Демократизация или авангардизъм

Проведеният през настоящия месец фрвруари конгрес на БСП е поучителен за всички. Кристиян Вигенин се надява, че представляваната от него в Европарламента партия тепърва ще узрее за участие на целия си личен състав в избори на нейния председател. Значи повече от дванадесет десетилетия време не е било достатъчно за необходимата ѝ вътрешнопартийна демократизация.

Но прекият избор на председателя едва ли може да ускори тази демократизация. Поставянето на партийния лидер над демократично избраните колективни ръководни партийни органи не води до успехи на националната партийна организация. Историята на БСП сама многократно е доказвала това. Доказа го и ускореното намаляване на политическото влияние на БСП у нас пред 20-те години на XXI век. Решението за прекия избор на председателя от всички партийни членове бе нескопосан опит да се подчертае авангардната роля на БСП в развитието на българската демокрация.

Идеята за такава роля на БКП/БСП много десетилетия се „наливаше в съзнанието“ на поколения българи от пропаганда, граничеща с лудост. За да няма следа от колебание, се пропагандираха „единодушно приемани решения“. Телеграми, изразяващи „безгранична преданост“ до ЦК на БКП се приемаха на следващи едно след друго партийни и общи събрания. На всякакви форуми идеята редовно се повтаряше, без оглед на това какъв и колко ентусиазъм разгаряше. Сред народа ни – „бурни“, но постепенно заглъхващи ръкопляскания, но както и до днес, небивала всеобща радост не дойде. Тези всеизвестни истини членовете на БСП знаят най-добре.