Функциониране на политически структури

Партиите имат паразитно отношение към политическите структури на страната. Партийното сътрудничество има за предмет господството над тяхното функциониране. Съперничеството на различни мнения относно потребностите на цялостния човек остава на последно място. Жаждата за власт постоянно преследва партийните функционери. Даже и рекламирайки свободната дейност, те се стремят да налагат на хората своето управление. Така виреят авантюристични команди, налагащи на общността лични интереси.

Ако властта се явява в качеството на цел, намират място и подходящи за нея средства. Вирусът на тоталитаризма прониква във всички партии, включая в наричащите се либерални, народни или демократични. Партиите само на думи си поставят за цел създаването на условия за личностна реализация на всички хора. За партията е важно човешката маса да е непоколебима в подкрепата си за нейната парламентарна борба. Разкриващият се като самостоятелна личност човек се разглежда от партийците като фактор на анархията.

Партиите отучват хората от политическа самостоятелност и ги тласкат в блатото на конформизма. Те ги отвличат и от истината и от стремежа да бъдат сами себе си. Преследвайки целите си, те прибягват до лавиране и словесно мошеничество. Придържат се някои и към користни компромиси. Търсят сговорчиви хора с хитрост. Празнословието и разминаването между думите и делата намират широк простор.

Георги Тодоров

Недоволни с незнание-оправдание

В предаването си по телевизия „Евроком“ на 10 април проф. Минчо Христов показа как две десетки избиратели отговарят на въпроса на журналистка: „За какво гласуваме?“. Около 75% от попитаните не знаеха за избирането на какъв орган на властта в нашата държава гласувахме през този ден. Професорът не коментира отговорите на многократно зададения въпрос. А интересно би било и какъв процент от питани избиратели биха могли да отговорят на въпроса: „По какво се отличава партията, за която гласувахте, от останалите партии, предлагащи кандидати за народни представители?“ При очакване на отговор за политически съществено основание на избора, едва ли процентът на знаещите защо гласуват за дадената партия би бил по-висок. Но отговорите на единствения въпрос са достатъчно показателни за нивото на политическата грамотност на българските избиратели.

Проф. Минчо Христов може да се надява, че нивото на политическата ни грамотност може да се повиши, ако се научим да гласуваме за непартийни кандидати. На 4-и април 2021 г. Движението на непартийните кандидати (ДНК) е получило около 17 хиляди гласа. Далече е още от 1%, въпреки че в листите му имаше добри кандидати. Надеждите за преминаване на бариерата ми се струват илюзорни, докато няма Движение на непартийните избиратели. А най-жалкото е, че и всички, които гласуваме, не знаем защо избираме парламент, който, въпреки че по конституция сме парламентарна република, не може да предложи произвеждане на референдум, за да може нашият народ да изрази мнението си за държавното устройство и формата на управление в своята държава.

При сегашното тълкуване на Конституцията ни народният представител измества избирателите си от възможното им участие в работата на институциите и от друга тяхна роля в обществено-политическия процес. А той трябва да отстоява тяхното присъствие на политическата сцена. Така ще способства за повишаване на политическата ни култура. Но когато се оказва, че представляващите ни в Народното събрание не отстояват неговите и техните собствени депутатски права, тогава изчезва и последната ни надежда за политическо равноправие у нас.

В една избирателска самоорганизация избирателите и представляващите ги депутати ще могат взаимно да повишават политическата си култура. Защото и народните представители са избиратели.

Взаимодействие: овластяващи – овластени

Чрез разкриващия се като битие-институция човек-власт организираните хора разчитат сами да се поемат като интегрирани в група от институционална съвкупност. А днешното посредничество на човека-власт води до политическо безмълвие на мнозинството. Политическите права на мнозинството остават принизени до нивото на уличното скандиране. Взаимодействието на законодателите и избирателите почти изчезва.

Взаимодействията на българския парламент са вътрешни и външни. Досегашните му изчезващи взаимодействия с представляваните са предизвиквали политически кризи. Такава криза доведе до оставката на правителството на Жан Виденов. Това правителство и подкрепящото го парламентарно мнозинство не умееха успешно да взаимодействат с представляваните от тях. Неумелото представляване и управление се дължеше на ниското качествено ниво на правителството. Това поставя под съмнение и качеството на излъчилото членовете на правителството тогавашно парламентарно мнозинство. В тогавашното мнозинство имаше мъдри и честни хора. Но депутатите в него изпълняваха указанията на ръководството на БСП, в което надделяха неопитни и недостатъчно нравствени хора.

Подобни първоизточници имаше и политическата криза през 2013-2014 г.г. Тогава меракът за власт у БСП надделя над разума. Поеха управлението на България, без да имат достатъчна подкрепа в парламента.

Важно е и качеството, и количеството. На новоизбрания български парламент засега знаем партийно-количествените признаци. За качеството на някои от парламентарните групи може да предполагаме по преизбраните муцуни.

Знаем, че проф. Минчо Христов подлагаше на опустошителна критика законодателната инициативност и слабата самовзискателност на народните представители от 44-тото Народно събрание. За да не се стига до необходимост от такава критика на депутатската инициативност и дейност и на 45-ото Народно събрание, трябва да следим и критикуваме парламентарната дейност още от самото ѝ начало.

Механизми, прикриващи необходимостта да мислим

Политическите партии правят избор вместо нас. Те ни обричат на политическо бездействие. Призовават ни към решителност в подкрепата си за техния избор. Искат от нас вътрешно усилие, утвърждаващо раболепието ни. Разчитат на безволие на душите ни.

Избираме ги за борци с корупцията, а стават нейни сътрапезници. На протестите през 2020 година много от тях участваха под лозунги против нея. Би възникнало стълпотворение, ако трябваше да издигнат всички позитивните си лозунги. Обединява ги загнилият партиен парламентаризъм. Разновидностите на лъжата за партийната демокрация са много. Маскират я в приказки за национално единство. Успяват заради нашето, на нейните противници, безгласие.

Въпросът „Какво да правим?“ отдавна е на дневен ред. Отговорът „Да мислим, като гласуваме!“ не е достатъчен. Защото партийците редовно ни избират това, за което може да гласуваме. Трябва да се обединяваме на основата на избор измежду кандидатури, издигнати от самите нас. Но не сме достатъчно силни, за да го направим сега. Претенция за незабавен успех е неуместна. Засега трябва да се ръководим от идеята за най-малкото зло. Подкрепа за „Движението на непартийните кандидати“; отказ от подкрепа на политически партии и от заблудата, че такива партии може да излязат от рутинното си състояние. Необходими са търпеливост и постоянно обновление на средствата за разпространение на инициативата за създаване на самоорганизация на избирателите. Трябва ни висока форма на мъжество за разобличаване на паритйността, пречеща ни да мислим.

 

Св. Томов

Видове неучастие

Може да си припомним видовете неучастие по „Технология на духовните средства“ от Еманюел Муние.

Първо – въздържане от дейност. Не е трудно. Не участваме в партийни мероприятия. Просто въздържане.

Второ – пасивно непослушание. Може да се изрази в несъблюдаване на ритуалите. Но има различни ритуали.

Трето – бойкот. Бойкотът на изборите изисква конкретен подход. Ако няма от какво да се избира, изборът е безсмислен. Зависи дали остава вариантът „не подкрепям никого от предложените кандидати“, или дали има вариант „не подкрепям никоя от предложените листи“.

Може да подкрепя „Движението на непартийните кандидати“. Гените на кандидатите на това ДНК остават неясни. Източникът на инициативата за издигането на отделната кандидатура не ми е ясен. Така ще е, докато няма „Движение на непартийните избиратели“.

Четвърто – „създаване на органи на бъдещо общество“. На такова общество са необходими инициативни избиратели. За да има достатъчно такива, е необходимо продължително общуване с отделни избиратели. Трябва да развиваме контактите с тях чрез разкриване на истината, която те търсят. Това трябва да стане едновременно със създаване на основополагащи звена на избирателската самоорганизация.

Н. Димов

Необходимо действие

Необходимо е защитно действие. Трябва да защитим правата си. Запратени сме в пустошта на републиката. Нямаме право на участие при решаване на проблемите на устройството и формата на управление на нашата република. Изискват от нас да избираме на дузина и половина хиляди граждани само по един представител с право на участие. Кога може да се случи такова участие решава партокрацията.

Да не обръщаме внимание на такова безправие, в което ни поставя не Конституцията, а нейното тълкуване, би значило, че изхождаме от презумпция за собствена виновност. Но сами не знаем за какво сме виновни, та се задоволяваме с такава чисто отбранителна позиция. Търпим духовната дикататура на партокрацията.

Трябва да преодолеем утвърдилите се сили на духовното ни угнетение. Какво действие да предприемем? Трябва ли да избираме обикновено Народно събрание, което да решава кога може да изберем Велико народно събрание (ВНС)? Ако искаме да делегираме собствените си права на VIII ВНС, може и така да направим. За каквото и да е събрание, при досегашните избирателни системи по-различен състав на народните представители не се очертава.

П. Папийски

Властта – превърнато в цел средство

Партийци твърдят, че само чрез властта може да служат на хората. Но въпросът за превземането и запазването на властта почти изцяло овладява тяхното внимание. Парламентарната игра се подчинява на същата цел.

Преди истински да се отдадат на народополезната политика, партийците се плъзгат по тази наклонена плоскост. На това трябва да противостоят безпартийните граждани. Като политическо същество по определение, всеки човек трябва да е и политик. Но и направилите политиката своя професия не трябва да стават изключително хора на политиката. За да не става това, предизборната кампания трябва да се осъществява не от кандидатите за избиране в органите на властта, а от избирателите. Без избирателския контрол професионалните политици започват да вярват в собствената си изключителност. Започват да се стремят към подчинение на другите. Някои стигат до самозабрава, развличайки се с игра във властта.

Демокрацията изисква всички да бъдат подготвени за сътрудничество в дейността на обществените органи. Избирателите сами трябва да откриват имащите призвание да ги представляват. Затова трябва да следят и контролират работата на представителните органи. Тогава няма да е необходимо избираните да говорят толкова много за себе си. Тогава и медиите няма да са прекалено заети с формиране или деформиране на избирателски мнения. Ще се цени опитът и ще намалее целенасоченото пустословие. Органите на властта ще станат по-малко показни и по-работещи.

Недялко Димов

Завоалирано безразличие

Много хора искат присъствие в света. Искат го не вместо безделие. Искат го по вътрешна потребност от самореализация. Тази потребност преодолява ограничеността на много възгледи. Тя кара хората да не се примиряват със съществуващите злодеяния.

Въвличането на пасивните в обществените вълнения умножава илюзиите. Пазарлъците на готовите да подкупват младото поколение и да го отклоняват от истинското му призвание не престават. Младите се отклоняват от общуване, обещаващо да бъде политически плодотворно. Има страх, че изпитанията им в самостоятелни действия може да водят до тяхно политическо закаляване. Искат да ги вкарат в блатото на конформизма.

Много хора са удовлетворени от участието на младите в политически протест. Правейки се на безразлични към политическите им възгледи, те се надяват младите да не търсят нови начини на политическа реализация. А трябва младежките сърца да бият самостоятелно. Изисква се много труд за прокарване на път напред. Напредъкът в самоорганизирането изисква изминаване на много етапи. А трябва да помним и предупреждението на президента Желев, че утъпканите пътища са ялови.

Досегашните политически протести имаха за цел завземане на дръжавни институции. Чудото на институтите на властта няма да дойде. Те са всесилни само ако искаме от тях угнетение. Те са способни да отстояват правата на хората, ако хората изискват това от тях. Институциите може да служат на човека, но не могат да заменят човека. Необходимо ни е самообразование и самовъзпитание.

Стоян Съботинов

Опълчение на защитниците на справедливостта

Много от инициаторите за създаване на „Организация, активно защитаваща истината и справедливостта (ОАЗИС)“ вече не са сред живите. Но инициативата и опитът им за регистрация на непартийна организация на избирателите не трябва да се забравят. С живите „опълченци“ трябва да се подкрепяме.

Трябва отново да се опълчим на партокрацията. Трябва да се опълчим на пренебрежението към разпоредбите на член първи на Конституцията на Република България. Примирението с лишаването на българския народ от правото на непосредствено осъществяване на държавната власт при решаването на проблемите, свързани с формата на държавно устройство и на държавно управление, трябва да приключи. Необходима е победа над това зло, загнездило се у нас, у обикновените българи. Така ще докажем, че сме запазили у нас капчица истинско човешко присъствие. Трябва да поставим някой и друг прът в триумфалната колесница на узурпиралата правото ни партокрация.

Най-после трябва да докажем, че времето и вярата са у обикновените българи. Разпространението на народното влияние върху държавните работи не е опасно. Българите трябва да влязат в ролята си на политически същества. Както прекалената търпимост към партийните игри, така и снизходителността към политиците вирее на почвата на безразличието към политическата дейност. Необходимо е да сме по-строги и към партийците, и към самите нас.

Свилен Томов

Мисли от позициите на общността

Трябва да преодолеем абстракността на мислите ни за взаимността на нашите отношения. Мислите за обществените работи пронизват душите на малко хора. Десетилетия наред се задоволяваме с някоя и друга изкупителна жертва след всяка кризисна ситуация, а общностните работи остават далеч от центъра на вниманието ни. Много грешни избори и липса на виновни за тях. Песимизмът преобладава и множеството с външни фактори се оправдава. Оставайки безчувствени към колективното зло, ставаме съучастници в утвърждаването на институционален безпорядък. Мъчим се да го сведем изключително до индивидуални слабости на отделни хора и така да признаем тяхното морално усилие като единствено лекарство за колективните разстройства.

Необходими са едновременни индивидуални и колективни усилия. Съществува не само безпорядък. Има встъпващи в сделка с него хора. Когато безпорядъкът достигне апогея си, стигаме до поредната криза. Изчезването на партиите е необходимо за жизнеността на ресурсите на вехнещия скелет на обществото. То е необходимо за жизнеността на политическата същност на гражданите-избиратели.

Още не започнало това изчезване предизвиква яростно съпротивление. Партиите се крепят на рутината. Те разчитат на нашия умствен мързел. Разчитат на недостиг на въображението ни, на наша неспособност да си представим себе си в ново обществено положение. Насаждат у безпартийните чувство за нравствена уязвимост за това, че при обществени промени ценностите им са под заплаха. Затова от нас се изисква смелост и инициатива.

П. Тодоров

Съмнения – пренебрежение

До днес много партийци мислят, че обикновените българи не са достигнали политическа зрелост, за да могат да се изказват за държавното устройство на България. Необходими били прости въпроси, за да може българските граждани на референдум да им отговорят с „да“ или с „не“. Представител на „Правосъдие за всеки“ смята, че законодателят не е предвидил и достатъчно време за обсъждане на проблемите, които може да се решават с произвеждане на референдуми. Правата на народа за участие в разрешаването на обществени проблеми с произвеждане на референдуми трябвало да влизат в сила постепенно, малко по малко.

Това е днешно проявление на архаичното мислене, довело до свикването на Седмото Велико народно събрание. Решението за свикване на това събрание бе лансирано на „кръглата маса“ през 1990 година. С неговото свикване беше пропусната възможността да се активизира мисленето на обикновените българи, за да преосмислят малкия си политически опит, натрупан през 1971 година. Така беше продължена традицията ни на политическо безпаметство. Вместо да осмислят критически четиридесетилетното си участие в Отечествения фронт, обикновените българи станаха отчуждени и по-отдалечени наблюдатели на политическия процес.

Дали отстрани политическите процеси стават по-ясни е спорно. Но че народът изгуби и малката си възможност чуваемо да говори политически е безспорно. Тя се замени с възможността да се крещи по улиците. Но пренебрежението към способността на безпартийните да мислят политически остана.

Гр. Вълчанов

Вероятност

240 народни представители не могат да приемат решения за изменения на държавното устройство и формата на управление в Република България. според тълкуването на Конституцията от 1991 година. Те не могат, според тълкуването, да предоставят възможност за приемане на такива решения и на българския народ. Ако броят на народните представители се увеличи със 160, те придобиват право да правят всички изменения, които народът не може да прави. Специалисти по теория на вероятностите трябва да изчислят разликата във вероятните възможности на Великото и на обикновеното народно събрания.

Количествената разлика е очевидна. Но качествената не е. Нали когато избираме обикновеното Народно събрание, ние избираме 240-те най-правоспособни българи. Логично е да мислим, че ако към тях прибавим следващите по-правоспособност 160 българи, които партиите ще ни посочат за депутати във ВНС, средното ниво на правоспособност на 400-те депутати ще се намали. Но вероятността сред тях случайно да попадне някой неизвестен гений ще се увеличи. А по силата на такава логика вероятността за попадане на изключително способни българи сред умуващите над конституционните проблеми е по-голяма при всенародно обсъждане и подготовка за референдум, отколкото във Великото народно събрание.

Ориентация в разнообразие

Практическите действия за създаване на инициативни групи, можещи да се обединяват в политическа самоорганизация на избирателите, предполага ориентация сред множеството граждани. Много хора се считат за справедливи в частните си отношения, но ако им се предложи да се организират, бързо отговарят, че не те са длъжни да въдворяват справедливост в обществото. Такива хора могат да бъдат въвлечени в движение за по-справедливи обществени отношения само ако бъде засегнат техния престиж или безконтролната им „свобода“. Те мислят, че губят честта си едва когато им отнемат красивия мундир. Такива хора не са малко.

Други са консервативни по силата на темперамента си. Сами по себе си те са добри хора. Гледат на света със снизходителност, винаги мотивирана от доверие към човека. Така се оказват препятствие на съпротивата против злото. Задоволяват се само с морализаторство. Склонни са да се примиряват с партийните заблуждения. Страхуват се да не ги обвинят, че произнасят радикална присъда на съществуващата политическа система. Всъщност тази снизходителност към другите се основава на снизходителност към самите себе си. На такава основа се стига до прикрита апологетика на партийните славословия на политическите „обновления“ на оставащите си все същите пребоядисващи се партийци.

К. Кирязов

Възможни участници в съпротива срещу партийното господство

За да се включи в движение или организация, противостоящи на партийното господство, човек трябва да е искрен в отношенията си с другите. Той трябва да осъзнае партийната догма като загнездило се зло в човешкото съзнание. Истинската антипартийност може да поражда гняв при ширещите се партийни пазарлъци. Тяхното продължаване в обществения ни живот лишава честните хора от състоянието на самоудовлетвореност. Духовното състояние на антипартийните българи днес е несъвместимо с умствения мързел.

Антипартийният дух все още само тук-там искри. За да запламти този дух, е необходимо настойчиво и непрестанно да го раздухваме. Необходимо е щателно и неуморно разясняване на морално-политическите предимства на непартийната самоорганизация.

Светът трябва да се приема такъв, какъвто е. Небходимо е да се изяснява дълбоката му политическа заседналост в партийните коловози. Искрени или неискрени, партийните пристрастия се съпътстват с устойчиви заблуждения относно историческите перспективи. Парламентаризмът се отъждествява с партийността и тази заблуда трудно се преодолява. Вярващите на партийната „правда“ са много легиони и убеждаването им в непартийната истина изисква много продължителна работа.

Честита Нова година!

П. Грудов

В "Народната република" и след нея

Свикването на Седмото Велико народно събрание през 1990 година беше отстъпление от пътя на демократизацията. То бе свикано във време, когато бе отменена разпоредбата на Конституцията от 1971 г. за ръководна роля на БКП в българската държава. Следователно, най-належащата промяна в тази конституция вече беше извършена.

Българското общество още не бе узряло, за да преосмисли всичките си конституционни норми. Партийците знаеха това. Те си мислеха: „Народът не е узрял, но ние сме узрели.“ Свикаха Седмото Велико народно събрание, което на 12 юли 1991 г. прие Конституцията на Република България, отменяща българската Конституция, приета от българския народ на 18 май 1971 г.

В отмяната на една конституция от друга няма нарушаване на демокрацията. Според Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793 г. народът „винаги има право да преразглежда, да поправя и да изменя конституцията. Едно поколение не може да подчини на своите закони бъдещите поколения.“

Въпросът е: от кого и как се преразглежда конституцията. С участието си в изборите за Велико народно събрание през 1990 година българският народ даде съгласието си Седмото ВНС да отмени конституцията от 1971 г. С това си съгласие народът направи крачка назад в демократичното си развитие. Осъзнаването на допуснати грешки в приемането на решение не изисква отказ от по-нататъшно участие в процеса на приемане на решения. Както отделният българин, така и българският народ не може с еднократно участие в приемането на политически решения да усвои културата на демократично приемане на национални решения.

Националният референдум за приемане на нова конституция през май 1971 година бе искра на политическа активност на нашия народ. Въпреки всичките недостатъци на приетата тогава Конституция, нейното обсъждане активизира политическото мислене у много българи. В него участваха и много безпартийни, и бивши опозиционери.

При гласуването на произведения референдум, имаше бюлетини „за“ и бюлетини „не“. Този факт вдъхваше искрици надежда за демократизиране на държавата. Имаше и нарушения. Не всички секционни избирателни комисии са обявили единичните бюлетини с глас „не“.

Но колкото и да е ограничен политическият опит на българите, придобит с произвеждането на този референдум, неговата ограниченост не е основание за отказ на право на българския народ да приема решения за изменения в държавното устройство и формата на управление в република България. Ако тълкуването на Конституцията от 1991 г. не пречеше на произвеждането на такива референдуми, през новия век този опит щеше да е станал по-голям.

Избиратели – политически формирани според партийната воля

Партийно-политическата необходимост се налага над избирателите като чужда сила. Хващайки по този начин в своята хватка множество избиратели, партийната система простира ръка над цялото обшество. Тя покрива обществената повърхност с мрежа от дребни усложнени избирателни правила. Цели се умовете на избирателите да не могат да проникнат през тях до действителната политическа необходимост. Целта е те да не могат да се издигнат над тълпата. Искат така да смекчат избирателската воля, за да може тя да бъде ръководена.

Партийците не се стремят към разгръщане на политическите способности на избирателите. Стремят се да ги възпират от самостоятелни политически действия. Те не искат изчезване на избирателите. Те пречат на политическото им съществуване. Те не тиранизират, а омаломощават избирателите, за да не могат да действат сами. Така задушават морално-политически обикновените българи. Идейно-политически ги притъпяват. Така ги свеждат до стадо от плахи същества. Те се големеят като техни пастири. Считат се за хора, които хора пасат.

Така партийците пресушават извора на политическата жизненост на българския народ.

 

Н. Димов

Плурализъм и политическа самоорганизация

Необходимостта от организации, способстващи за задоволяване на индивидуалните интереси на хората, не намалява. Сдруженията и събиранията по интереси се умножават. Те допринасят за противодействието на отчуждението на хората. Без тях отчуждението на хората от обществото се засилва. Засилват се подозрителността и недоверчивостта на един човек към друг, отслабва взаимното им уважение. Организациите по интереси помагат на задружната работа независимо от държавните институции. Те позволяват постигането на разнообразни ползи. Това, че наблягат на индивидуалните права, не е непременно за сметка на обществото.

Понякога от вниманието на членовете на организациите по интереси отпадат някои от концентричните кръгове като семейство, квартал, селище, област, нация. Политическата самоорганизация е призвана да способства за съсредоточаване на вниманието върху всички кръгове. Нейните структури биха могли да направят по-ефикасна цялата мрежа от пресичащи се кръгове на недържавните институции с многото хиляди сложни връзки между тях. Така всеки от нас ще има много начини за общуване и политическо взаимодействие с другите.

Човек по принцип може да участва в неограничен брой мрежи от междучовешки връзки. Никоя от тях не изчерпва напълно човешката индивидуалност. Но в политическата самоорганизация човек може да постигне сравнително най-пълно самоопределяне като своя противоположност на обществото. Затова е предпоставка неговото доброволно решение. Тогава той може да формира ефективни, гъвкави и конкретни връзки с другите, споделящи политическа отговорност с него. Политическата самоорганизация възниква от съзнателни политически същества.

Постигането на нашите желания предполага нашето сдружаване.

 

Д. Томов