Самоотрицателност и усъвършенстване

Честито Възкресение!

Може би по-приемлива е по-популярната дума „самоотверженост“. Но самоотрицателността има по-фундаментално значение. Тя означава не само самоотрицание в името на другите, а едновременно готовност, способност за отричане на собствените състояния заради ставане и утвърждаване на общественото усъвършенстване.

Недостатъчно е поемането на рискове в ситуации с неясен изход. Съвременното общество изисква нестихваща демократизация. Това означава въвличане на все нови и нови хора в предлагането на кандидати за избиране в органите на държавната власт.

Всеки предлагащ трябва да се чувства отговорен избираните да получават надеждна информация, за да могат успешно да защитават избирателите. А съвестта на нацията ни е претоварена от опитите да забравим колко пъти в историята сме били в състояние на неприлично бездушие. И така, избиратели и избирани взаимно се оправдават едни с други вече повече от век.

        По-инак се развиват процесите във вечно млада Елада.

Бидейки нежна, слаба – последователно е завоювана

от двете почти световни империи, присвоили я духом

и на сърцето им допаднала нейната мисъл школувана.

        Кондорсе счита, че всички хора в Гърция са с еднакво право

да познават истини. Да ги отркиват за общо добруване.

Безрезервно, на други признаци на истината да предават.

Ако искате – нека да бъде на партии-школи царуване!

        Нека те да предлагат идеи – не да налагат духовна власт.

Античните школи си проличават и по начина на живот.

Народ – санкционира законопроекти, пази право на глас.

Въпреки всичко пак успяват надълго да го запрегнат в хомот.

Раздвояване – необходимост, раздвояване – цялостност

Честито Възкресение!

Прогресивното функциониране на обществото зависи от небходимото раздвояване на неговата същност. Зовът на самозапалващите се през 2013 година остава морално-политически неосмислен от мнозинството граждани на България.

При липса на необходимия отклик на политическия ни персонал, партокрацията продължава да ни съсипва. Липсва политически най-необходимата взаимоотрицателност на състоянията на представлявани – представляващи, Без нея цялостността на нашето демократично гражданство не се постига.

Избраници на върховните партийни органи нямат у себе си зряла вътрешна потребност от усъвършенстване на обществената ни система. Те трябва да я носят като своя собствена опозиция и отрицателност на днешното ни състояние, насочена към взаимно стимулиране на човешката самостоятелност, на неповторимите мнения, подлагащи прекалената тривиалност на безпощадно съмнение. Хората, неспособни да променят своето безгрижно за обществото състояние, трябва да отпадат своевременно от представляващите ни органи. Нравственото позициониране на представляващите е автономно, но не може да е безотговорно. У нас продължават да говорят за поемане на отговорност само след настъпили провали, т.е. да не отчитат същностните различия между понятията отговорност и вина.

Цялостността — колкото сумарна, толкова процесуална

Противоположните страни на процеса на самодвижение на обществото са неотграничими. Преливащото в цялостност единение има трудно установими страни на противоречието, определящо обществената същност и развитие. Движещите сили на развитие на обществената цялостност не изключват взаимоотрицателността на нейните части, но и не се изчерпват с нея.

 

Симетрията "дясно-ляво" не е най-съществена за системата на обществените отношения. Тя е духовно бедна и не обезпечава социално единение. "Дясното" и "лявото" все повече изтощават бедните на социално съдържание свои същности.

 

А оскъдното съдържание на тези временни обществени явления има жилави външности. Те са опияняващо здраво вкопчени в електората. Не били на разврата и упадъка проявления!

 

Преди век Йосиф Джугашвили намери оправдание на дълго нестихващ терор в редуване на дясна след лява опасност. Така поред се развихриха "ягодов" и ежовски капацитети. Един след друг отиват в небитието Рютин, Камински, Тухачевски, Уборевич, Якир...

 

Милиони загиват тогава заради недоволния от недостатъчното им внимание към него генсек. Сега отново расте броят на агресивните, недоволни от недостатъчно внимание към тях. Докъде ще стигнем по тази наклонена плоскост? Кой руши обществената цялостност? Десни, леви или всички борещи се за избирателско внимание?

Рискове и необходим ред в Република България през последната година на първата четвърт от XXI век

Време е критиците на българските политически партии дълбоко да си поемат дъх. Време е широко да отворят очите си. Време е за добронамерена, но и радикална критика.

Време е за преосмисляне на критериите за политически ценности. Трябва да се определя много по-прецизно ролата и значението на груповите ценности в системата на единството общество – личност. Защото взаимното проникване на интересите на дейците от различни социални нива достига все по-голяма висота.

Единството на взаимодействието и самодвижението на държавните органи и икономическите подсистеми непрекъснато придобива нови измерения и те трябва да се отчитат непрекъснато. Динамиката на това единство не се вижда, а трябва да се разбира. Това изисква политическо самодвижение на цялото ни общество. Периодичното пускане в изборна урна на бюлетина с имена на партийни кандидати за работа в органи на държавната власт не осигурява такова самодвижение. Ако не го постигнем, обществото ни е заплашено от дисфункционалност и ирационалност. За да противостоим на тази заплаха, са необходими и политическа самоорганизация, и политически самоконтрол на гражданите.

Универсален индивид

                                              Посвещавам на 115-ата годишнина от рождението на непрежалимата ми майка Златка Иванова Кирова!

 

Като цялостна индивидуалност и световно-исторически индивид, човекът противостои на цялото общество, на духовността на обществото и надстройката му, на политическата идеология и на политическия персонал. Индивидуалната духовност става истински личностна, когато способства за възпроизвеждането на обществената. Управляващата и управляваната противоположности понастоящем се възпроизвеждат взаимно твърде формално, въпреки че имат закономерностите на взаимоотношенията на противоположностите. Ниската степен на взаимното им проникване води и до едностранчивост на взаимоотрицателността им. Прогресът им може да се осъществява чрез преминаването на всяка от тях в своята противоположност.

Преминаването става като всяка противоположност става нейна собствена отрицателност, снемаща освен съдържанието на отдиференцираната от нея противоположна страна и значимото за възвишаването ѝ собствено положително съдържание. Много важно се оказва взаимното проникване на противоположностите множествено и единично, част и цяло. Те са важни за изменението на висотата на взаимоотрицателността и взаимното проникване на представляваните и представляващите чрез усъвършенстване на гражданите, които функционират като такива.

Функционирането на гражданите като представлявани обикновено е пожизнено, а като представляващи – временно. Преминаването на граждани от едната подсистема в другата може да противостои на отрицателното влияние на мандатността. Номинирането на кандидати за представляващи от избирателите се основава на значимостта и реалността на предизборните обещания, на съзидателността на реализацията им. То противостои на политическото задкулисие, на апатията сред избирателите, на политическото безгръбначие, на безотговорността, безскрупулността и др. То води до съсредоточаване на общественото внимание върху необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на избирателите и избираните. А вниманието към усъвършенстването на универсалността на индивида не трябва да е за сметка на неговата индивидуалност. Важи за представляващите и за представляваните.

            Представляващият други трябва да е индивид универсален.
            На Балканите добре знаем до какъв произвол се стига така.
            Не търпейки различия между нас, правим често избор скандален.
            Живеем с надежда, че ще намерим подкрепа от далечна ръка.

Основополагаща е ролята на двоичността в политическата система. Но истинска политическа двоичност е възможна без партии. Без взаимоотрицателност и взаимно проникване на раздвоените не достига необходимата задълбоченост на познанието, нито на универсума, нито на духа.

Сатой Чатой