Да станем народ, извеждащ от практиката си политика!

Човешкото усъвършенстване изисква и свободата да става необходимост, а не само обратното. Без това свободата е безсъдържателна. Шири се безидейността. Разиграват се вотове, избори без политическа идейност.

Разпиляват се надежди и действеност. Липсата на значими идеи проваля опитите на много хора да отстояват справедливостта. Партиите не се интересуват от проблемите на политическата справедливост. По-точно, считат, че тя засяга само отношенията между партиите. Избирателите-безпартийни, според партийци, имат само право на протест, когато партиите не са справедливо политически представени в органите на властта и управлението на държавата.

Политиката, като отношение към обществено-историческата необходимост, у нас не се счита за присъща на целия народ. Забравя се становището на великия Спиноза, че съвършенство и необходимост никога „по никакъв начин не могат да бъдат разделени“. Така незачитането на правото на безпартийните граждани на пълноценно изразяване на отношението им към обществената необходимост, включително и чрез предложения за политическото им представителство в органите на държавната власт, е по същество незачитане на правото им на пълноценно усъвършенстване. Като прибавим към това и неправилното тълкуване на конституцията за референдумите от 2003 година, политическото неравноправие на българските граждани е неоспоримо.