За организация на равноправни

Мнозина по-високостоящи не искат себе си да виждат слизащи до нивото на „равните“. Но те знаят, че не могат напълно да се лишават от взаимодействие с неравноправните. Надяват се на изкуствения интелект и по-нататъшна роботизация. Но така не се преодолява тяхната ограниченост. Защото истински неограничени са духовно-нравствените потребности на хората. Те са най-важен двигател на съвременния обществен прогрес. Те пораждат кълнове на нови обществени сфери.

Дълбоко същностно противостои на естествените потребности на хората и политиката. Тази истина Платон и Аристотел установяват още през Античността. За изправеното пред най-сложен кръстопът днешно общество тя има по-голямо от всякога преди значение.

Опити за свеждане на политиката до процес на споразумяване между представители на обществени групи целят послушание и подчинение на волята на партийците. Те насаждат политическа безотговорност сред мнозинството граждани. Това пречи на по-задълбоченото познаване на себе си посредством познанието за другите. Пречи на взаимното разбиране между хората. Защото много политолози присвояват на политическия персонал целия обем и съдържанието на понятието за политика. А ползването на неизхабяващите се информационни блага и в обществознанието не бива да се ограничава. Отказът на търсене на спасение чрез обществото се съчетава и с безгрижие към обществото. Обществото губи способности за политически действия. Рекламирайки се като борци за човешки права, политиците-партийци не обезпечават правото на мнозинството граждани на фактическо участие в политическия процес. Недопустимо е да продължава подценяването на значението на обикновената личност в политиката. То не позволява пълноценна реализация на човешките същностни сили. Затова създаването на политическа самоорганизация на гражданите става все по-актуално.