Всички пишещи на тази страница отстояваме тезата за необходимостта от създаване на политическа самоорганизация на българските избиратели. Веднъж се опитахме и стигнахме до Софийския градски съд, но не успяхме да отстоим правото си на нейна регистрация. Тогава законът за политическите партии не забраняваше нейното създаване и функциониране. Спънахме се в чл. 12 ал. 2 на основния закон. Сега и законът за политическите партии създава допълнителни трудности.
Юридическите недомислия продължават да ни тормозят. Валидно е и за непоклатимата алинея втора на чл. 12. Валидно е и за тълкуването на конституцията от 2003-а година, което е в живо трептящо противоречие с чл. 1 на самата конституция.
В момента, когато пиша тези редове, получилият международно признание музикант и преподавател Владимир Величков току-що произнесе в предаването "Иде нашенската музика" по БНТ: „В България няма кой да ти помогне, ако не си помогнеш сам“. Това „няма кой“, разбира се, не се отнася за многобройните участници в благотворителни дейности. Но за искащите да осъществят непартийни политически замисли е напълно валидно. Тогава, какво да правим с нашата вече „пълнолетна“ инициатива ние „все повече остаряващите“ привърженици на идеята и надеждата за непартийни политически предложения и избори? Може ли да разчитаме на млади ентусиазирани радетели (апостоли) на истинска народна демокрация? Може ли да изпълни такава мисия у нас поколението, чийто представители участваха в първото предобедно юлско предаване „Това го знам“ на БНТ, но не знаят за Дора Габе; за Хвърковатата чета на Бенковски по време на Априлското въстание; за владетеля на България по времето на покръстването на българите?
Г. Странджалиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар