Необходимост от единство на алтруизма и следването на усвоените в обучението правила на поведението

Днес се налага становището, че следването на усвоените правила е по-полезно за обществото отколкото много възможни за извършване от отделния индивид алтруистични постъпки. А много медийни информации в навечерието на Великден ни карат да противостоим на едностранчивото следване на такава констатация. Откроява се предаването на Нова телевизия за млад българин, останал без ръце и оказващ на множество други техническа и морална подкрепа.

Безспорно правилата за разпределение на труда са по-важни за просперитета на обществото, отколкото благотворителността. „Честта се отстоява и достойнството се защитава предимно в обществено-полезен труд.“ Но и хора с увреждания имат право на участие в утвърждаването и по-нататъшното развитие на трудовите правила.

Конкуренцията и солидарността могат и трябва да се взаимообуславят. А събюдаването на техните правила по-добре познават безпартийните избиратели, отколкото партийните представители. Затова гласуването с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати може да е и политическо право, и морално задължение на много български избиратели.

Гр. Вълчанов

Най-необходима промяна в конституцията на Република България

Папийски пише за необходимостта от гласуване с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати. Такова гласуване има достатъчно основание. Но то е недостатъчно за същинско начало на промяната.

И партийците говорят за „продължаване на промяната“. А тяхната „промяна“ вече десетки години по политическата си същност не надвишава нивото на „Стани да седна!“. Никой от тях не е поискал смяна на системата на политическо неравноправие на българските граждани.

Смяната на избирателната система изисква достатъчно доказателства, че избирателите могат да номинират по-достойни кандидати за техни представители в органите на държавната власт от партиите. Но това изискване не може да се постигне без самоорганизация на избирателите. А Софийският градски съд, позовавайки се на конституционната забрана на политическа дейност на непартийни сдружения на гражданите, отказва регистрацията на такива самоорганизации.

Ст. Съботинов

Личната отговорност за правилността на решенията на овластените органи – във въображението на анализатори демократи-мечтатели!

Пролетта на 2024 година се откроява с ярките си примери на безспорната действителност на това състояние у нас. Достатъчна илюстрация за него са провалът на правителствената ротация и решенията на служебното правителство относно строежа на детска болница. Интересите на обществото се заменят с партийните.

Вековният ни опит показва, че тази замяна води до едностранчиво удовлетворяване на човешките ни потребности. Инфлацията, която ни съсипва от миналия век, продължава. Пада не само покупателната способност на парите, но и регулиращата роля на традиционните ценности.

Заблуждават ни с приказки за регулатори, за да забравим, че най-важни регулатори на всяко общество са властта и управлението. Така лесно забравяме и ролята на саморегулацията в човешките общности. За да противостоим на тази пагубна тенденция, най-значима роля на предстоящите избори има гласуването с „не подкрепям никого“ от партийните кандидати.

П. Папийски

Човешки права и човешка отговорност

Актуалността на въпроса за неравноправието на хората с различни политически възгледи у нас се засилва. Това пролича от медийните коментари както на последните парламентарни избори, така и от последните направени промени в конституцията ни. Необходимо е придобиване от всички хора на минимум както на правна грамотност, така и на политическа и организационна култура. Иначе правата до голяма степен ще остават само на думи. Истинската им защита не се постига без масова взискателност за спазването им. Трябва да припомним тезата на Римския клуб, че поддържането на човешките права изисква еквивалентно приемане и на човешката отговорност. „Това е валидно за всички нива – индивидуално, национално и международно“.

Докато организации без политическа позиция отстояват правата ни, проблемът за политическите ни права ще се задълбочава без необходимото му разрешаване. Така „защитата“ на полиическите права служи за прикриване на нарушаването на политическите права на мнозинството граждани. Липсата на фактически политически права за мнозинството, описана от Ерих Фром през миналия век, и днес е най-важният фактор поддържането на човешките права да не се съпътства „от еквивалентното приемане и на човешката отговорност“. Валидно е за всички нива на обществената система.

Без равни политически права оставаме с напразни надежди, че „полухаосът“, в който сме сега, ще намери сили да даде живот на една самоорганизирана система, предлагаща нови възможности. Още преди 33 години съветът ма Римския клуб призоваваще да не забравяме настъпилата в евроатлантическата политическа система ерозия. Проблемите на тази система са свързани с необходимост както на хоризонталното, така и на вертикалното ѝ усъвършенстване. Без участие на представляваните и управляваните демокрация не може нито да се установява, нито да се усъвършенства. Загниващата партийна избирателна система не може да промени цялостната печална политическа картина. Сплотяването на хората на нашата планета изисква фактически политически права за всички жители на Земята. Човекът е „враг на човечеството“, когато бяга от необходимата политическа отговорност и от създаването на масови самоорганизации, необходими за противопоставяне на глобалните заплахи.

Качество в логическия клас на социологическото понятие „маса“

Според Асен Игнатов, самото понятие „маса“ е странно, защото същностното му съдържание в обозначения с него логически клас е нещо количествено. Социологическото понятие „маса“ е свързано с отношението мнозинство – малцинство. Днес това отношение, политически, се оценява главно от гледна точка на съотношението избирателска маса – политически „елит“. Но както посочваше Асен Игнатов, „не всяко отношение на мнозинството към малцинството е отношение на маса и елит. Едно болшинство от 51% се отнася към малцинство от 49% не като маса към елит, това по-скоро е отношение на две маси...“. А за преценка на превъзходството на една такава група хора над друга няма строго определени критерии. У нас понятието за това отношение се прилага твърде безкритерийно. Много хора искат причисляване към елита, но възприемат нагласата и поведението на налагащото се като маса мнозинство.

Политически необходимо е разграничаване на тълпата от способните за самодействие. Масовите действия не трябва да водят до обезличаване. Личностите не свеждат дейността си до роля на послушен подчинен.

Ако човекът е политическо същество, както считат още антични мъдреци, той трябва да личи сред другите и с разбирането си за обществената необходимост. Това не се постига с ръкопляскане на ораторите и с гласуване за тях. То се проявява с участие в процеса на номинирането на кандидати за избиране в органите на държавната власт и в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление. Такова масово участие може да обезпечи само самоорганизация на гражданите-избиратели. Гласуваните през последната година конституционни промени за сетен път доказват неспособността на самозвания партиен „елит“ да изпълни тази мисия.

Скромност и смирение

Според големия писател Антон Дончев, скромността вероятно е най-високият човешки връх. При достигналия по-високо развитие писателят предлага човешкият връх да се нарича смирение. Но ако е истински човек, политическото същество „човек“ по начало е сред висините.

В духовно отношение разликата между партиеца и безпартийния е неустановима. Мисля, че терминът „политическа класа“, използван за самохарактеризиране днес от партийци, е безсмислица. Значимостта на хората се съизмерва не с титлите, а със съвременността.

Духовно-нравственото ниво на заседанията на народните ни представители е трудно отличимо от това на сбирките „гласове от кошера“, показвани по време на съботното предаване по БНТ „Говори сега“. И на тези сбирки се чуват нескромни гласове, както в Народното събрание и от некоалицията, и от опозицията. Трудно установима е и разликата на идейно-политическите им равнища. И едните, и другите не разкриват вредата от партийната избирателна система. Едните – защото се надяват на идването на партия-спасител. Другите – защото тази система не допуска по-народния им заместител.

Безпартийните не могат да изрекат свои идеи, без да поглъщат пяна от плискащата се около тях словесност. Ценностната им ориентация се спъва в медийната плява. В медийната разкаляност трудно се открива плитчината, където да можеш да се изправиш и да се огледаш.

Пяната залива медийното пространство и в бъркотията от пяна и цинизми трудно се откриват някои истини. Необходимо е единение на личността и обществото, за да се прилага категорическия императив към обществените подсистеми. Антон Дончев считаше, че едно от съществуващите преди образуването на единен Китай северни китайски царства е имало за император прабългарина Лу-Дун. А ние още не можем да се доверим на национален обединител измежду българите и все го търсим по бреговете на Атлантика. Самоорганизацията на българските избиратели може да допринесе за разрешаването на тази проблема. Тя може да стимулира и скромността и смирението сред нашите редици.

В търсене на духа на демокрацията

Продължават опитите за установяване на действителна демокрация чрез създаване на нови и нови партии. Опитват се да дават пример за демократизация и стари партии. С такъв стремеж се хвали и столетницата – Българската социалистическа партия.

Възлов момент в опитите за реализация на този стремеж се оказа решението да се избира председателят на БСП с гласуване, в което участват всички членове на партията. Логично беше да се очаква, че това решение ще доведе до съсипия в столетната партия. Очакването се потвърди на множеството избори – национални и обществени, още след първото му практическо приложение.

Въпреки всеизвестните изборни резултати – БСП слезе от второ на предпоследното пето място – госпожа Нинова през тази седмица заяви, че в предстоящата есен очаква провеждане на следващо издание на същото състезание. Очевидно е, че след такова състезание ръководената от нея партия продължава роенето си. За всеки здравомислещ човек е ясно, че повтарянето на председателя на колективните ръководни органи на партията не е израз на демократизация.

Изтичащата седмица показа недостиг на демокрация и в ГЕРБ. Наложи се госпожа Габриел да бере срама от проявлението на този недостиг. Това провали интересната инициатива да се покаже способността на дамските екипи да преговарят.

Овладян от духа на демокрацията Альоша Навални мина по страшни „бойни полета“. Той смогна „млад да загине“, но не можа да надвие партокрацията. Какво ще „каже нявга народа“, едва ли ще съм жив да чуя.

Ст. Съботинов

Крайности и случайности

И проспериращата пазарна икономика изисква добросъвестно отношение към обществената собственост. Дисциплинираността и редът са все по-необходими за всички сфери на общестевния живот. Създаването на необходимия ред днес не е по силите на партийно ръководено общество.

Партийните върхушки не спират да изпадат от една крайност в друга. Те трудно осъзнават непрекъснатите промени на потребностите на гражданите. В течение на изтеклия последен век проявлението на крайности в партийни интереси изпепели много надежди на българите.

Приемствеността в общественото развитие си остава terra incognita за българските партии. Това се утвърждава у нас като предпоставка и последица на пренебрежителното отношение към знанията за обществото. На свой ред, това се взаимообуславя с все по-голяма роля на случайността при избора на представляващите ни в органите на държавната власт. Партийният монопол при овластяването води до умножаване на безотговорните и случайно попаднали в тези органи. Лошата система на овластяване води до по-нататъшно влошаване на разпределението на труда.

Несигурно положение на Европа и вечно чакаща напътствие нейна покрайнина – България

Честит национален празник, сънародници!

При високо ниво на депресивност и стрес ние все се караме по въпроса: От кого сме лъгани? В постоянна тревога сме – улучваме ли своя спасител? Много българи не рискуват личната си сигурност в търсене и намиране на добър ръководител, а все се надяват, че някой ще рискува своята сигурност заради тях. „Променят моралните си ценности, за да се самоидентифицират с добре изглеждащи вън от България“. Борбата с несправедливостта не е тяхна грижа, докато не бъдат нарушени собствените им права.

За да преодоляват тревогата си, несигурните искат да се идентифицират с позиции на авторитети. Чувството за несигурност засилва стремежа към по-чуваеми призиви за външен спасител. А надеждата за спасение отвън подхранва безотговорността при избора на властващи вътре. Тази надежда се пренася към вътрешните проблеми и се свързва с все по-нови партии. Ако не са партиите, гражданинът-избирател би следвало да се надява повече на себе си и на другите избиратели.

Неверието в себе си и недоверието към другите като него са обезсмисляли много десетилетия гласа на българския избирател. Безотговорният избор води до неотговорно управление. Неслучайно много от представляващите ни в органите на държавната власт и държавното управление не могат да различават понятията поемане на вина и поемане на отговорност. Неразбирането на отговорността усилва опасностите на историческия кръстопът, на който се намираме. На този кръстопът създаването на самоорганизация на избирателите става колкото по-необходимо, толкова по-трудно.

Гр. Вълчанов

Масово недоверие в политическите действия

Кризата на политическата ни система се задълбочава. Тиранията на партийните ръководства разтърсва единството на необходимите страни на демократизацията. Констатираното в края на миналия век от Ален Турен ускоряване на разединението между елементите на демокрацията продължава. В процеса на това разединение представителството на различните множества граждани по интереси често деградира до лично представителство. Надценяването на значението на партиите води до загуба на централната роля на парламента.

Ръководилата приватизацията у нас партия СДС разполага с броящи се на ръцете на председателя ѝ народни представители. Главната опозиционна партия по време на приватизацията впоследствие сама се срива с решението си да избира своя председател с гласуване на цялата партия. Тресе от многомислие и ръководството на нейната конкурентка в съревнованието за гласовете на леви избиратели партия „Възраждане“.

Избирателите реагират на необратимия идеен упадък на партийното представителство в органите на държавната власт по най-лесния начин – като се отказват от гласуване. Така исканията на хората не придобиват самостойна политическа форма, а партийната политическа система е все по-изолирана от обществото. Демокрацията ще си остава илюзия и бягството от свободата ще продължава, докато не ни достига политическа и организационна култура и способност за политическа самоорганизация. Политическото ни неравноправие ще продължава, докато търпим алинея (2) на чл. 12 на нашата конституция.

Общуване и състезателност

Реализацията на способностите в процес на взаимодействие с другите поставя на изпитание човешкото достойнство. А у нас в течение на повече от век достойнството се свежда до послушание от политически институции. Така през този дълъг период се спъваше инициативността за съзнателно проявление на човешкия интерес с най-голямо обществено значение – интереса към реализация на личните способности на хората.

Недостигащото обществено признание за реализиращите личните си способности в съзидателна дейност гаси ентусиазма и на много близкостоящи до тях. Особено намалява инициативност за обмяна на идеи. Изпарява се личностната загриженост за обществото.

Лишените от собствени социални роли стават примирими към нарушенията на обществения ред. Демокрацията като форма на реализация на политическата същност на мнозинството хора днес става по-безсъдържателна, отколкото в Античността. „Храброто“ ни мълчание и срамните ни „сделки“ с номенклатурната „съвест“ се видоизмениха, но продължиха да функционират и при развитието на изкуствен интелект.

Тавтологии и съзнателност

Потребности на обществената практика много десетилетия се рецитират и не се реализират. Несъвпадението на функционирането на личните способности с достъпни възможности за реализация е обусловено както от недостатъчно наличие на обективни възможности, така и от търсене на евтина популярност и бягство от интензивна натовареност с обществено-значими проблеми. Съвременното ниво на обществената психика недостатъчно толерира съзнанието.

Недостатъчно се учим от историята, защото пренебрегваме възможностите за взаимно проникване на противоположностите на самосъзнание ни. Има стремежи към монополизиране на пазара. Стремеж към монопол в обществената наука се съчетава с бягство от политическа отговорност.

Социалното влияние недостатъчно се свързва с многостранното развитие. Своевременното обществено признание за труда на всеки човек изисква по-нататъшно усъвършенстване на обществената организация на производството, възпроизводството на живота и управлението. Такова усъвършенстване трябва да утвърждава у хората разбирането, че свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички.

Съзнание за отговорност и критерий за самооценка

Честита новата 2024-а година!

Степента на действеност на съзнанието за политическа отговорност у кандидатите за представляващи другите в органите на държавната власт трябва да се оценява според доказани способности за въвличане на хората в действителния процес на самоорганизация и самоуправление на обществото. Такъв критерий за оценка на политическите ръководители трябва да замени досегашния информационен шум, водещ до състезания по себеустройство. Самоизявите на самозвания политически „елит“ задушават крехки кълнове на процеси на въвличане на избиратели в опити за участие в излъчването на кандидати за избиране в органи на представителна демокрация или в инициативи за приближаване към процеси и на пряка демокрация.

Утвърждава се убедеността, че опитите за отстояване на граждански права за участие в такива процеси са само губене на време. Така нестабилността на нравите и неверието в правото се взаимообуславят. Разликите между законността и беззаконието се обезличават. Съзнанието за политическа отговорност и критерият за самооценка на собствената политическа активност у много хора се онищостяват.

Индивидуалност и политическа субектност

Индивидуалността и политическата конкурентност взаимно се предпоставят. Изпълнителските способности не са достатъчни за това. Хората изпадат в състояния, изключващи критичните идеи. Безпокойството от безкритичността изчезва. Връзката между политическата култура и човека се къса. Няма единство на политическо ниво и ценностна ориентация на гражданите. Стига се до масов отказ от стремеж към постигането на общопризнати ценности.

Политиката е отношение към обществената необходимост, а обществената необходимост изисква успешно осъществяване на човешката дейност. Обществено полезната дейност е сближаващото човека с обществото. Най-ценната способност на хората, да оценяват универсално и уникално, е свързана с идеалите им.

Осъществените през изтичащата година изменения в Конституцията на Република България са далеч недостатъчни за повишаване нивото на политическа субектност на българските граждани. Остава си алинея (2) на чл. 12, която е конституционна основа на неравноправието ни. В България право на извършване на политическа дейност имат само партийците. Безпартийните български граждани не ги зачитат за политически същества и не ги питат нито за промените във формата на държавно устройство и на държавно управление, нито за номинациите на кандидати за избиране в оргнаите на представителството, които да ги представляват в тези органи. Следователно истинската демократизация на българската държава остава задача за следващите години. Приятно посрещане на първата от тях.

Необходимост от единство в борбата с разпространението на объркаността

„Ние не само не можем уверено да екстраполираме в социалното и културното бъдеще, но се чувстваме изгубени и несигурни за собственото си местоположение. По такъв начин самият проект на модерността изглежда е станал непотребен и трябва да съставим нова програма“ (Стивън Тулмин, „Космополис. Скритата програма на модерността“, ИК „Калъс“, София, 1994, стр. 14).

Все по-важен става въпросът за участниците в съставянето на новата програма. Новият проект не може да се създаде само от програмисти, проектанти или партийци. В неговото създаване трябва да участват всички хора на труда. Защото той касае преди всичко разделението на труда. Затова никой не бива да бъде лишаван от право на участие в създаването му. В единната система „производство, разпределение, размяна и потребление“ все повече нараства ролята и на разпределението, и на потреблението.

Единението на удовлетворяването на потребностите и развитието на способностите предполага все по-голямо съвпадение на индивидуалните и обществените усилия за реализацията си. Използването на натрупваните от обществото знания изисква реализация на способностите на все повече хора. Ст. Тулмин счита, че объркванията по въпроса за началото на модерността крият основополагащ консенсус – общоприети разбирания за рационалността. Рационализмът разкри ново ниво на голямата сложност на света. Но и три века след това не може да твърдим, че го постигаме. Съобразяването с него изисква не само хармонизация на духовното развитие и икономическото развитие като взаимодействие с природната ни среда. То означава и висока степен на политическа самоорганизация на обществото. Това предполага недопустимост на изключването на обикновените граждани от политическия процес. А претенциите на партийните ръководства за монопол над артикулирането на интересите и потребностите на обикновените граждани води тъкмо до такова изключване. Правото на гражданите на политически избор се свежда до избор от избраните от други. Фактическото им отстраняване от процеса на номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт е основа на политическото им неравноправие. В България то се допълва от липса на право на участие в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление.

Криза на партийната политическа система

Фактическото състезание между партиите по обещания, а не чрез действия за разрешаване на стоящите пред обществото проблеми, изостря кризата на съвременната „демокрация“. Утвърждава се реална невъзможност за активно отношение на избирателите към политическия процес. В сгъстяващите се предизборни кампании партийните декларации и обещания засенчват деловитостта и опита, достойнството и честността на номинираните кандидати.

По-голяма избирателска активност може да се забележи при появата на нов партийно-политически субект, оглавяван от пореден „месия“, но многократните безрезултатни парламентарни избори в началото на 20-те години водят до намаляване на желанието на гражданите на България да избират. Политическото отчуждение не може да се преодолява, докато избирателят е само гласоподавател. Политическа воля се изисква само от партийците, а на обикновените граждани се предоставя роля, на която не се признава истинска политическа воля.

За приемане на един най-актуален законопроект се налага многократно произвеждане на парламентарни избори. Десетилетия след откриването на разрешими проблеми, те продължават да чакат политическа воля за разрешаването им. Колосална е цената на времето, губено за решаване на задачи, своевременно изпълними при липса на партийно протакане. Пагубна за цели народи е такава цена, когато с оглед на партийни цели се разрешават международни конфликти. Партийната политическа система е в непреодолима криза и съвременната политическа система ще се възпроизвежда от едно кризисно състояние в друго кризисно състояние, докато е партийно-политическа система. Разрешаването на глобалните проблеми ни изправя не толкова пред алтернативата диктатура или „демокрация“, колкото пред алтернатива „политическа безотговорност или масова политическа самоорганизация“.

Партийността – източник на вътрешно и международно разделение

В предаването „Още от деня“ по БНТ Асен Генов и Никола Вапцаров спориха за паметника на съветската армия в София. Каквата и да е причината на искането за негово събаряне, мисля, че той трябва да бъде запазен до прекратяването на военните действия в Украйна. Защото, докато съществува, той остава символ на единната борба на руския и украинския народи срещу фашистката агресия и може, малко или повече, да способства за търсене на мирно разрешаване на спорните проблеми между Руската федерация и Украйна. Независимо от участието по време на Втората световна война на много националисти на страната на немските фашисти, безспорна истина е, че най-многобройните участници в тогавашната съветска армия са руснаци и украинци. Смятам, че не прави изключение от това и съставът на преминалия през България Трети украински фронт.

Партийната пропаганда ласкае българските граждани, обръщайки се уж към критичната им способност, за да им помогне да лъжат самите себе си, че стремейки се да разчистват символи на миналото, правят независим избор. А нещата са по-сложни. Че и сталинското съветско правителство също се е опитвало да постигне споразумение и сътрудничество с фашистка Германия, не е аргумент за отричане на заслугите на милионите руски и украински войници в борбата за нейния разгром. Бързането към проявление на независимост в третирането на миналото задълбочава вредното разделение на обществото.

 

Гр. Вълчанов