Политическа некомпетентност – нравствено опустошение

Незавидното ниво на икономическото и политическото ни развитие увеличава дела на нравствено опустошените в нашето обшество. Продължителното политическо равнодупшие у много хора преминава във взаимно озлобление. Затова Григор Вълчанов е прав, че политическото споразумение между десни и леви е крачка напред към българско единение.

Задължително натрапваното конфликтуване дясно-ляво е от век и половина и трябва да се съобразяваме с него. Но то невинаги отговаря на делението бедни-богати. Чрез вечността на второто раздвоение не трябва да се увековечава и в бъдеще първото.

Делението може да е път към обновление, но винаги и навсякъде първо трябва да се намира подходящият делител. Делението на две може да е най-разпространено, но невинаги е най-приложимо и най-плодотворно.

Тоталитаризмът предпочита вечната дихотомия, но в политиката тя невинаги е най-подходяща. За демократичната политика е най-важно раздвояването избиращи-избирани. Промемяйки състава си, тези противоположности в политиката трябва да съществуват постоянно.

Както в единството на противоположностите ново и старо е неодбходима не само променливост, а и приемственост, така и в демократичното политическо развитие отрицанието и приемствеността са задължително необходими една на друга противоположности. Постигането на тяхно прогресиращо единство изисква от политическите дейци знания за обществено-историческата необходимост. Но партиите рядко акцентуват на тях.