Самоорганизация и управление

Без да се меси в саморегулацията на дейността на представителните институции, избирателската самоорганизация трябва да способства за усвояване на организационна култура от избирателите. Тогава избирателите ще могат да правят и да отстояват по-удачни предложения за номиниране на кандидати за избиране в представляващите ги органи. Необходимият минимум практически организационен опит те трябва да придобиват в процеса на самодейността и самоуправлението на собствената си самоорганизация.

Избирателската самоорганизация, без да измества представляващи и управляващи, може да допринася за цялостно повишаване на културата на общуването на своите членове. Така може да се повишава нивото на съблюдаване на правилата за справедливо поведение на различните равнища на представителство и управление и да се подобрява ползването на различните услуги, предоставяни на гражданите. Нали администрацията следва да е подчинена на същите общи правила за поведение, както частните лица. А увеличаването на услугите, предоставяни на гражданите от административните органи, предполага повишаване на взискателността към тях. От гражданската взискателност зависи недопускането на тяхна целенасоченост към облагодетелстване на отделни групи.

Нивото на народната взискателност към представляващите органи и управлението зависи от гражданската организираност. А институционализацията на избирателска самоорганизация е опасна за господстващата партокрация. Българската партокрация свежда народното позициониране в обществено-политическата ни система до нареждане на „опашки“ за участие в „нямо“ гласуване. Защото активната народна позиция ще пречи на постиганото от партократите осуетяване на чуваемото изразяване на избирателски предложения за избиране на представляващи. Ще породи и граждански стремления за произвеждане на конституционни референдуми.

Граждани-избиратели и конституция

Уважението към Конституцията все повече зависи от ролята на народа в нейното приемане. Партийци я ценят според направените разходи за нейното написване и приемане. Наложилите мненията си при формулирането на нейните наредби настояват за спазването ѝ. Загубилите борбата при това формулиране предлагат нейно изменение. Нейни тълкуватели поставят равноправието ни под съмнение.

При наличната разнопосочност на партийните стремления, българският народ е лишен от възможнст за участие в реализацията на организиращата конституционна роля в процеса на налагането на правото. Така Конституцията ни не може да осигури осъществяването на предхождащите я очаквания. Спазващите правилата за справедливо поведение остават разочаровани. Защото днешната ни Конституция се прие при очаквания за всеобщо спазване на тези правила. А нейното прилагане замени неравноправието ни с голяма група партийци с неравноправие с повече групи партийци. Тълкуването на Днешната Конституция за десетилетия лиши обикновените български граждани от право на участие в референдуми за изменения в държавното устройство и формата на управление на Република България. От друга страна, българските партийни законодатели си позволиха да обявят гласуването на българите на избори за задължително. За тях собственото им избиране в органи на държавната власт се оказва по-важно от каквито и да са изменения в конституционното право. Изгледи за конституционно преодоляване на неравноправието на гражданите на Република България не се очертават.

Като действителен път към равноправието на българите се очертава пътят на политическата борба. За да преодолеят единният отпор на партиите в тази борба, на тях им е необходима политическа самоорганизация. Ако им тежи организираността, безправни ще си останат.

Акценти

Устойчивото развитие на обществото зависи от акцентите на представителните и управляващите го органи. Обществото става по-крехко, когато се забравят ценности. За това способства най-често дейността на партии, акценти в която са едни или други цели.

Избирателската самоорганизация ще допринася за постигане на възможно по-високо ниво на обществена антикрехкост, защото акцентите в нейната дейност ще са ценностни. Без политическа активност на избирателите не може да укрепваме морално-политическото единство на нашето общество. Организационното общуване на избирателите може да помага за съчетаване на изпълнението на нарежданията на овластените със съблюдаване на правилата за поведение.

Избирателската самоорганизация може да помага на все повече индивидуалности да усвояват все по-значително съдържание от формите на общественото съзнание. Така ще се умножават и участващите в обогатяването на съдържанието на тези форми. Така ще се повишава нивото на взискателността на избирателите към политическата зрелост на предлаганите за представляващи ни в органите на държавната власт. Понастоящем взискателността към идейно-политическото ниво на кандидатите е принизена и идейният плурализъм е оскъднял. Партийната избирателна система не дава надежди за по-голяма нравствена висота на избираните. Партийният ни политически персонал олицетворява нивото на политическия ни морал. Целенасоченото партийно ограничаване на участието на избирателите в политическите процеси дава печални резултати. Защото фактически се отрича правото на „електората“ на собствено политическо съзнание. Партийци мислят, че тяхното политическо съзнание е предостатъчно за целия български народ.

Самоорганизация за реализация на социално-политическите способности на хората

Става дума за отнемане на привилегията на политическа реализация в обществения живот на много неспособни да се реализират в други области. Защото не се касае само за безполезността на тези партийни представители в органите на държавната власт по отношение на реализацията на актуалната обществено-политическа необходимост. Касае се за огромните вреди, които те причиняват на обществото, на обикновените граждани.

Такива партийци има не само в България. Има ги по цялата Земя. Българските обикновено са подражатели. Където и да са, не можейки да извършват истински необходима политическа дейност, те се занимават с интригантство!

Постигайки единство помежду си, за да противостоят успешно на безпартийните, партиите враждуват заради овладяването на управлението. Искат да управляват техните държави. Някои искат да господстват не само в техните държави. Недоволни от управлението на партийните си противници някои партии организират сепаратистки движения, стремящи се към образуване на нови държави. Уравляващи партии в заплашени от разпокъсване държави започват репресивни действия срещу сепаратистките движения, понякога оценявани като геноцид. Партийци от по-големи държави инициират наказателни операции срещу виновните за такъв „геноцид“.

Подобни изблици на партийност съпътстват много войни през годините след Втората световна война. Тези войни не са малко. Корейската, Виетнамската, Афганистанската, Югославската, следващата Афганистанска, Иракската, Либийската, Сирийската, Украинската.

Вместо войнолюбиви партии за привилегировани партийци, на обществото са необходими самоорганизации на избирателите. Те няма да се борят за власт, а само ще съдействат на избирателите, за да номинират собствени кандидати за представители в органите на държавната власт. За да е пълноценна избирателската политическа реализация, през останалото време самоорганизациите може да работят за идейно-политическо възвишаване на членовете си.

Справедливост при дефицит на мъдрост

Обсъждахме правилата за справедливо поведение през цялата изминала година на избори и продължихме това през 2022 година. Продължават протестите против избраното управление. Оказа се дефицитно и единогласието на правителството. На какво се дължат продължаващите да се изявяват дефицити на държавната ни власт? В края на изтеклия век Н. Н. Мойсеев казваше, че основният дефицит е дефицитът на мъдрост. Едва ли този дефицит е вече преодолян.

Важни фактори за политическите ни дефицити спомена поетът Стефан Цанев в интервюто си дадено на П. Златарева и излъчено от БНТ на 2 март 2022 г. Такъв фактор бил фактът, че умните хора не искат да се занимават с политика, и в резултат на това ги управляват глупци. Истина има и в думите на поета, че с политика се занимават хора, неспособни на реализация в други области на обществения живот.

Защо е така? Защото умните и високонравствени хора не искат да се натрапват на овластяващите избиратели. А мнозинството избиратели не могат да ги предложат, защото не участват в процеса на номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт, тъй като номинирането е политическа дейност, забранена на безпартийните граждани от чл. 12 на българската Конституция. Премахването на тази несправедливост предполага промяна на Конституцията ни. Установяването на пълноценна политическа справедливост изисква самоорганизиране на избирателите и предоставяне на право на всеки избирател да предлага кандидати за избиране в органите на властта. Това още не значи, че веднага ще преодолеем дефицита на политическа мъдрост. Но този дефицит постепенно ще намалява и липсата на организационно-политически опит ще се преодолява.

Самоорганизация – чуваемо слово

Индивидуалното поведение, пише Ф. Хайек в „Правни норми и правов ред“, е продукт на системно взаимно приспособяване. Взаимното приспособяване става в процес на общуване. Общуването и приспособяването стават при определен ред в действията. Всички граждани имат право на стремеж към опазване и усъвършенстване на този ред като ценност, от която зависи успешното изпълнение на техните планове и постигнаето на целите им. Всички имат право на взаимодействие с органите на властта за това.

Политическите партии си присвояват тези права на безпартийните граждани. Те се самообявяват за политическа класа, реализираща политическата необходимост. Доколкото политическата необходимост не се възприема чрез сетивата, а се отразява в абстрактното мислене и се изразява чрез словото, партийците монополизират чуваемото ѝ изразяване. Така фактически безпартийните се класифицират като неспособни на мисловно възпроизвеждане на политическите отношения и се държат далеч от политическата власт. Тяхното политическо отчуждение осакатява социално-политическото развитие. Стимулират се антисоциални индивидуални действия. Вместо политическа демократизация се усилва олигархическата партокрация. Многообразието на индивидуалното целеполагане се ощетява. Опити за персонално съдействие за усъвършенстване на правилата се осуетяват. Важността на реда за успеха на индивидуалните действия се подценява. Изисквания, свързани с възможността за поява на нови обстоятелства, се пренебрегват. Забравя се за необходимостта от проверки на съвместимостта на откривана нова норма с вече съществуващите и тяхната система.

Всичко това показва колко е необходимо въвличането на всички политически будни хора в обсъждането и реализацията на изискванията на обществено-историческата неоходимост и на влиянието на разнообразие от случайни процеси върху разрешаването на противоречията в системата и структурата на тази необходимост. И до днес носим срама по челата си, че все още не сме показали способност да се самоорганизираме, за да развиваме способността си да съответстваме на тези изисквания. Висотата на човешката самоорганизация се реализира с цялото си богатство като взаимоотрицателност и взаимно проникване на богатството на човешкото общуване и разцвета на човешките способности. Висотата на обществената самоорганизация зависи от номинирането на най-достойните за представителство в ръководните ѝ органи. Реализацията на тази зависимост е възможна при реално право на чуваемо слово за всички участници в нея. Безсловесното гласуване и липсата на чуваемо слово за безпартийните се взаимообуславят.

Ограничения на свободата

Чрез партийния избор на кандидатите за овластяване, от които гражданите могат да избират представителите си в органите на властта, политическите партии ограничават защитената индивидуална сфера на политическо действие на обикновените граждани. Тези партийни ограничения на индивидуалната свобода не се преодоляват със съблюдаване на правилата за справедливо поведение. Правилата не могат да предотвратят всички действия, лишаващи избирателите от действена политическа свобода.

Защитата на очакванията на хората от вредните последици на много партийни решения може да е само частична. Правото не забранява партийни инициативи, основани на очаквания за неуспех на други партийни групировки или обществени дейци. Правилата на поведение могат само да подсказват на кои очаквания може да се разчита.

Нови правила целят защита на съществуващи и предизвикват нови очаквания. „Всяко ново правило, насочено към решаване на даден конфликт, може да породи конфликти по други въпроси, защото установяването на нови правила винаги се отразява на реда в действията, който не се определя изцяло само от правото. Дали създадените правила са подходящи или не, може да се прецени само чрез въздействието им върху съществуващия ред, което се установява по пътя на опита и грешката“ (Фридрих А. Хайек, „Право, законодателство и свобода“, Първи том „Правни норми и правов ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1966, стр. 121).

Съществено-значимите думи означават конкретни понятия. С правото да ги произнасят чуваемо днес са удостоени партийците. Партийци имат думата в законодателните органи. Тяхното слово служи на очакванията на богатите им покровители, които финансират най-значимите проекти. На тях служат партийните законодатели и журналисти. Техният глас е чуваем и във виртуалния свят, и в материалните структури на обществото. Народи скандират с езика на господарите си, а собственото им мърморене е политически нечуваемо. На неравноправните маси липсва словесната изява на политически субект.

Обществото и обществознанието са обхванати от социално-политическа криза. Възпроизвежда се партийна жажда за власт, но не и идейно-политически плурализъм. Политическата активност на избирателите е в застой. Те не са равнодействаща противоположност на избираните. Предлагащите кандидатите за избиране се надпреварват в даването на обещания пред избирателите. За неизпълнението на обещанията няма наказания. За наказание се приема бъдещето им неизбиране. Но неизбираните си сменят имената и цвета и отново се нареждат сред обещаващите.

Способност за целенасочена абстракция

Изменящите се обществени процеси и системи пораждат необичайни ситуации с липсваща сигурност за легитимност на очакванията. Разрешаването на нововъзникващи проблеми, свързани с поддържането на текущия ред на действията, тогава изисква от работещите в органите на законодателната власт високоразвити способности за целенасочена абстракция. Тогава те трябва да вникват много задълбочено в състоянието на системата на установените правила и възможното ѝ откроило се несъответствие на определена страна на изменящата се обществена действителност. В прецизирането на предизвикващите дискусии правила трябва да участват всички желаещи граждани. Запълването на празнини в системата на признатите правила чрез произвеждане на референдуми е за предпочитане. Но преди формулирането на ново правило, за да бъде гласувано на референдум, то трябва да се предшества от обсъждане на всички изразени различни мнения и съмнения чрез всички средства за комуникация.

Необходима е несекваща взаимоотрицателност на състоянията на спонтанно възникващите обичаи и целенасоченото усъвършенстване на системата от правила за справедливо поведение. Тази взаимоотрицателност влияе върху и се влияе от конкретното съдържание на фактическия ред на действията. Допълването и хармонизирането на функциониращите правила става и с изменение на систематизацията им. Допълването на системата и я усъвършенства със запълването на нейни празнини, и създава нови нейни несъвършенства. Този процес не се осъществява с държавна целенасоченост. Усъвършенстването на реда в действията способства за предотвратяване на конфликти между много начинания на хората. Без да произтича от целенасоченост към създаване на нова правна система, такава дейност допринася за прогреса на различни сфери на взаимодействието на хората.

Човешки действия, засягащи други хора, могат да предизвикват формулирането на правила за справедливо поведение. Формулирането или прецизирането на правила за справедливо поведение може да допринася за обогатяване на системата на обществените ценности при способност за абстрахиране както от индивидуални, така и от групови цели. В съвременното общество развитието на способностите за целенасочена абстракция в този дух се спъва най-вече от стремежи да се отстояват партийни идеи и интереси. Партийната обвързаност пречи на взаимопроникването на издигането на нравствената висота и правното усъвършенстване на обществото.

„Плурализъм“ – основа на несправедливостта!

Несправедливостта у нас е конституционно закрепена. При тълкуване на Конституцията е задълбочена. Партийните и непартийните политически идеи са в ситуация на неравноправие. Политическата несправедливост у нас е драстична. А информационните възможности за работа, насочена към повече политическа справедливост и развитие на „несистемни“ и особено непартийни идеи, са многократно по-ограничени от тези на доминиращите партии.

Много прависти считат, че непартийната опозиция е незаконна. Те целят идеологическата ѝ маргинализация и правно-политическото ѝ неутрализиране. До неотдавна у нас партийно-политическия плурализъм често функционираше като партийно-политически дуализъм. В началото на 20-те години на века той преминава в партийно-политически хаос. 

През 2021 година разликата между управляващи и опозиция започна по-често да се губи. При много демонстрирани повърхностни различия – фактически идеологически монизъм. В крайна сметка – игнориране на политическите права на непартийните граждани – нито пряка демокрация, нито истинска парламентарно-представителна демокрация. Мнозинството от българските граждани отказа да приеме като свои парламентарните избори у нас през юли 2021 г. и не гласува. На изборите през есента на същата година гласувалите останаха само около една трета от избирателите. Българските средства за масова информация продължават да защитават доминиращите политическата ни система партии, но и тяхното влияние намалява. Но това не им пречи да продължават да си получават големите партийни субсидии. Не им пречи и техните членове да казват, че само те са способни да артикулират интересите на безпартийните граждани.

Д. Стоянов

За близост до социалната истина

С претенции за близост с истината партии искат подкрепа за избори. Нерешителността в отстояването на партийните предизборни платформи отбива много избиратели. Идеологическата манипулация на избиратели предполага непоколебима увереност в реалността на предизборните обещания.

Всички партии претендират за по-голяма от другите близост до социалната истина. Ако между тях има действителни различия, те следва да се различават и по степента на приближаването си до истината. Доказването на тази степен и на реалността на предизборните обещания зависи и от способностите на партийните пропагандисти и агитатори. За избирателите различаването на степента на реализъм в партийните идеи, проекти, програми не е лесна работа.

За партиите са важни доказателствата за правотата на собствените и критиката на противниковите платформи. А е възможно непартийно демократично управление в полза на цялото общество чрез приемане на държавна програма, синтезираща различните версии на доближаване до истината, предлагани от всички политически активни граждани-избиратели. Отговорност за представяне на всички такива предложения може да носи самоорганизация на избирателите, които след запознаване с предложенията и с дейността на предлагащите до насрочването на избори да номинират кандидатите за представляващи гражданите в органите на държавната власт. Това е начин за изработване и приемане на оптимални народни програми за осъществяване на политика в полза на мнозинството. Оптималните програми за функциониране на политическо управление в полза на цялото общество и социалната справедливост предполагат политическо равноправие на всички граждани в процеса на овластяването на представляващите ги в държавните органи.

П. Тодоров

Информационно-рекламна партийна конкуренция

Партиите рекламират дейността си като надпревара за постигане на по-ефикасно управление на съвременното общество. Претендират, че хармонизират противоречивите интереси на гражданите. Декларират, че така допринасяли за благоденствие на овластяващите ги избиратели. Постигали благородните си цели в постоянна борба с корупцията. Монополизират политическото изразяване на народните интереси. Но и не поставят под съмнение информационно-идеологическия монопол на съвременната олигархия. Приспособяват се към него и практически го защитават. Оправдават се, че водят идейна междупартийна борба, но по-опасен противник за тях са критикуващите ги безпартийни избиратели.

Партийно-политическият плурализъм се свежда до тактически различия между отделни групи от самоназоваващата се „политически елит“ партийна върхушка. Обещавайки близко благоденствие или нулева корупция, такива групи у нас боравят понякога и с непреднамерени неистини, заблуждения. Следват ги много обикновени партийци. Методите на търсене на истината им липсват. Доказаната истина в социално-политическата област е трудно постижима.

Партийните идеи в различна степен се доближават до истината. А борбата за власт може да отдалечава партийните платформи от истината. Опитите да се защитават „неопровержими истини“ може да водят до политическа самоизолация. Но и многопартийността не гарантира идеен плурализъм.

Разбира се, и максималното доближаване на дадена партийна програма до социалната истина не е гаранция за успешното ѝ приложение. Успешното реализиране на добра национална програма изисква и нейно добро идейно усвояване от осъществяващите общественото управление на различните му равнища. Защото и при богат организационен опит на кадрите на управляваща партия възприемането и признаването в предизборна кампания на програмните ѝ идеи за правилни не е лесно. А в процеса на осъществяването си програмата ще продължава да среща труднопреодолими социално-политически противодействия. Информационната конкуренция допринася както за повече гласност, така и за повече съмнения в истинността на информацията.

Н. Димов

Социална истина и политически плурализъм

Написаното от Пею и Григор е истина. Но ни липсва общоприета истина за обществото и трябва да се съобразяваме с това. Резултатите от опитите за обосноваване на различните социални интереси са всевъзможни. Достижимият и достиган политически консенсус е манипулирана доминация на основните партийни интереси. За различните партии социалната истина се изразява в разновариантни форми, но ги обединява заинтересоваността от защита на партийните привилегии.

В противоречие с логиката на общественото развитие, у нас идеите за партийно-политическия плурализъм следват несъществено разнообразие на стотиците партийни програми. През по-голямата част на 2021 г. българските партии не можаха да приемат програма, за да съставят коалиционно правителство на нашата държава. Не можа да им помогне двукратно произвеждане на парламентарни избори. Не можаха да приемат програма за управление, свеждаща различните им начини за доближаване на истината до един-единен начин. За деветмесечие не успяха манипулативно да ни наложат „истината“ на партийния „елит“.

У нас не една партия иска да получи монопол върху политическата власт. Искат го и „Граждани за европейско развитие на България“, и БСП, и ИТН, и едва ли само те. А, фактически, сред представляващите ни в Народното събрание политически партии, включая „Продължаваме промяната“, идейно-политическия плурализъм не преобладава. И формално-правният им идеологически плурализъм лесно се изпарява. След протестите през 2013 година партиите намериха общ език, за да защитят привилегиите си. След двегодишни кавги по време на епидемия „Covid 19“ същото се очертава. 

Ст. Съботинов

Съзнателно вписване на човека в подреждането на обществения живот

В памет на Мишо Димов Манолов, активен участник в създаването на ОАЗИС

 

Добрите хора са мотивирани за съвременно преосмисляне на държавата като порядъчно средство за постигане на по-добър живот. Така могат да се превърнат в политически субекти, изискващи от държавата и заставящи я да прилага подредени общочовешки ценности в процеса на приемането на политически решения. Няма друга алтернатива на очакването на кухите партийни обещания.

Партийните спорове поддържат гражданска обществена нечуваемост. Много имащи предложения за разрешаване на обществени проблеми нямат чуваемост за своите мнения. Така се ограничава разнообразието на възможностите за приемане на пълноценни решения. А безпартийните граждани се лишават от правото на участие в развитието на моралната законност и на проявление на достойна автономност. Те остават с непризната способност да бъдат ръководени от морално-политически разум, да избират нравствените си цели и социалните средства. Непризнаваният за морален фактор съвременник е неравноправен човек.

Нашият съвременник, искащ да достига необходимата нравствена висота, знае, че собствените му принципи са особено проявление на универсалните социални закони. Ако е личност, той познава обществената необходимост на собственото си съществуване и противостои на вредната социална инерция. Когато следва закона, такъв гражданин се подчинява на себе си и отстоява достойнството си. А имащият достойнство стои над всяка цена. Само такива хора следва да ни представляват в законодателните органи. Избирателите най-добре познават достойните за кандидати за представляващи. А тяхното, избирателското, участие в номинирането на кандидатите най-добре може да осигури само избирателската самоорганизация. Неин спонтанно възникнал предшественик бе създадената преди 22 години Организация, активно защитаваща истината и справедливостта (ОАЗИС). Тогава Софийският градски съд отказа да регистрира Организацията, но не успя да ни откаже от идеите за свобода и истинска справедливост.

* * *

Масовата емоционалност влияе върху отношението към политическите инициативи. Може да играе и задържаща роля и да предизвиква опасна стагнация в политическата дейност. Заедно с акумулираната тежест на общественото мнение може да налага тирания на мнозинството.

Такъв е характерът на влияещата на законодателната сфера през последните 30 години у нас масова психика. Тя определя популярността на кандидатите за овластяване. За качественото изменение на изборния процес не е достатъчно само участието на граждани в подреждането на издигнатите партийни кандидатури в листите за изборите. Необходимо е тяхното участие в първичните издигания на граждански кандидатури. Опасност от стимулиране на всеобщи чувства в полза на определена кандидатура това участие не създава. Не създава и опасни настроения срещу отделни кандидати. Ако има такива чувства у мнозинството, за това не може да са виновни обикновените избиратели. За тяхното възникване способства липсата на чуваемост за избирателските предложения. Негативно влияние на господстващата публичност върху легитимирането на представителността на избираните оказва партийната агитация. Акумулиране на мнения може да фабрикуват не предлагащи обикновени избиратели, а средства за масова информация. Предлагащите обикновени избиратели не действат подсъзнателно, а по убеждение.

Даващите собствени предложения избиратели мислят за необходимите кандидатури далеч преди насрочването на изборите. Те мислят за достойни кандидатури и без да са взели решение да мислят за тях. Мислят за достойни кандидати за избраници, без да им се внушава да мислят и да говорят за тях. Партийният монопол и липсата на чуваемост за мненията им често е гнетяща ги несвобода за тях. Това е липса на духовна, на политическа свобода за тези избиратели. Има граждани, за които издигането на заслужилия да бъде кандидатиран е нравствена потребност.

* * *

Избирателят трябва да гласува преди всичко за да отстоява правата на избирателите. Важи за гласуването на референдуми и за гласуването за избиране на представители в органи на държавната власт. Гражданите-избиратели трябва да гласуваме не за тези кандидати, които само обещават, а за кандидати, които познаваме и знаем, че ще отстояват правата ни. Това е възможно, ако участваме в процеса на номинирането на кандидатите и отстояваме предложенията си, докато се убедим кои от предложените са най-достойни за включване в кандидатските листи. Пренебрегването на правото ни на участие в номинирането е основание за бойкот на „нямото“ гласуване.

Неравноправието в предизборните кампании е основа на политическия монопол на партиите. А липсата на чуваемост за несъгласните с партийната избирателна система е постоянна. Изборите остават арена за демонстрация на партийно самочувствие дори при две трети негласуващи избиратели. Изборното законодателство се променя многократно само заради смяната на управляващите партии. Промените не разширяват правата на избирателите.

Предлага се подреждане на кандидатските листи по точкова система. Казва се, че номинации могат директно да правят всички избиратели, но не се казва пред кого. Казва се, че предложените се самоподреждат в кандидатски листи на общи събрания по многомандатни избирателски райони, но не се казва кои хора може да присъстват на тези „общи събрания“ (вж. Владимир Брезоев, „„НЕ“ на партийната държава“, София, 2014, стр. 394). Равноправието на всички избиратели остава нерешено. Отговорът на спорните въпроси предполага чуваемост за мненията на всички граждани-избиратели, желаещи да участват в намирането му, а не само на „елитите“. Не се знае сред кои има повече от тези, „за които властта е самоцел“. Защото трябва да повярва в правоспособността си мнозинството избиратели. Това предполага и вяра в значението на организираността.

Роптание против апологетската ярост

„Седи мома накрай града,

накрай града Белограда –

малка мома белогражданка“,

наследничка на странджанци.

Тя си плете шарен чорап,

да го дари на мил сирак,

сираче-мариуполче

сред оскъдна покъщнина.

Тя си кълне ред партийци –

ред партийци, ред убийци.

Започнали кошмарна бран,

отекваща до Стар балкан.

Момъкът сега навършва

новобранската си възраст,

та ще ходи да се бие

за партийни разправии.

Днес се кълнат и се бият

за славянски щуротии

на овластени серсеми

по партийните системи.

Скарали се – кой най следва

праславянските завети

и дали ги съчетава

с постмодерни табиети.

Млада лейди се провикна:

„Докога ние ще търпим

партийците да ни яхат,

правата ни да ограбват?

Докога ще избираме

от партийни избраници?

Време е да се събудим –

политнемощ да осъдим.

Попър да не забравяме –

сами да се оправяме.

С вайкането да престанем,

равноправни ний да станем.

Партийци да освободим –

сами държави да градим.

Избори сами да правим.

Време е да се изправим.“

Плурализация – публично изразяване

Конкуриращите се обяви на обещаващите материални блага партийци заглушават стоновете на нямащите реални права на собствена публична артикулация на предложенията си за морална, политическа и правна регулация безпартийни граждани. През 2021 година отчуждението на избирателите от политическата власт у нас достигна своя апогей.

На фона на неукротимия стремеж на членове на БСП към държавната власт през последното десетилетие, не е безинтересно връщането към въпроса: Защо БСП преди 30 години изгуби властта? Преименуваната година преди това на БСП ръководна партия на българското тоталитарно общество бе достигнала върха на отчуждението си от мнозинството трудещи се българи. Преименуването стана с допитване до всички членове на партията. През същата 1990 г. входовете на партийната система бяха отворени по-широко, отколкото в предишните четири десетилетия, за приемане на нови членове. Но някои от новите членове, които години наред бяха мечтали да бъдат приети в БКП, не останаха повече от година в нейните редици.

Много хора не вярваха, че БСП ще отстоява принципа на социалната справедливост. Съмняваха се в способността ѝ да установи народен контрол над управляващите държавата. Мнозина смятаха, че ценностите в индивидуалното съзнание на ръководния партиец са различни от публично пропагандираните. Осъзнаваха формализма в много звена на марксистката просвета и ниското ниво на масовата социално-политическа култура. Подценяваше се необходимостта от повишаване на историческата грамотност на населението. А поколения българи бяха примирени с номенклатурната увереност, че обществото се развива с указания предимно отгоре.

Гражданите привикват да пренебрегват историческия опит на своите държави, защото са лишавани от най-фундаменталните си политически права. Партийци са съгласни държавите им да губят постигнати от техните народи материални придобивки, но те да не губят политическия си монопол. А леви партийци обвиняват за народните загуби погрешно гласуващи неразумни, заблудени, манипулирани избиратели.

За избирателите може да е само мимолетен отдушник както ротацията, така и плурализацията. Истинската политическа плурализация на парламентарно-представителната политическа система предполага предварително обсъждане сред избирателите на кандидатурите на хората, които биха могли да ги представляват в органите на държавна власт. Досега избирателите са лишавани от участие в подбирането на кандидат-депутатите, извършвано от партийци. Това е голяма разлика между политическите права на номиниращите кандидатите партийни членове и изчерпващите се с нямо гласуване политически права на безпартийните. Масовото участие на избиратели в процеса на номинирането противоречи на интересите на кариеристи-партийци, страхуващи се да не отпаднат от кандидат-депутатските листи още преди изборите.

Предварителното плуралистично публично изразяване на избирателски мнения преди избори има по-голямо значение, отколкото ротацията на ръководните кадри, осъществяването на която зависи най-вече от предизборните решения на върховните органи на политическите сили. Избирателските дебати за плуралистичната алтернативност на кандидатурите са по-важни за демократизацията от регламентираната регулярна ротация.

Политическият плурализъм не е синоним на социално-класови различия. Той не е идеологически израз само на различни социално-икономически интереси, а и на различно разбиране на обществено-историческата необходимост.

Непартийна наивност и партийна неадекватност

Искам да допълня написаното от Пею. Половин век след конституционния референдум през 1971 година многократно се изкачваме до средата на брега и пак се сриваме на дъното. Все чакаме някой да ни издърпа на равно.

Партийците смятат, че тяхната роля е да съгласуват интересите на различните класи и групи от населението. Но миналогодишните избори доказаха, а парламентарната им дейност потвърждава тяхната неспособност да правят това. Те не успяват да балансират интересите на различните части от населението на страната ни, защото изхождат от партийните си интереси. Тяхното балансиране периодично предизвиква недоволство. Приеманите годишни бюджети на държавата ни често водят до масово роптание. Изработването на бюджета изисква знания, а не партийност.

Партийци казват, че тяхната дейност хармонизира интересите на българските граждани. А вече втори век социалната хармония у нас е само копнеж. Партиите много десетилетия настройват гражданите едни срещу други. Партийци манипулират много избиратели с пропаганда за наличие на различни и дори за антагонистични интереси сред тях. Те провеждат агитацията си така, че да допринасят за изключване на мнозинството български граждани от политическата дейност. Действат целенасочено в това направление от 1991 година, когато с алинея втора на чл. 12 на днешната ни Конституция лишиха мнозинството българи от правото да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност.

Гласуването за толкова политически неадекватни партии означава политическа архинаивност. Мобилизираните от партиите да гласуват за тях избиратели може да следват само свръхнаивни политически представи. Ако българските избиратели са способни на собствено политическо целеполагане, то за тях единствено възможното гласуване на парламентарни избори би било с „не подкрепям никого от посочените кандидати“. Така е, ако липсват непартийни кандидати за депутати. Естествено е в програмите на българските партии да лиспват идеи, насочени към идеологическо мотивиране на избирателите. Сегашните ни партийни „елити“ не допускат начин различните групови интереси да се изразяват и налагат в парламентарно-представителната политическа система и държавното управление без посредническата идейно-целеполагаща и мотивационно-мобилизираща роля на продължаващите да се роят политически партии.

Гр. Вълчанов

Неадекватност

Според „По нагорнища в мъглявина“ на С. Чатой, замяната на партийната отживелица „Велико народно събрание“ с референдуми ще повиши нивото на гражданската отговорност на участващите в произвеждането на конституционните референдуми гласоподаватели. Според партийците, антипартийните настроения създават илюзорни надежди. Мисля, че съвременното общество на социално неравенство може да се управлява достатъчно ефикасно и демократично без организационно-посредническата роля на политическите партии.

Партийци смятат, че без тази роля не могло да се избягват свързаните с управлението корупционни тенденции и злоупотребата с политическата власт. Антипартийната критика създавала наивно-политически нагласи. Управлението на сложно структурираното общество било невъзможно без посредническата роля на партиите, защото те трябвало да артикулират различните интереси на по-значимите класи, слоеве, прослойки и групи от населението. Защо това да не правят изявили се със задълбоченост на политическото си мислене и с гражданската си отговорност, номинирани от самите избиратели инициативни дейци? Отговор няма. Защото тогава избирателите ще се доверяват на залагащите „своята кожа“, а не на криещите се зад партиите си функционери.

Партиите трябвало да канализират противоположните интереси на обществените класи и слоеве на населението. Защо това да не могат да правят номинирани и избирани от българските граждани депутати? Отговор няма. Защото тогава партиите ще са излишни.

Партиите изразявали интересите на гражданите. Но ако те изразяват интересите на определени слоеве, те може да отразяват в програмите си българските интереси едностранчиво. Интересите на гражданите могат да изразяват и непартийни кандидати, взаимно критикуващи се и взаимно обогатяващи се, пресявани на всички изборни равнища. Те ще могат да преодоляват едностранчивостта в много по-голяма степен, отколкото партийните парламентарни групи.

Партиите трябвало да защитават интересите на различни класи или слоеве от населението. Обществените интереси остават зад партийните им интереси. За тях обществените интереси се делят на държавни и партийни. А отделно се грижат депутатите-партийци за собствените си интереси. Номинираните и избрани от безпартийните избиратели депутати ще защитават по-лесно едновременно обществените и собствените си интереси.

П. Папийски