Индивидуалност или партийност

Политическата система трябва да гарантира запазването на гражданските черти и политическите умения на всички избиратели. Политическите умения са многообразно психически обусловени и много лесно накърними. Нивото им на проявление у участниците в политическия процес е трудно установимо.

Неотложно е установяването на самата възможност за разкриване и проявление на вътрешно присъщата на всеки човек политическа индивидуалност. За срам на съвременното човечество, то се е отдалечило от установената от античните мъдреци истина за човека като политическо същество. Индивидуалната политическа същност на човека не може да се прояви и разкрива нито в тайното гласуване, нито с уличен рев на демонстрации и протести.

Партийната политическа система оставя Интернет като единствената възможност за политическа изява на безпартийните. Но и в Интернет не е създадена организация всеки да бъде чут. Единствената възможност за действително проявление на политическата индивидуалност на мнозинството граждани понастоящем са политическите самоорганизации на избирателите.

Гр. Вълчанов

Време е отново да напомним мисли на К. Попър

Ако приемем гледната точка, че без партии няма политика, стигаме до разбирането за увековечаване на необходимостта от партии. А според Карл Попър, партиите са необходими, защото „все още не сме намерили начин“ без тях да се справяме в откриването на „индивиди, които сами могат да съдят и които са готови да носят лична отговорност“.

Партийни определения отричат валидността на политиката за всички исторически епохи. Определят (Б. Крик, „В защита на политиката“) политиката като „публични действия на свободни хора“, а фактически изключват от нея „свободните“ безпартийни. Определят я като „социологическа дейност, имаща антропологическата функция да запази една общност, станала твърде усложнена, за да може само традицията или чисто деспотичното управление да я запази без прекомерна употреба на насилие“, а забравят, че днес на прекомерната употреба на насилие може успешно да противостои само истинското народовластие. Казват, че „политиката е процес на дискусия“, но чл. 12 на преписаната ни конституция изключва мнозинството българи от политическата дискусия.

Време е отново да припомним мисълта на теоретика на евроатлантическата демокрация К. Попър, че трябва да търпим ограбването на правата ни от политическите партии, докато се научим да се оправяме без тях. Политическата криза в България през 20-те години на XXI век е едно от доказателствата, че времето ни да се учим на това е изтекло. Алинея (2) на чл. 12 в Конституцията на Република България беше за историческото бунище още по време на приемането ѝ.

Време е българският народ да стане творец на Конституцията си. Време е да престанем да се лутаме между крайностите „парламентарна демокрация“ и „пряка демокрация“. Време е Конституционният съд да поправи неправилните си решения от 2003 и 2016 г.г. (вж. „Българското тълкуване на чл. 1 на българската конституция – връх на ненормалност“). Лишаването на българския народ от право на участие в конституционни референдуми е само средство да се гасят проявите на политическа активност на обикновените българи.

Не е вярно казаното от К. Стойчев, че гласуването с „Не подпрепям никого“ измежду паритйните кандидати за народни представители се обезсмисля. В обстановката на все по-разрушителни планетарни партийни ежби такива гласове придобиват все по-голям световно-исторически смисъл. Доколкото смисълът е отношение на мотива към целта, такава категорична мотивация противостои най-пълноценно на ограбването на правата на безпартийните граждани от политическите партии. Без право на избирателски номинации на кандидатите за народни представители и общински съветници и на участие в референдуми за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление, декларациите за равноправие и политическа свобода са празни приказки.

А ако усвоим нормите на демократичността, може и да се научим да се учим от опита си. В демократична обществена система у гражданите може да се породи и развие чувство на отговорност за обществото, предпоставка за което е демокрацията да не е като сегашната.

Карл Попър приема за основание на теорията си това, че са ни познати две алтернативи: или диктатура, или форма на демокрация. „Ние не основаваме нашия избор върху „добротата“ на демокрацията, която може да е съмнителна, а единствено върху „злината“ на диктатурата, която е сигурна. Не само защото диктаторът е принуден да използва лошо своята власт, а защото диктаторът, дори да е добронамерен, ограбва от всички тяхната отговорност и следователно техните човешки права и задължения. Това е достатъчна база за избор в полза на демокрацията – т.е. на управлението на закона, който ни позволява да отстраним правителството...“ (Карл Попър, „Някои проблеми на новите демокрации“). Посоченото предимство на демокрацията от К. Попър е безспорно, но то частично гарантира само „свободата от“. Защото като отстраняваме чрез избори едно правителство, това с нищо не обезпечава позитивната свобода. Ако партокрацията не ограбва, като диктатора, на 100% отговорността на гражданите, ограбва я в по-голямата ѝ част. И атлантическата форма на демокрация обезпечава само нищожна част от правата.

Мнозинството уважава правата на малцинството, когато уважава и спазва законите, когато упражнява контрол върху дейността на всичките си избрани представители в органите на властта. А за тези представители до следващите по ред избори мнението на номиниралата ги партийна централа е по-важно от мнението на мнозинството избиратели.

Демокрацията има недостатъци във всичките си форми, а засега на преден план остават недостатъците на пропорционалното представителство. Карл Попър ни предлага да погледнем по-безпристрастно на опустошителните практически последици от това представителство.

„Преди всичко пропорционалното представителство удостоява политическите партии, макар и непряко, с конституционен статус, който иначе не биха придобили. Защото аз не мога повече да избера човека, на когото вярвам, да ме представя: аз мога да избера само една партия. А хората, които могат да представят партията, се избират само от партията. И докато хората и техните мнения винаги заслужават най-голямо уважение, мненията, възприети от партиите (които са типични инструменти за личната кариера и властта с всичките възможности за интриги, които те предлагат), не могат да бъдат отъждествявани с обикновените човешки мнения: те са идеологии“ (Карл Попър, „Някои проблеми на новите демокрации“).

Предимства на непартийната парламентарна система

Отпималното съотношение на собствените взаимоотношения на човека с обществената му среда има неповторими признаци. При непостижимост на оптимума за всеки, индивидуалността и обществото печелят и само от приближаването си към него. До морално-политическо изтощаване на индивидуалностите води наложената от чл. 12 на Конституцията на Република България задължителност на членството в политически партии за всички българи, желаещи да обогатяват нравствено-политическите си интереси и потребности. Едновременно с умножаването на политическите партии, земният свят обеднява идейно-политически. Най-ярко проявление на кризата на нравствено-политическата духовност у нас е фактът, че БНТ, която на 6 май, празник – многократно свързан с българските традиции, отдели много часове за да изяви обстойните познания на много български граждани за бита на кралското семейство, ни лиши от възможността да чуем каквато и да е дума от речта на британския премиер по време на коронацията на Чарлс III. Така идейна бедност кара много хора да разбират свободата като липса на обществени задължения.

Чувството за отговорност у хората предполага безупречно предаване на информацията и по вертикалните, и по хоризонталните информационни канали. Коментари на тазгодишни събития показват, че партийните интерпретации пречат както на вертикалното, така и на хоризонталното функциониране на политинформацията. Медиите не отразяват добре предложенията на гражданите за бъдещото развитие на обществото. Липсата на чуваемост утвърждава апатия към дискусиите за общественото представителство и управление.

Непартийното индивидуално представителство би пораждало у избирателите чувство за собствена роля в процеса на решаването на обществени проблеми. А при липса на възможност да бъде чуто мнението им за хората, считащи се, че ги представляват в решаването на проблемите, чувството на безнадеждност ги обгръща все повече. Индивидуалното представителство ще изразява по-добре от партийното взаимоотношенията на избирателите с материалните блага. То ще разкрива по-добре емоционалната избирателска привързаност към местности и хора. Избирателските номинации пораждат и развиват взаимна емпатия между представлявани и представляващи ги. Те ще стават дело на избирателски самоорганизации.

Свободата от Ерих Фром до Байдън

Президентът и кандидат за бъдещ президент на САЩ Дж. Байдън поставя акцента на кандидатурата си за втори мандат върху свободата. А класици на науката за обществото през Новото време в Европа считаха, че процесът на постигане на свободата е процес на осъзнаване на историческата необходимост и съобразяване на действията на хората с нея. Но знанията за обществото се увеличават, а в „действителност историята на човечеството – това е история на конфликта и раздора“ (Е. Фром).

Всяка крачка към по-голяма индивидуализация е заплашвала човечеството с нови опасности, давайки му нагледен урок с последствия от противопоставянето на един човек на друг. Различни страни на развитието на човека изпадат в антагонизъм помежду си и Е. Фром счита, че свързването на индивидуализирания човек със света има като продуктивен път само активната солидарност с другите, любовта и труда, съединяващи го отново със света, вече не с първични връзки, а като свободен индивид. Личност, политически свободен индивид, човек става дотолкова, доколкото сам участва в опознаването и реализацията на общесвено-историческата необходимост.

Ако обществените условия, от които, според Ерих Фром, „зависи целият процес на индивидуализацията на човека, не могат да станат основа за такава позитивна реализация на личността, но в същото време хората губят първичните връзки, даващи им усещане за увереност, то такъв разрив превръща свободата в непоносимо бреме: тя става източник на съмнения, влече след себе си живот, лишен от цел и смисъл...“ Политическо безсмислие за живота на мнозинството български граждани предопределят Българската Конституция и нейното тълкуване, лишаващи българския народ от право на фактическо участие в номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт и от участие в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление на републиката. В такава обстановка, по мнение на Ерих Фром, „възниква силна тенденция да се избавиш от такава свобода: да минеш в подчинение или да намериш някакъв друг начин да се свържеш с хората и света, за да се спасиш от неувереността даже и с цената на свободата.“

Надявам се днешният състав на Конституционния съд под председателството на госпожа Панова да намери начин да се запътим към избавянето си от това непоносимо бреме.

55-годишни искрици политически плурализъм

Става дума за искрите, разпръснати от участници в IX световен младежки фестивал от Германската федерална република. Участващите във фестивалните политически дискусии български делегати видяха, че и политическият плурализъм може да има много проявления. Затова допринесе много преподавателят от Софийския университет Асен Игнатов, който не само участваше с четене на текст от катедрата, но и осигуряваше бърз и точен превод на всички реплики на делегатите по време на някои дискусии. Делегатите разбираха, че когато мненията им взаимно си противостоят, в по-висока степен идейно се обогатяват.

Оттогава и до днес идейните спорове се подценяват. Така бе при съществуването на две партии, с ръководна роля само на едната, в Народната република. Така е и при съществуването на стотици партии в днешната Република България. Спорове много, а идеи относно развиващата се обществена необходимост не се срещат. Умножаването на политическите структури не толкова стимулира, колкото ограничава плурализма на общественото мнение и достатъчно чуваемост има само за мненията на единици. Политическите партии имат почти щатни говорители със самочувствие на универсални и уникални изразители на народно мнение. Това самочувствие на партийните говорители е обусловено от нивото на политическата култура на избирателите, но за мислещият съвременен гражданин при толкова информационни системи е обидно винаги други да са изразители на неговото мнение. Гражданите, достигащи нивото на необходимата политическа култура, могат сами да артикулират народните интереси, стига да има кой да ги чуе. Постоянното питане на обикновените избиратели за кого биха гласували, а не какво биха предложили, допринася за духовната им изолация.

Вместо да премахнат елементите на страх от репресии, съществуващи у някои българи, участващи с изразяване на алтернативни мнения на общоселски и квартални събрания в Народната република, съвременните партийци премахнаха самото провеждане на събранията на обикновените граждани. Партийците пренебрегват всякакви възможности за политическо мислене у безпартийните. Те, както и много журналисти, считат обикновения избирател за способен само да разпознава бюлетините. Докато, освен партийния персонал и някои юристи, те считат за политически компетентни само себе си. Засилват се политическото отчуждение и вниманието само към отделни случайности в политическия живот.

Значимост на избирателската самоорганизация

Разбирайки, че смисълът е в значимостта като предназначеност (А. Ф. Лосев), избирателят, когато няма за кого да гласува, мисли, че в бюлетината липсва името на този, за когото си заслужава да гласува. Такъв избирател може сам да открие смисъла на създаването на избирателска самоорганизация. Практическата значимост на избирателската самоорганизация ще зависи от степента на осмисленост на членството на избирателите в нея от самите тях.

Избирателската самоорганизация няма да дава направление на избирателите към кандидат за избиране, при името на когото да отиде бюлетината им. Тя трябва да помага на избирателите да осмислят различните идеи и предложения на кандидатите. Трябва да способства за устойчив плурализъм на избирателски мнения и за повишаване нивото на избирателската взискателност: множествеността на избирателските мнения да произтича от знание за многообразието на признаците и проявленията на обществената необходимост; плурализмът на предложенията и на избирателите, и на номинираните за кандидати да откроява същността на изискващото се разрешаване на противоречия.

В партийно-политическата система плурализмът е уязвим. Това пролича и при правенето на предложения за избиране на управител на Българската народна банка. Народни представители от партии на управляващата коалиция изразиха опасения, че ако парламентарни групи на участващите в коалицията партии предоставят две различни предложения за кандидат-управител на банката, решаващата дума ще остане за опозицията. Такъв страх от ощетяване на собствената роля изключва разбиране на прогресивността на взаимоотрицателността на състоянията на управлението и опозицията. Тя не се изчерпва само с редуване на партии или коалиции в управлението. Стремежът към постоянно предварително уеднаквяване на предложенията в коалицията не стимулира идейната съдържателност на обсъждането в парламента. Това означава, че дори и членове на образувалите коалиция партии да говорят за политически плурализъм, плурализмът им е едностранчив.

Оказва се, че в партийно-политическата система партийният престиж е по-важен от съдържателността на обсъждането на държавните проблеми. Някои избиратели казват, че не се касае до партийния престиж, а до опасността опозицията да избере по-неподходящ кандидат. Ако е така, толкова по-зле за партийната опозиция, която понякога включва почти половината от народното представителство, а и за избирателите, които не са отхвърлили такава порочна политическа система.

Разбира се, опозицията никога няма да признае, че ще избира по-неподходящи управители, за да вреди на управляващите, а не по-добрите – в полза на народа. Дори и партийният плурализъм предполага по-високо ниво на съзнателност. Мненията и предложенията на всички депутати в органите на властта трябва да са равнопоставени. Подценяването на ролята на оценките на опозицията означава неравнопоставеност и на избирателите. При такива приоритети става съмнителна и депутатската отговорност за сигурността на държавата.

За да предотвратят вътрешната си изолация, партийни правителства може и война да започват. До междудържавни конфликти по-лесно достигат еднопартийните. Но може и многопартийни парламенти да ги подкрепят. През Новото време партийно управление в много страни е увеличавало многократно мащабите на военните конфликти. Партийците са опасни както когато поставят интересите на своята партия над интересите на избирателите на други партии, така и когато говорят за националния интерес, игнорирайки интересите на други народи.

Днешната междудържавна и блокова субординация все повече предизвиква несъгласия. Тя не успява да разреши поражданите от глобализацията проблеми. Опитите за износ на каквато и да е партийна „демокрация“ водят до проливане на много кръв. Народите предпочитат взаимно да си помагат. Време е те да се самоортанизират и да избират народните си представители без партийни посредници. Избирателската самоорганизация трябва да съсредоточава усилията си не върху функционирането на народното представителство, а върху процеса на избирането му. В изборната кампания самоорганизацията трябва да ръководи не процеса на гласуването, а процеса на номиниранео на кандидатите за депутати.

100-годишнина на Деветоюнския преврат

Вечна памет на загиналите след Деветоюнския преврат в партийните касапници! Мир на праха на ялите бой след преврата заради членството си в Българския земеделски народен съюз! Лека пръст на загиналите и изтезаваните заради партийни интереси след 9-и юни 1923 година до Втората световна война!

Простени да са загиналите в антихитлеристката съпротива и пострадалите от престараването на партийци при събирането на помощи за хитлеристката армия! Да почиват в мир загиналите и пострадалите от престараващите се партийци в сталинистките затвори и лагери след Втората световна война!

Вечна памет на загиналите в разпалените от партийците войни през последните 70 години!

С мисъл за тревожни сетнини

С мои акрани предпочетохме да не спестяваме мнението си, заради спокойствието ни, а да противостоим на все по-катастрофалната партийно-политическа инерция. През 1997 година преживяхме финансова катастрофа. В началото на Новото хилядолетие дадохме десетки жертви с недомисленото си участие във войната срещу Ирак. Преди това министър Соломон Паси предлагаше да броим кой наш политически избор предполага повече жертви.

Нашето мнение беше и остана впоследствие, че вместо в смут да броим жертвите на партийната политика, трябва да отхвърлим тази лъжедемокрация. Предложихме да превърнем 2017 година в година на историческите поуки. Предложението не намери необходимата подкрепа.

Износът на фалшивата партийна „демокрация“ продължава. По-малко от 80 години след форсирането на Днепър от антихитлеристки войски, сред които преобладаваха руснаци и украинци, край Днепър продължава да се пролива човешка кръв. Оставаме с убеждението, че на заклещеното в капака на партийно-политическата система човечество е необходима година за политразмисъл. В памет на загиналите след деветоюнския преврат в партийните касапници, включая Втората световна война, през 2023 година ще помълчим!

Взаимоотрицателност на политическите състояния

Развитието на родово-племенната организация на труда дава началото и на политическото развитие на обществото. Но политическата организация на обществото се развива по-бавно от икономическата. Противопоставянето на природните предмети един на друг става при най-различни качествени отношения и съотношения и качествени нива. А политическото качество има по-строго определени граници. В рамките на мярата на една качествена политическа граница може да функционират политически сили и субекти в различни количества.

Политическата стабилност предполага устойчиво разнообразие на политически субекти, необходимо за постигане на повече яснота относно тенденциите на цялостното развитие на обществото. Тенденцията на общественото развитие към ускоряване поражда въпрос за устойчивостта на нашето общество. Устойчивото обществено развитие зависи и от нашето разбиране за характера на съвременната обществена необходимост. Това означава разбиране за противоречията, в чието разрешаване масово участваме. Трите най-съществени страни на обществено-историческата необходимост и днес изискват разрешаване на три различни противоречия с най-дълбока същност отношението взаимодействие – самодвижение.

Една от тези три страни, изискващи от хората да се съобразяват с обществено-историческата необходимост, е отношението общество – личност. Това противоречиво отношение прави хората взаимозависими и неможещи да живеят човешки без обществото. Обществото и човекът са взаимозависими и социалната инерция влияе на всеки човек. Противостоенето на вредните влияния на тази инерция характеризира гражданското достойнство. То се проявява особено в изборните процеси. Но мнозинството избиратели се примиряват с политическото си неравноправие в тях. А досега липсва избирателска самоорганизация, в която избирателите да взаимоотричат състоянията си и да преодоляват обхващащото ги примиренчество.

Сега партийно-политическата инерция е много вредна. Партийно-политическата система функционира ограбвайки политическите права на мнозинството граждани. Партиите много се обвиняват взаимно в търпимост към корупцията, а не правят необходимото за обществена непримиримост към нейните проявления. Те нямат съществени идейни различия относно разкриването и реализацията на съдържанието на обществено-историческата необходимост, а идейно-политическият плурализъм е условие за демократизацията. Новооткриваните обществени процеси отекват в будните индивидуални съзнания с различни свои признаци.

Различните хора акцентуват на различни структурни отношения и се абстрахират от различни признаци на процесите. В абстрактното мислене се възпроизвеждат свързани със съответните акценти в структурен контекст асоциации. Тяхното информационно богатство може да се оползотворява с участието на гражданите-избиратели във функционирането и на представителната, и на пряката демокрация. Това участие може да бъде пълноценно и задълбочавано с обсъждане на проблемите и предложения за разрешаването им в подразделения на избирателската самоорганизация. Така избирателската самоорганизация ще може своевременно и съзидателно да взаимоотрича състоянията си и със своите членове-избиратели, и с избраните с техни номинации представители в органите на държавната власт.

Политическа свобода – единно функциониране на обществото и човека

Политическата свобода е процес на съзнателно осъществяване на мисия. Процесът на регулацията на индивидуалното поведение зависи от самопознанието и усвояването на правилата за справедливо поведение. В съответствие с него, осъзнаващият човешката си мисия човек постига и изявява индивидуалната си свобода.

 

Политическата свобода се осъществява като процес на съучастие в разкриване на истината за актуалната обществена необходимост и на приобщаване към нейната реализация. Разбирането на тази истина открива простор за реализация на индивидуални способности на хората. Разкриването на криещата се под обществените явления обществена същност прави възможно осъзнаване на по-дълбоката същност на отношението общество – човек. Свободата е процесуално състояние на съвпадение на сиянието на зората на истината за обществената същност и отдадеността на действената съкровеност на питащата човешка целенасоченост. Тя е в откриването на смисъл в поетото направление на тази целенасоченост. Индивидуално смислената битийност и социалната събитийност, различавайки се, да съвпадат.

Откривайки се в обществото, човек търси ролята си в него. Човешки е стремежът собствената роля в обществената организация на труда да се извисява до собствена роля в реализацията на обществено-историческата необходимост. Избирателската самоорганизация може да има целенасоченост той да е присъщен на всички граждани.

Реализирайки се чрез организираност, политическата свобода изисква и ролево отграничаване на човека от обществената среда. Осмисляйки се като субект на обществени отношения, човек има право и на индивидуална политическа реализация. В различни ситуации различни хора може да влияят на поведението на множество други.

Още в Античността мъдреци са стигнали до истината за наличие на политическа страна на човешката същност. В различни епохи се акцентува на различни нейни признаци. Хората може взаимно да изменят политическите си състояния. Между тези състояния функционира взаимоотрицателност. Тя може да стимулира тяхното общуване. Един друг опознавайки интересите си, гражданите може взаимно да допринасят за намиране на подходящите си роли в политическия процес. Могат взаимно да стимулират интересите си към проявленията на обществено-историческата необходимост.

Необходимост от функционална регулация на политическата система

Проявявайки критичност към дейността на политическите ни партии, президентът каза, че партиите търсят посредници за диалог с гражданите. Но самите партии не са нещо повече от политически посредници. Те са посредници пречещи на демократизацията. Те са посредници с претенция, че са способни да артикулират интересите на различни групи граждани. А участничка в телевизионното предаване „Пресечна точка“ казва, че на партийните ни политици им липсват политически идеи и цели. Кому са необходими безидейни политически посредници? Кому са необходими политически посредници неспособни за обществено-целесъобразна политическа дейност?

Партийни политически посредници се натрапват на хора, които са неспособни сами да мислят за обществените интереси и цели. Който сам няма мнение за обществените потребности и интереси, не е способен и да избира представляващи го в държавните органи. Да не говорим за необходимия граждански контрол над дейността на представителните органи.

Раздвоености в избирателската самоорганизация

Силата на политическата самоорганизация зависи и от индивидуалната, и от груповата артикулация. В политическата организация има йерархия и никой не трябва да забравя от чие име може да говори. Политическите субекти следва да познават способността си да противостоят на социалната инерция и да помнят, че и случайна раздвоеност може да еволюира до политическа необходимост. Избирателската самоорганизация може да създава значима подреденост и трябва да откроява организаторските таланти. Това изисква единство в процеса на множество раздвоявания.

Плурализмът на мненията в политическата самоорганизация се развива на основата на едновременна грижа за индукцията и силогистиката в дискусиите. В разсъжденията на действено мислещите членове необходимо се отразяват единствености и раздвоености. Единството на самоорганизацията зависи от нивото на общуването на страните на главната раздвоеност на членския ѝ състав и от нивото на взаимното стимулиране на процесите на обсъждане на проблемите на представителната и на пряката демокрация. Членовете на организацията се раздвояват на предлагани и предлагащи. Предлаганите се раздвояват на номинирани и отпадащи като предложени; номинираните – на избрани и неизбрани. Предлаганите може да са предлагащи, а предлагащите – предлагани. При следващи избори те може да разменят ролевите си състояния. А взаимоотрицателността на състоянията на представляваните и представляващите е най-основополагащата предпоставка на демократизацията и прогреса на представителната демокрация.

Важна е и взаимоотрицателността на състоянията на процесите на обсъждане на проблемите на представителната и на пряката демокрация. Когато на избирателски събрания се обсъждат проблеми на участието ни в произвеждането на един или друг референдум, логично е участниците да преценяват кой от изказващите се проявява най-голяма задълбоченост в процеса на обсъждането и да имат това предвид, когато предлагат номинации за избиране на депутати. А самото участие в подготовката за произвеждани референдуми може да се раздвоява на: обсъждане на проблеми, по които може да се произвеждат референдуми; обсъждане на становища по въпроси, за които са насрочени референдуми.

Самоорганизация – идеен плурализъм

Необходимо е съобразяване с контекстуалните разсъждения и отчитане на процеса на изменение на практиката. Плуралистът разрешава възникващите практически проблеми според мястото и ролята им в наличната ситуация. Изразени несъгласия стимулират концентрацията на вниманието му върху съотношенията на предложени алтернативи.

Избирателската самоорганизация трябва да създава обстановка за субектна реализация. Разностранните способности на хората изискват развитие и реализация. За развитието им способстват нравствеността, обучението и традициите, функционирането на които понастоящем е под силно влияние на политиката. За да изразява устойчивото ни отношение към интегралната обществена необходимост, българската политика трябва да преодолее люшкането си от една едностранчивост към друга, намерило ярко проявление в областта на правосъдието. Пълноценната ни реализация като субекти на обществените отношения изисква развитие на многообхватно чувство на отговорност у всички поколения българи. А без политическо общуване на мнозинството граждани е невъзможно преодоляването на едностранчивостта на нашия хуманизъм. Нямащите фактическо право на чуваемо изразявана политическа артикулация на очакванията си избиратели не се чувстват отговорни за пълноценната реализация на нравствено-политическата необходимост. Неизпитващите емпатия към политически общуващи с тях граждани не са готови да отстояват човешкото право на публична чуваемост. Преодоляването на насилието, хуманността и чуваемостта в обществото предполагат масова и действена политическа организираност.

Без избирателска политическа самоорганизация остава едностранчив и повърхностен идейно-политическият плурализъм. Без продуктивно масово обсъждане на възникващите несъгласия осъзнаването на актуалната обществена необходимост често не се осъзнава достатъчно задълбочено и се реализира едностранчиво. Умерен дисенсусен плурализъм може да стимулира конкретността на обсъждането на проблемите. А днес партийно-политическите групировки ограничават плурализма на мненията. Зад партийно-груповия монопол над политическата артикулация на интересите и очакванията се губи възможността за изява на личностната идентичност на милиарди хора на Земята.

Политическа субектност и самоорганизация

Много от проблемите, разрешавани от наши предци, изискват нови умствени усилия. Сред тях са и проблемите на политическата субектност. Политическата свобода е непостижима без политически субекти.

Включвайки се в политическа самоорганизация, човек избира начин за политическата си реализация. Съзнателно правещият това човек има очаквания за политическо общуване и единодействие с другите встъпили в тази самоорганизация. Самодейният характер на организацията предполага действително участие на нейните учредители в написването, обсъждането и приемането на учредителните ѝ документи.

Ставането на избирателската самоорганизация като нова политическа асоциация вследствие на действеното осъзнаване на равни и свободни индивидуалности е предпоставка за съзидателното ѝ функциониране. Функционирането на самоорганизацията като „политическа сила“ изисква отделният ѝ член да се стреми постоянно да открива у другите способности на политически субекти и да отстоява предпочитани начини за тяхното развитие и реализация. Действеният политически субект се старае не само своевременно да осъзнава проявленията на обществената необходимост, но и да открива най-подходящите за олицетворение на нейната реализация сред другите. Така той допринася за по-голяма сплотеност на организационната цялост, към която принадлежи. Може да допринася за целенасочеността ѝ към антикрехкост при разнообразие на персоналните очаквания; за устойчива адекватност на използваните за постигане на целите средства; за прилагане на повече конкретика в планирането на организационно-политическата работа и съобразяването му със състоянието на поведението и характера на членовете.

Репутация в самоорганизация

Политическите партии нямат различия в становищата си за запазване на партийната система. Те са единни в стремежа си да свеждат участието на обикновените избиратели в изборите до безгласно гласуване. Затова и не бързат към установяването на базов доход, което би допринесло за превръщане на повече граждани в независими избиратели. Но въвеждането на базов доход изисква и повишаване нивото на морално-политическата съзнателност на гражданите. Това изискване се отнася и до функционирането на политическа самоорганизация на избирателите.

Активни членове на избирателска самоорганизация може да бъдат хора способни на политическа артикулация на гражданските си интереси и очаквания. Членовете на партиите не са заинтересовани от такава, унищожаваща привилегиите им, способност на безпартийните. При наличието ѝ, сегашните техни игри губят ролята си. Управляващите и опозицията днес взаимно се обвиняват в съучастничество с корумпираните и взаимно се разобличават понякога. Ако опасността от разобличения ги грози еднакво, взаимно си премълчават за връзките с олигархията и реализацията на корупционни схеми. Аналогично, често се премълчава и подкупването на избиратели.

Критичността на избирателите към такива закононарушения често е трудноосъществима. Избиратели се страхуват да критикуват корупционни схеми, когато в тях са замесени техни работодатели. Не се осмеляват да участват в разобличения и подкупвани избиратели.

Членовете на избирателски самоорганизации трябва да са независими и неподкупни. Разчитащите на ходатайства от овластени не може да са последователно критични към закононарушителите. Такива хора лесно ще оставят неизпълнени и поставени им от самоорганизацията цели.

Не са достойни за членове на самоорганизация, инициатор на такава дълбока политическа промяна, продаващите гласа си по време на избори. За пример в работата за пълноправна политическа реализация на избирателите може да са хора, изпълняващи и поставените на тях задачи, и отстояващи възможностите за изява на другите членове в колективната дейност. По начало инициаторите за създаване на избирателска самоорганизация няма лесно да намират съмишленици с такава репутация.

Взаимно възпиране и поддържане

Непартийната политическа организация предполага взаимно поддържане и задържане. Защото нейното предназначение е политическата реализация на всеки човек, а обществното ни няма опит в такава дейност. Такава дейност означава състезание, политическа борба, с опитни и обединени срещу всеобщата гражданска политическа реализация политически партии. Защото партийците смятат, че само те са „политическа класа“. Затова дръзналият да иска истинска политическа реализация на всички осъзнати избиратели трудно може да се задържи на политическата сцена. Той трябва да бъде възпиран, за да не допуска несъобразени с конкретната обществена действителност искания и да бъдат колективно подкрепяни справедливите му предложения.

Членовете на избирателската самоорганизация трябва взаимно да стимулират и проверяват процеса на политическото си развитие и единно да противостоят на регресивната инерция. Кандидатите за депутати пак ще се състезават и ще се борят за право на представляващи избирателите, взаимодействащи с тях като номинирани от тях индивидуалности. Овластяването им става израз на избирателско признание за тяхната инициативност и противодействие на вредната инерция. При доминираща роля на признанието прогресира единството на избиращи и избирани. Предотвратява се нравственото падение на прибързано овластени. Защото заслуженото признание укрепва духовното единство.

Политическото единство зависи колкото от прозорливото разбиране на новите тенденции в общественото развитие, толкова и от убедителното отстояване на доказалите ролята си в демократизацията процедури. Политическият прогрес означава единение на прозиране в и съдействие за реализацията на дълбочинните тенденции на историческата необходимост. То изисква и критично възпиране на източниците на крехкост, и смело поддържане на изворите на антикрехкост в обществената ни дейност.

Депутатско взаимно стимулиране

Няма обективни фактори, спъващи сътрудничеството между депутатите от различни политически партии. А те предпочитат взаимно да се информират от парламентарната трибуна или чрез средствата за масова информация. Възможностите за обмяна на депутатски опит по такива начини са твърде ограничени. Възможно е и някои депутати, заради конкретни интереси, да се спотайват, когато на работата на техни колеги по представителство неинформираността им нанася вреди. Партийни стремежи към управлението може да спъват полезната навременна колегиална критика.

Непартийните народни представители ще са заинтересовани от своевременна критичност към техните предложения и проекти. Взаимната им допълняемост в тяхната депутатска дейност може да стимулира и политическото общуване на техните избиратели. Така българските граждани, представляващи и представлявани, ще могат да противостоят на разложителната социално-политическа инерция.

Непартийните депутати ще са заинтересовани от взаимното стимулиране на инициативността си, защото то съответства на интересите и очакванията на избирателите на всеки от тях. Иновативността и перспективността на предложенията на всеки ще способстват за по-голяма антикрехкост на обществото. Приносът на едни депутати за прецизиране на предложенията на други допринася за усъвършенстване на законодателството.

Партийната парламентарна система ограничава взаимното обогатяване на проектите. В продължение на три десетилетия у нас някои закони се преразглеждат многократно и остават далеч от адекватното съответствие на социалната ситуация в България. Това е валидно и за изборното ни законодателство. Не помогна за усъвършенстването му и цялата изборна 2021 година. Инициативността и синергийността на народното ни представителство би могло повече да стимулират не партийните парламентарни, а непартийните регионални групи на народните представители.