Самоотрицателност и усъвършенстване

Честито Възкресение!

Може би по-приемлива е по-популярната дума „самоотверженост“. Но самоотрицателността има по-фундаментално значение. Тя означава не само самоотрицание в името на другите, а едновременно готовност, способност за отричане на собствените състояния заради ставане и утвърждаване на общественото усъвършенстване.

Недостатъчно е поемането на рискове в ситуации с неясен изход. Съвременното общество изисква нестихваща демократизация. Това означава въвличане на все нови и нови хора в предлагането на кандидати за избиране в органите на държавната власт.

Всеки предлагащ трябва да се чувства отговорен избираните да получават надеждна информация, за да могат успешно да защитават избирателите. А съвестта на нацията ни е претоварена от опитите да забравим колко пъти в историята сме били в състояние на неприлично бездушие. И така, избиратели и избирани взаимно се оправдават едни с други вече повече от век.

        По-инак се развиват процесите във вечно млада Елада.

Бидейки нежна, слаба – последователно е завоювана

от двете почти световни империи, присвоили я духом

и на сърцето им допаднала нейната мисъл школувана.

        Кондорсе счита, че всички хора в Гърция са с еднакво право

да познават истини. Да ги отркиват за общо добруване.

Безрезервно, на други признаци на истината да предават.

Ако искате – нека да бъде на партии-школи царуване!

        Нека те да предлагат идеи – не да налагат духовна власт.

Античните школи си проличават и по начина на живот.

Народ – санкционира законопроекти, пази право на глас.

Въпреки всичко пак успяват надълго да го запрегнат в хомот.