Вечно модерна в социалната сфера поляризация

Естествен е стремежът на хората към по-значими позиции в обществото. От заеманата позиция човек намира израз на същностните си сили. За да способства за това, политиката трябва да противостои на равнодушието.

Проявлението на същностните сили на човека предполага и самоотрицателност на неговите състояния. На него трябва да служи и сътрудничеството, за което бленуват хората. То зависи от висотата на общественото разделение и организацията на труда.

Мненията на другите за нашите намерения и действия ни обогатяват с различията си. Разбирането им овътрешностява другостта. Приложимостта на всичко това в политическата област открива неограничени възможности за дейност на политическата самоорганизация на избирателите. Тя може да съединява протвоположностите: взаимодействие и самоинициатива, ръководени и ръководители, избиратели и избирани, организирани и неорганизирани, и т.н. Всички тези полярности може да взаимоотричат състоянията си и да се взаимопроникват по-добре, когато се узакони най-съществената за функционирането им поляризация в политиката: представлявани-представляващи. Самоорганизацията на избирателите може да обезпечи политически прогрес, спъван сега от партиите, като усъвършенства единството на тези противоположности.

Политическа некомпетентност – нравствено опустошение

Незавидното ниво на икономическото и политическото ни развитие увеличава дела на нравствено опустошените в нашето обшество. Продължителното политическо равнодупшие у много хора преминава във взаимно озлобление. Затова Григор Вълчанов е прав, че политическото споразумение между десни и леви е крачка напред към българско единение.

Задължително натрапваното конфликтуване дясно-ляво е от век и половина и трябва да се съобразяваме с него. Но то невинаги отговаря на делението бедни-богати. Чрез вечността на второто раздвоение не трябва да се увековечава и в бъдеще първото.

Делението може да е път към обновление, но винаги и навсякъде първо трябва да се намира подходящият делител. Делението на две може да е най-разпространено, но невинаги е най-приложимо и най-плодотворно.

Тоталитаризмът предпочита вечната дихотомия, но в политиката тя невинаги е най-подходяща. За демократичната политика е най-важно раздвояването избиращи-избирани. Промемяйки състава си, тези противоположности в политиката трябва да съществуват постоянно.

Както в единството на противоположностите ново и старо е неодбходима не само променливост, а и приемственост, така и в демократичното политическо развитие отрицанието и приемствеността са задължително необходими една на друга противоположности. Постигането на тяхно прогресиращо единство изисква от политическите дейци знания за обществено-историческата необходимост. Но партиите рядко акцентуват на тях.

Засилваща се необходимост от общонародна самоорганизация в съвременната ситуация

    Днешната ситуация изисква преобразувател-революционер. 

Докога ще робуваме на престарелия български провинциализъм?
Започна да се срамува от него дори старият български пенсионер.
Кога ще се засрамим от него като нация, със собствен синергетизъм?
    Периодично погубваме наши традиции без оглед на висотата.
Сами непрекъснато пресъздаваме и увеличаваме опасността
да кълни в ежедневието ни ужасяващо подлизурство, сивотата.
Низвергната ли е йерархията на качествата, следва крах на личността.
    Качествата ни все повече избледняват по белия свят се разпиляват
при липса на собствен критерий с полезна устойчива категоризация.
Така в Родината си младите хора не намират полето за изява.
Техните нови идеи не постигат възможната цел – реализация.
    Политическите ни права, на мнозинството граждани, са суспендирани.
Възможности за изява на организаторски качества – окупирани!
Партийните лидери се запасяват с антураж по лична номенклатура.
Сред показателите за включване в нея липсва действителната култура.
    Ценят се рутинни умения в сферата на парадността и рекламата.
Не се поощряват инициативност, способност за диверсификация.
Регистрира се множеството на цитатите, маркирани в стенограмата,
броят и скоростта, а не качеството на реакциите в ситуация.
    Няма начини на установяване на посоката на изменения.
Къде е личното място на скалата между нищожество и величие?