и променливост у нашите партии. Ще направи ли някакво изключение новото правителство предстои да разберем.