Недостатъчен е интересът ни към свободата на другите народи. А много от малкото интересуващи се от тяхната съдба се стараят с наученото за достойнствата на едни народи да доказват незначителност на други. Но само когато търсиш историческия смисъл и в дейността на другия, когато откриваш в нея общо, характерно и за проявленията на собственото ти отношение към света и историята, само тогава срещата ти с този друг става истинско съ-битие, превръща се в духовна връзка-събитие. Когато в такава среща съ-битие откриваш смисъл като отношение мотив–цел с обществена значимост, тогава тя може да се превръща в необходим миг на самата историческа съдба за двамата, творящи съ-битие. В дните на поредните олимпийски игри в Париж е много важно балканските народи, населяващи полуострова – родина на олимпиадите, да си припомнят за миротворческата роля на тези игри в Античността и за собствената си отговорност за мира в днешния свят като наследници на техните първооснователи.
Личностната среща с историческата необходимост в процеса на демократизацията е важна колкото за Камала Харис и Доналд Тръмп, толкова и за всяка истинска гражданка, и за всеки истински гражданин на република България. Само приложението на такъв критерий може да извиси гражданите на нивото на субекти на обществените отношения. А тази работа не е толкова проста, колкото си представят много партийци.
Изключително сложно е и изучаването на същността на такъв субект, и приложението на знанията за него. „Цялата история на човечеството и безпомощното съвременно състояние на така наречените обществени науки са свидетелство за това...“ (Владимир Ермак). Все по-ярко се изявяват пукнатините на сегашната социално-политическа система.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар