Много хора не афишират незнание за политиката, а казват, че тя не ги интересува. Често и те не са нясно за своето незнание. А се радват, когато са сред накланящите везните в полза на някакво политическо решение. Радват се, когато в орган на властта е избран гражданин, заслужил възхищението им. Считат, че е по-лесно да участват в демонстрация, митинг или протест, отколкото да гласуват на избори. Не си дават сметка кое е по-близко до политическото бездействие.
Политическа постъпка намира израз и във въздържаност от гласуване, и в подкрепа за представени кандидати, и чрез въздържане от подкрепа за тях. Нов политически проект може да породи и третия начин на политическо действие. Той може да е следствие на намаляване на пасивността или на интензификация на исканията.
Правото на участие в гласуването не е достатъчно. Всеки човек трябва да има право на признание за подеманите от него политически инициативи и отстоявани политически действия. Но акцентите на междупартийната конкуренция водят до заглушаване на гласовете, отстояващи това право.
Осъзнаването на неравноправните придобива масовост, когато хор от правозащитници ревне гръмогласно на представляващите ги: „Политическата субектност ни е присъща, колкото на вас“. Такова ниво на политсубектност предполага масовата съзидателна организираност. Висотата на хуманизацията и висотата на самоорганизацията взаимно се предполагат.
Самоорганизиарането на избирателите е все по-належащо. То може да покаже на негласуващите ролята на гласуването. То може да ни докаже, че властта и управлението ни са такива, каквито ги заслужаваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар