Истинската свобода – близка и далечна

Свободата изисква не само очовечени отделни индивиди, а човещина у всички. Освобождаването и очовечаването на всички предполага необходимо ниво на взаимоотрицателност и взаимно проникване на съзнателността и човещината, обществото и гражданина. Озвобождаването на обществото изисква истинско очовечаване не само на отделни граждани, а и на достатъчно големи множества граждани с висока морално-политическа култура.

Изводът от изучаването на цялото осъзнато в достатъчна степен минало на обществото сега е, че очовечаването му е ставало много по-бавно, отколкото се предполагаше преди един век. 20-те години на XXI век досега с нищо не доказват, че в новия век ходът на очовечаването ни се ускорява. Изкуственият интелект няма стойност на такова доказателство.

Единството на разумния ни и емоционалния ни мозък не е достатъчно очовечено, въпреки че е социално по произход. Социална е и основата на развитието му. А развитието му зависи от действителното участие на всеки от нас в укротяването на емоционалната инерция. Самоортанизацията на избирателите може да се извиси с такова участие. От нас зависи кога това може да стане.

Единство на проявленията и раздвоеност на същността

В дълбоките им основи е динамиката на квантовия свят. В четирите си феноменални свойства – интерференция, интрикация, осцилация и суперпозиция на състоянията – квантовата частица проявява фундаменталната си противоречивост. А човекът-интелект може да се страхува от лишаване и на слабите вероятности от своето внимание.

Много психологически черти, функциониращи по околни пътища на разсъждението, отклоняват решенията ни от пътя на вероятностната логика. Според квантовия модел мнението ни функционира в неопределено състояние като суперпозиция на няколко мнения, намаляващи до едно в момента на взимането на решение. Избраното в процеса на решаването мнение се поддържа в процеса на изразяването му в процеси на комуникация с другите.

Избраните решения и начини на поведение на човека определят мястото му сред останалите хора в обществото. Решаващо значение за отношението на другите към отделния човек има степента на съответствие между изразяваните от него становища и извършваните от него действия. Важно е съответствието на изразяваните по конкретни проблеми мнения и поддържаните от човека възгледи за обществото и дейността на хората. Когато изказваните убеждения и извършваната дейност се разминават, човек губи доверието на своите съграждани.

Особено важен днес е въпросът за политическите раздвоения в обществото. Свеждането на политическата същност на раздвояването до отношението управляващи – опозиция играе все по-пагубна роля. Прикрива се превръщането на партийно-политическата система в партокрация.

Кризата в БСП и ДПС все повече разкрива високата степен на това превръщане. Разделението на партийните ръководства в тези партии води до пълно забравяне на необходимостта от взаимоотрицателност и взаимопроникване между представлявани и представляващи. Самоорганизацията на избирателите може да води до неговото преодоляване.

Ст. Съботинов

Триумфален дух на Лайбниц

Днешният му апогей е в областта на информатиката. А законите на безкрайно малкото имат по-широко приложение. Възможностите на информацията са устремени към съизмеримост на безкрайния универсум. „Информационните възможности, основани на свойства на миркосвета, ще служат на опознаването на разширяващи се хоризонти на излъчващия сигнали за нас мегасвят... През 2015 г. IBM и университетът в Нов Южен Уелс, Австралия, отркиват квантови вериги способни да бъдат свързани в голям брой. В тях приказното приложение на странните закони на физиката на микросвета става действителност... На три квантови бита потенциално ще съответства кодирането на 8 състояния, т.е. 2³ – 000, 001, 010, 100, 011, 101, 110, 111. Верига с 50 квантови ключа ще кодира една сперпозиция на 2⁵⁰ различни състояния или повече от 1 милион милиарди състояния.“ Способността на квантовия ключ да бъде едновременно отворен и затворен прави възможно кодиране на 0 и 1 едновременно.

Връзката на възможностите на кодирането със степенуването е очевидна. Трудно установими са отношенията между степените. Количествен израз на раздвояването на света има най-ярко проявление в раздвояването на самите естествени числа на втора степен. Съгласен съм, че най-важното политическо раздвояване е между представлявани и представляващи.

Гр. Вълчанов

Раздвояване и многообразие

Състоянията на информацията противостоят на състоянията на действителността. В суперпозиция квантовият бит има едновременно стойност 0 и 1. В инверсиите като квантови логически операции 0 става 1, а 1 – 0.

Изразяващите физически квантовите битове частици са в суперпозиции на състояния или интрикации. Достатъчно универсалните елементарни квантови врати реализират всякакви по-сложни операции на квантови битове. Способността на квантовата частица за повсеместност наследява човешката душевност. Тя трябва да отчита противоречивостта на състоянията. При степенуването на числата противоречивостта на състоянията на техните отношения откроява най-вече втората степен.

При отношенията си с определени числа едно и също число може да се явява като член на питагорова тройка, а при отношенията с други – не може. Противоречиви са и отношенията на числото в различните тройки.

Най-важното раздвояване в политиката е представлявани – представляващи. То е най-здравата основа на многообразието на политическите позиции на хората. К. Попър с право считаше двупартийната система за по-добра от многопартийната. Но още по-прав беше, когато считаше, че трябва да се научим да се справяме без партии.

Вълчан Недялков

Непостижимост на по-високо ниво на хуманизация на обществото без негова самоорганизация

Много хора не афишират незнание за политиката, а казват, че тя не ги интересува. Често и те не са нясно за своето незнание. А се радват, когато са сред накланящите везните в полза на някакво политическо решение. Радват се, когато в орган на властта е избран гражданин, заслужил възхищението им. Считат, че е по-лесно да участват в демонстрация, митинг или протест, отколкото да гласуват на избори. Не си дават сметка кое е по-близко до политическото бездействие.

Политическа постъпка намира израз и във въздържаност от гласуване, и в подкрепа за представени кандидати, и чрез въздържане от подкрепа за тях. Нов политически проект може да породи и третия начин на политическо действие. Той може да е следствие на намаляване на пасивността или на интензификация на исканията.

Правото на участие в гласуването не е достатъчно. Всеки човек трябва да има право на признание за подеманите от него политически инициативи и отстоявани политически действия. Но акцентите на междупартийната конкуренция водят до заглушаване на гласовете, отстояващи това право.

Осъзнаването на неравноправните придобива масовост, когато хор от правозащитници ревне гръмогласно на представляващите ги: „Политическата субектност ни е присъща, колкото на вас“. Такова ниво на политсубектност предполага масовата съзидателна организираност. Висотата на хуманизацията и висотата на самоорганизацията взаимно се предполагат.

Самоорганизиарането на избирателите е все по-належащо. То може да покаже на негласуващите ролята на гласуването. То може да ни докаже, че властта и управлението ни са такива, каквито ги заслужаваме.

За организация на равноправни

Мнозина по-високостоящи не искат себе си да виждат слизащи до нивото на „равните“. Но те знаят, че не могат напълно да се лишават от взаимодействие с неравноправните. Надяват се на изкуствения интелект и по-нататъшна роботизация. Но така не се преодолява тяхната ограниченост. Защото истински неограничени са духовно-нравствените потребности на хората. Те са най-важен двигател на съвременния обществен прогрес. Те пораждат кълнове на нови обществени сфери.

Дълбоко същностно противостои на естествените потребности на хората и политиката. Тази истина Платон и Аристотел установяват още през Античността. За изправеното пред най-сложен кръстопът днешно общество тя има по-голямо от всякога преди значение.

Опити за свеждане на политиката до процес на споразумяване между представители на обществени групи целят послушание и подчинение на волята на партийците. Те насаждат политическа безотговорност сред мнозинството граждани. Това пречи на по-задълбоченото познаване на себе си посредством познанието за другите. Пречи на взаимното разбиране между хората. Защото много политолози присвояват на политическия персонал целия обем и съдържанието на понятието за политика. А ползването на неизхабяващите се информационни блага и в обществознанието не бива да се ограничава. Отказът на търсене на спасение чрез обществото се съчетава и с безгрижие към обществото. Обществото губи способности за политически действия. Рекламирайки се като борци за човешки права, политиците-партийци не обезпечават правото на мнозинството граждани на фактическо участие в политическия процес. Недопустимо е да продължава подценяването на значението на обикновената личност в политиката. То не позволява пълноценна реализация на човешките същностни сили. Затова създаването на политическа самоорганизация на гражданите става все по-актуално.