Въпроси, за които се надяваме, че са правилни

Надяваме се, но не знаем дали оставащите без отговор въпроси са правилни. Най-важният от политическите въпроси днес е: защо мнозинството от нас, гражданите-избиратели, сме само анонимни гласоподаватели? Достатъчно отговорност пред бъдещите поколения ли поемаме с толкова ограничена политическа роля?

Основателно ли бе прекратяването на провеждането на предизборни събрания за номиниране на кандидати за представляващи ни в органите на държавната власт, само защото при еднопартийната система на управление предложенията на безпартийните избиратели често биваха отхвърлени от ръководната партия? Защо е толкова трудно установяването на узаконена комуникация между форумите в интернет и органите на законодателна власт? Защо сме толкова безкритични към безотговорността за духовния климат, създаван за растящото поколение?

Много хора споделят тревогата си от въпросното състояние, но гласовете с предложения за намиране на начини да се преодолее тази инерция се заглушават. Узаконяването на начини на приемане на общозначими разпоредби изиска многостранно задълбочено проучване на всички представени с такава цел предложения. В този дух трябва да разбираме и изказаното от конституционния съдия проф. Я. Стоилов по телевизията мнение, че и тълкувателните решения на конституционни разпоредби на конституционния съд на република България може да се обсъждат.

Невъзможност на демокрацията без способност на представляващите да се обогатяват с мисли, извлечени от практическата дейност на представляваните

Първостепенно качество за всеки представляващ избирателите е да може да се учи от вършещите практическата работа. Способността за обмяна на оптимален обем информация с представляваните е незаменима. Без нея е невъзможен конкретният подход в политическата работа. А при такъв подход и изпълнителите се чувстват отговорни и способни на самоконтрол. За нашето време това е много важно, защото днес едни и същи граждани в различни отношения може да са и организатори, и вършещи практическа изпълнителска дейност. Те могат да способстват и за натрупване на нови знания за обществената организация, и за обогатяване на методологията на познанието.

Полезната за обществото обществена организация трябва да се усъвършенства едновременно в съответствие с измененията на познавателните потребности на хората. „Обществото на организациите, което е и общество на познанието, се нуждае от такъв организъм, който да се основава на отговорността.

Организациите са длъжни да поемат отговорността за границите на своето правомощие, а това означава да бъдат отговорни и за онзи пункт, над който тяхното функциониране престава да се възприема като легитимна дейност...“ (П. Ф. Дракър, „Посткапиталистическото общество“, Издателство „ЛИК“, София, 2000, стр. 107).

А нестабилната власт е слаба и в самоограничаването си. Слабата власт и произволът на властта са трудно разграничими. Полезната за гражданите легитимна и силна власт произтича от наложителна обществена необходимост.

Необходимост от вършещи полезна за обществото работа организации

Не всички съществуващи днес организации вършат обществено-полезна работа. Но безспорната оценка при съпоставянето на вредата и ползата от функционирането на днешните политически партии е, че тези партии спъват процеса на демократизация.

Обществено-полезна работа ли е словоблудството на много от депутатите на парламентарно представените партии в България? Нестихващите партийни речи в Народното събрание не променят действителността, че властта и формата на управление у нас функционират без съзнателно участие на мнозинството от гражданите в овластяването и изменението им. Много от изказваните от избирателите мнения не достигат до сетивата на представляващите и управляващите, за които се отнасят.

Стоящият от десетилетия пред над въпрос: докога ще търпим отчуждението си от държавната организация? – остава без отговор. Следейки развитието на културата на общуване в и между референтните групи и организациите, гражданите избиратели и опознават социално значимите си качества, и могат да способстват за овластяване на способни организатори. Важен е не броят на организациите. Важна е гражданската им същност. Трябва да се вижда и разбира разликата между политически партии и избирателски самоорганизации. Едните целят да управляват, а другите – най-способните да ги представляват. Най-здравата основа на спъването на демократизацията в България положи чл. 12, ал. (2), а нейното циментиране стана с тълкуването на Конституцията от 2003 година, според което референдуми не могат да решават въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление.

Отчуждението от общата история – източник на чуждопоклонничество

Недостатъчен е интересът ни към свободата на другите народи. А много от малкото интересуващи се от тяхната съдба се стараят с наученото за достойнствата на едни народи да доказват незначителност на други. Но само когато търсиш историческия смисъл и в дейността на другия, когато откриваш в нея общо, характерно и за проявленията на собственото ти отношение към света и историята, само тогава срещата ти с този друг става истинско съ-битие, превръща се в духовна връзка-събитие. Когато в такава среща съ-битие откриваш смисъл като отношение мотив–цел с обществена значимост, тогава тя може да се превръща в необходим миг на самата историческа съдба за двамата, творящи съ-битие. В дните на поредните олимпийски игри в Париж е много важно балканските народи, населяващи полуострова – родина на олимпиадите, да си припомнят за миротворческата роля на тези игри в Античността и за собствената си отговорност за мира в днешния свят като наследници на техните първооснователи.

Личностната среща с историческата необходимост в процеса на демократизацията е важна колкото за Камала Харис и Доналд Тръмп, толкова и за всяка истинска гражданка, и за всеки истински гражданин на република България. Само приложението на такъв критерий може да извиси гражданите на нивото на субекти на обществените отношения. А тази работа не е толкова проста, колкото си представят много партийци.

Изключително сложно е и изучаването на същността на такъв субект, и приложението на знанията за него. „Цялата история на човечеството и безпомощното съвременно състояние на така наречените обществени науки са свидетелство за това...“ (Владимир Ермак). Все по-ярко се изявяват пукнатините на сегашната социално-политическа система.

Гр. Вълчанов

Краят увенчава делото и най-пълно разкрива смисъла

Краят на реализацията на политическите идеи може да осмисли краткото време, отредено за дейността ни. Той прави разбираема тяхната осъществимост и собствената ни значимост. Повтарящите се предсрочни избори правят неразбираеми и двете.

Значимостта в общественото произхожда от пораждаща идеи жизнедейност. Пораждащата идеи за социални промени жизнена дейност е процес на разбиране на ставащото с обществото като цялост, взаимовръзка и задълбоченост отнесена към обществения ход. А на пътя на истинското ни разбирателство в съвременността стои претенцията на някой да разбира другия в неговото битие и мнение по-добре от самия този друг. Този някой днес е самообявилата се за единствено способна да номинира кандидати за избиране на представляващи ни в органите на политическата власт партокрация. Докато съществува такъв окотопод с претенции към обсебване на властта, избирателската активност е обречена.

Необходимо е самопознание на човека и обществото. „Може би никога не познаваме толкова много от нашето собствено историческо битие, колкото когато ни полъхне повеят на съвсем чужди исторически светове...“ (Ханс-Георг Гадамер, „История и херменевтика“, Издателство ГАЛ–ИКО, София, 1994). Плодотворността на такъв исторически полъх се взаимоизключва с партийно-политическото плагиатство.

Политика в мъглявината

Предстои кардинален поврат на земната планета. Многоотрасловата техническа и художествена култура изисква мнгостранно разбиране. Разбиране в настъпващ свят, в който не е живял никой от нас никога.

Уравновесяването на процесите изисква държавата да създава средства за информация за огласяване на мненията на несъгласните. Тези средства трябва да се контролират от всички интересуващи се зрители, потребители, слушатели. Избрани и ежегодно преизбирани от тях лица трябва да регистрират зрителските, слушателски или интернет-сигнали и да отговарят за излъчвнето на обществено значимите, независимо дали са в подкрепа или против действията на различни овластени.

Социално-политическите събития в държавата предизвикват и тенденциозни коментари. Несъгласни с тях държавни служители често се оказват безсилни и при желание да ги опровергават. А обикновени избиратели се примиряват само с възможността да изключват съответните апарати. Редът по-лесно се разбулва за схващащите общо безсилие в борбата с корупцията. Колективният успех в тази борба предполага разбиране на другостта. Истинският колектив е свързаност на осъзнато искрени хора.

„Тоталността се проявява във всяка реципрочност като нейно битие-друго, всяка характеризираща се с невъзможност на пълна тотализация. Единството на реципрочността и неспособността за въздействие върху всичките други има фундаментални основания и отрицания в бита, емоционалните и пазарните отношения.“ Има ги и в социално-политическите.