Не всички съществуващи днес организации вършат обществено-полезна работа. Но безспорната оценка при съпоставянето на вредата и ползата от функционирането на днешните политически партии е, че тези партии спъват процеса на демократизация.
Обществено-полезна работа ли е словоблудството на много от депутатите на парламентарно представените партии в България? Нестихващите партийни речи в Народното събрание не променят действителността, че властта и формата на управление у нас функционират без съзнателно участие на мнозинството от гражданите в овластяването и изменението им. Много от изказваните от избирателите мнения не достигат до сетивата на представляващите и управляващите, за които се отнасят.
Стоящият от десетилетия пред над въпрос: докога ще търпим отчуждението си от държавната организация? – остава без отговор. Следейки развитието на културата на общуване в и между референтните групи и организациите, гражданите избиратели и опознават социално значимите си качества, и могат да способстват за овластяване на способни организатори. Важен е не броят на организациите. Важна е гражданската им същност. Трябва да се вижда и разбира разликата между политически партии и избирателски самоорганизации. Едните целят да управляват, а другите – най-способните да ги представляват. Най-здравата основа на спъването на демократизацията в България положи чл. 12, ал. (2), а нейното циментиране стана с тълкуването на Конституцията от 2003 година, според което референдуми не могат да решават въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар