Време е за безвъзвратно „Сбогом!“ на трагикомичната ситуация с вече тридесетилетно лишаване на суверена в нашата република от правото да изразява мнението си за държавното устройство и формата на управление в републиката. Република с парламентарно управление по Конституция, парламентът на която не можеше да приеме решение за произвеждане на национален референдум относно изменения в най-съществени разпоредби на Конституцията! Действително многодесетилетно неспазване на разпоредбите на всички алинеи на чл. 1 от Конституцията на Република България!
Вярно е, че решенията на Конституционния съд трябва да се изпълняват. Но не е вярно казаното от президента Радев, че те не се коментират. Те трябва да се коментират, за да може по-добре да се разбират. Трябва да се изясняват възможно най-широко и задълбочено. Иначе политическата ни съзнателност ще „куца“.
Няма никакво основание оправдаването на досегашното положение от някои прависти с написаното в глава девета на Конституцията. В тази глава се определя съотношението на правомощията на Великото народно събрание с правомощията на Народното събрание. В нея няма нито една дума за правомощията на народа-суверен. Следователно, тях трябва да разбираме в съответствие с разпоредбите на чл. 1 от Конституцията. Ако в нейното тълкуване може да се прилага някаква аналогия за правомощията на Народното събрание, логичното е, че разпоредбата на чл. 160, ал. (1) за по-високи изисквания към парламента при решаването „да се произвеждат избори за Велико народно събрание“ ще е валидна и при приемането на „решение за произвеждане на национален референдум“.
Вярно е, че в глава девета на Конституцията не е казано дали Народното събрание може да решава за произвеждане на референдум относно промени във формата на държавно устройство и държавно управление. Но не е казано и че не може да прави това. За да може да се спазват алинеите на чл. 1 от Конституцията, народът трябва да има право да прави посочени в глава девета, чл. 158 промени. А за да е неговото право действително, е необходимо, в съответствие с чл. 85, т. 5, Народното събрание да може да приема решение за произвеждане на такъв национален референдум.
В становището на Висшия адвокатски съвет по конституционно дело номер 8 от 2016 г. се казва, „че в страните, в които е допустим конституционен референдум, има подробно разработени норми в самата конституция и закони, за разлика от българската нормативна база“. Ако тази разлика трябва да се ликвидира, крайно време е да се работи за това. Но ето вече цяла петилетка изтича от публикуването на това становище и не е известно да е направено нещо в тази насока.
Недопустимостта на ограничаването на човешките права не се гарантира в по-голяма степен, ако Конституцията се изменя от държавна институция, отколкото ако се изменя от суверена. Преди гласуването на референдуми може да изразят мнението си много повече хора, отколкото преди гласуване във Велико народно събрание.
Висшият адвокатски съвет смята, че народът „може да осъществява правата си чрез формите на прякото управление“; „че формите на прякото управление са най-близо до народния суверенитет“; че една „от формите на осъществяването на учредителната власт е именно привличането на народа да участва пряко в някоя от фазите на процедурите по приемането или промяната на конституциите“. Затова били необходими разпоредби на Конституцията и закона. Нищо не пречи да ги утвърди този, от когото по Конституция произтича цялата държавна власт.
Не Конституцията, а ЗПУГДВМС ограничаваше законово произвеждането на конституционен референдум относно въпроси от компетентността на Велико народно събрание. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ в становището си по конституционно дело номер 8 от 2016 г. заявява, че специалният предвиден в глава девета от Конституцията ред за нейното изменение „не изключва това да стане по силата на решение, взето чрез референдум“.
Мераклиите да останат в историята като „велики български народни представители“ са много. Мераците са много и, ако се сбъднат, и масрафите няма да са малко. И не става дума само за допълнителните финансови разходи, които република България трябва да направи, докато изтърпи VIII Велико народно събрание. Става дума и за времето, със стойност на историческо безвремие, в което българската държава ще задълбочи изоставането си от напредналите във възходящото си развитие държави, докато се занимава с архаични парламентарни процедури. Става дума за неизбежното изтощаване на и без това недостигащата политическа дееспособност на българските избиратели, докато немеят пред телевизионния екран. Правата и чувството за отговорност на човека са взаимно свързани. Колкото по-ограничени са правата на суверена у нас, толкова повече се понижава чувството за отговорност на българските граждани за съдбата на тяхната държава.
Седмото Велико народно събрание утвърди поредното велико разделение на българския народ, продължаващо до днес. Осмо Велико народно събрание може само да го задълбочи.
