Самоорганизация на избиратели – дух в проникновение

За да бъде съвестта на самоорганизиралите се избиратели извор на възвишаваща се нравственост, е необходимо масово разбиране за вредата от политическите партии. Много сме далеч от такова разбиране. Яростните критици на сегашната ни парламентарна система все достигат до предложения за създаване на други партии, различни от стотиците досегашни. Изначалното всеединство на доброто се забравя. Няма кой да го напомня на представляващите ни в органите на държавната власт. Няма кой да изяснява съвременните му най-съществени проявления.

Принципът „власт власт възпира“ се абсолютизира и така лесно ерозира. Преклонението пред духа на законите се игнорира. Борбата с престъпността се неутрализира.

Не можем да претендираме за всепроникващи самоорганизирали се избиратели. Но членовете на избирателската самоорганизация в нещо извършвано от избираните трябва да вникват. Това означава, че дори и тези от тях, които се срамуват сами да правят предложения за издигане на кандидатури за включване на най-добри български граждани в листите, от които избираме представляващите ни, ще могат да преценяват доколко са доказани едни или други качества на предлаганите от други членове.

Функции на избирателската самоорганизация

Преди всичко, самоорганизацията на избирателите е своята противоположност на законодателната власт. Нейният контрол над дейността на парламента е най-важен. Но той може да се осъществява само чрез взискателност към всеки един депутат.

Ако депутатите първи казват на изпълнителната власт какво и как да прави, самоорганизиралите се избиратели първи трябва да оценяват какво и как е направила тази власт. Те трябва да информират депутатите си както за собствените си оценки за качеството на законите, така и за изразявани мения за действеността на и пропуските в законодателството от самите дейци на изпълнителната власт. Така самоорганизацията на избирателите ще осъществява и информираща, и контролираща функция.

Ако избирателската самоорганизация изпълнява висококачествено тези свои функции, самоорганизиралите се избиратели ще могат да изпълняват народополезно и нейната електорална функция. Така членовете на самоорганизацията ще могат да предлагат за избиране в органите на властта високонравствени и действени кандидати. Гражданите ще я приемат като необходимо средство за произвеждане на честни избори и за собствената си самореализация като политически същества.

Сатой Чатой

Наука, политика и традиции

      Днес продължават да вярват, че не за всеки е политиката.
Но на всеки я „наливат с фуния“ и искат той да гласува.
Антична мъдрост игнорират начиная от „Аналитика“.
А пък днешните партийци искат безпартийните да буксуват.
      Така не бихме могли да стигнем до човешка независимост.
Над глава му дамоклев меч, а Кондорсе пак за прогреса мисли
и смело анализира причиняващи застоя множества:
много възгледи, придобити още при спуснатите завеси.
      Обичаи на невежия отказ от нововъведения;
умствена леност при недостатъчно в традиция любопитство.
И алчност, жестокост, насреща разврат у ума просветения.
Не кондиция – първобитни племена учудвала алчността.
      Особено – ненаситните страсти у цивилизован народ.
За Кондорсе, скокът от първобитността към цивилизация
се оказва на пътя към съвършенството преломен епизод.
Пороците с напредъка не са дошли от организация.
      Сами по себе си не са били развращаващи знанията.
Кондорсе мисли, че те даже смекчавали човешките нрави.
Важно е какво са вещаели на хората събранията –
зов шарлатански или вече човешки вопли да се поправим.   
      По Кондорсе: Китай е народ, изпреварил другите народи
не само в науките, а и в изкуствата, но после изтласкан
на по-заден план от много други и нееднократно прободен.
Изнамерил артилерията – победен от изостанали.
      Китай – страната, където науките са били въведени
в многобройни школи, открити за гражданите на държавата.
Науки за граждани – източници на всичките отредени
за човек почести и независими от на Мао славата.

Да станем народ, извеждащ от практиката си политика!

Човешкото усъвършенстване изисква и свободата да става необходимост, а не само обратното. Без това свободата е безсъдържателна. Шири се безидейността. Разиграват се вотове, избори без политическа идейност.

Разпиляват се надежди и действеност. Липсата на значими идеи проваля опитите на много хора да отстояват справедливостта. Партиите не се интересуват от проблемите на политическата справедливост. По-точно, считат, че тя засяга само отношенията между партиите. Избирателите-безпартийни, според партийци, имат само право на протест, когато партиите не са справедливо политически представени в органите на властта и управлението на държавата.

Политиката, като отношение към обществено-историческата необходимост, у нас не се счита за присъща на целия народ. Забравя се становището на великия Спиноза, че съвършенство и необходимост никога „по никакъв начин не могат да бъдат разделени“. Така незачитането на правото на безпартийните граждани на пълноценно изразяване на отношението им към обществената необходимост, включително и чрез предложения за политическото им представителство в органите на държавната власт, е по същество незачитане на правото им на пълноценно усъвършенстване. Като прибавим към това и неправилното тълкуване на конституцията за референдумите от 2003 година, политическото неравноправие на българските граждани е неоспоримо.