От равни права до политическа свобода

Свободата предполага равни права. Могат да са равни законовите права на гражданите в общността. Оспорва се равенството на възможностите за успех в живота. Възможностите на хората са различни, а обществото трябва да създава равни възможности за реализация на наличните способности на всеки. Това предполага преди всичко равни права на всеки да развива действителните си способности.

Естественият процес на нарастващо разделение на труда и разширява обхвата, и стеснява хоризонта на развитието на индивидуалните способности. Държавата трябва да защитава равноправието в търсенето на предпочитани стартови позиции за развитие и реализация на способностите на младите. Това е най-възловият пункт на процеса на взаимното стимулиране на личните и обществените интереси.

Логични следствия от правото на живот и самореализация са свободата на мисълта и свободата на словото. Равноправието в изразяването на мислите се сблъсква с неравенството в собствеността. Интелектуалната свобода е неравноправно реализуема с недостъпно за мнозинството участие в радиопредавания, телевизионни предавания, печат, лекционни зали, звукови носители, рекламни табла, компютърни мрежи. Правото на чуваемост е трудно реализуемо в медийната джунгла. Днес истинските му притежатели-собственици са олигархията, бюрокрацията, партокрацията. Но без него и за останалите хора няма истинска политическа демокрация. А без политическа демокрация няма и политическа свобода.

Д. Томов

Съгласие да бъдем управлявани

Проф. Ивайло Дичев определя легитимността „като съгласието да бъдем управлявани“ („Културни сцени на политическото“, стр. 41). Съгласието да бъдем управлявани даваме чрез периодично изразяване на съгласие от някого да бъдем представлявани. Негласуващите не дават съгласие да бъдем представлявани и управлявани по установения начин. Гласуващите с „Не подкрепям никого“ (от предложeните кандидати) също не легитимират този начин на избиране на представляващи избирателите и на управлението ни.

А съучастието във властта на останалите безпартийни избиратели, на мнозинството гласуващи-овластяващи, не е пълноценно, защото избират само измежду вече избрани от други кандидати. Но вместо искане на право на пълноценна роля в овластяването на представляващите, мнозинството избиратели у нас се задоволяват с искане за рекламираното от Никита Хрушчов право на предсрочно отзоваване на избрани депутати. Не се акцентува на необходимостта от по-многостранно и задълбочено обсъждане при подбора на кандидатите, а се поставя ударението на по-лесното „избирай – отзовавай!“ С това мнение не отричам необходимостта и от право на отзоваване.

Съмнения възникват на всеки етап на овластяването и представляването. „Все ни се струва, че не най-добрият се е издигнал, откъдето идва усещане за неудовлетвореност, придружаващо уж консенсусния меритократичен подбор“ (пак там, стр. 44).

Съмнения може да има винаги. Но когато процесът на номинирането включва всички желаещи да участват в него, възможностите за сполучлив подбор ще са най-големи. Тогава ще е възможно по-цялостно отчитане на заслугите на предложените.

Ограничаване на лъжата с избирателски номинации

Необходимостта на номинирането на кандидатите за овластяване отдолу, от избирателите, е многостранна. Днес тя се усилва от ролята на лъжата в съвременното общество. Несъвместимостта на общочовешките интереси и лъжата изисква преодоляване на излъчването на фалшиви новини. Против това излъчване трябва да въстанат всички заинтересовани от преодоляването му, а те са предимно обикновените хора. Олекотяването и разграждането на необходимата на хората социална информация заплашват най-много нас, обикновените. Те допринасят за интелектуална леност у много млади. „Не е необходимо да знаеш таблицата за умножение, още по-малко логаритмичните таблици. Натискаш копчето. Знаем все повече, а фактически – по-малко. Много информация, а все доминиращо повърхностна, вкл. долнопробна. Зависимост от екрана. Все повече територия за гадатели, астролози, нумеролози, магове, секти...“ (Петър-Емил Митев, „Големият преход: възгледите на Бернард Мунтян за обществото и човека, идеологията и лъжата“, сп. „Социологически проблеми“, София, 2017, брой 3-4, стр. 57). От запазването на тази ситуация не са заинтересовани нито младите, нито старите обикновени хора. Може да му противостои избирателска номинация на кандидатите за избиране в органите на държавната власт. Избирателите ще номинират тези, които познават, независимо от фалшивите новини. Действително зависимите от тях избраници ще способстват за ограничаване на свободата на лъжата.

Ефикасният контрол над осъществяването на правото на хората да получават истинна информация изисква участие на всички будни и добросъвестни хора в него. Защото много недобросъвестни използват правото на свобода на словото като право на лъжа. Плурализмът на мненията е необходим на всички нива на информиране и овластяване. Без реално право на чуваемост за мнението на всеки няма хуманна и демократична политическа система. Реализацията му изисква политическо сдружаване на мнозинството хора. За да може всеки да избира само този, когото наистина добре познава, не е лошо и правото на пряко гласуване да не се абсолютизира.

Г. Вълчанов

Трудно за „овластяващите“ противостоене

Съгласен съм със Станой, че последната книга на проф. Ивайло Дичев предизвиква много размисли. Така е и със споменатото от автора противоречие между фактическа липса на някого сред нас и съществуването му в културно конструираната ни памет. „Властта във всички човешки общества се занимава с това да поддържа реалността на смъртта, като я инсценира посредством наказания и войни, мултиплицирани в разкази и образи. Да ни управлява има право онзи, който не се бои да застане на границата на света ни и да се изправи срещу хаоса, но и понякога сам да бъде хаосът. Героят, лидерът, алфата. Но за да ни предпази от нещо, този управник трябва първо да даде реалност на това нещо и да ни накара да се страхуваме от него“ (Ивайло Дичев, „Културни сцени на политическото“, изд. „Просвета“, София, 2019, стр. 29).

Мисля, че това е така при досегашните политически системи. Защото само овластяваме някои от тези, които са се самоизбрали. Защото кандидатите за овластяване се номинират от партийци. Мисля, че ако номинирането започне да става само отдолу-нагоре, ролята на страха може постепенно да намалее. А го стимулират и обективни социални процеси. „Бързата смяна на пространствата, правилата, задачите сякаш не позволява на човека да консолидира твърда, противостояща на властта идентичност“ (пак там, стр. 31).

Това състояние на нещата също е аргумент в полза на тезата за номиниране от безпартийните. Колкото по-трудно се осъществява участието на избирателите във функционирането на политическата власт, толкова по-голяма трябва да е ролята им в процеса на овластяването на избираните. И колкото по-активно избирателите участват в изборните процедури, толкова повече умения за защита на мненията си ще придобиват.

Г. Вълчанов

Подозрения и съзнателност на овластяващите

В книгата си „Културни сцени на политическото“ професорът по културна антропология Ивайло Дичев пише за увеличаването на подозрението. Мислите на автора предизвикват разностранни размисли. Въображението е навлязло „във всички сфери на човешкия живот“. Владетели измислят плашещи опасности и ни карат да им се подчиняваме.

В епохата на медиите подозрението подкопава легитимността. „Разомагьосаното социално въображение логично ни води към нулевата степен на властта – радикалната демокрация, където никой няма монопол над несъществуващите неща...“ (Ивайло Дичев, „Културни сцени на политическото“, 2019, стр. 24). Никой няма монопол над въображаемите неща, а над действителната власт в българското общество има партиен монопол. Партийният монопол е установен и утвърден с чл. 12, ал. (2) на Конституцията на република България от 1991 година. С този архаичен текст на мнозинството българи – безпартийните – се забранява политическа дейност.

Вече в течение на десетилетия в България се организират различни протести против партокрацията. Но на тях, включително и на най-масовите през 1997 година и 2013 година, не се представя искане за премахване на тази реакционна алинея. Дали защото протестите се ръководят от прикрити партийци, за които е актуален винаги девизът „стани, да седна!“? Или защото протестираме само за да доказваме, че дишаме, но не сме наясно какво искаме?

Възпроизводство на субекта и на социалната действителност

„Животът“ на социалната действителност възпроизвежда социалния субект с малко или много изменено качество. Разложението на обществената система и моралният упадък раждат възпроизвеждащи се корупция и битова престъпност. А успешната борба с корупцията изисква възпроизвеждане на обществено-политическата система в ново, оздравено, качество. Оздравяването включва и оздравяване на езика. Езикът на агресивността увеличава престъпността и мизантропията. Не може съществуващата агресивност и разпасаността да възпитават у новите поколения в обществото емпатия и самодисциплина. Ходът на общественото развитие налага същностен отпечатък върху съдбата на човека.

Формирането на хора – личности и политически субекти – е и процес на социално политическо възпроизводство на обществото, и някакво изменение на обществената система. Качеството и значимостта на това изменение зависят предимно от степента на политическа съзнателност на формиращия се човек. Приносът на отделния човек в умножаването на възпроизвежданите материални блага може и да не остави забележима следа в развитието на социалната структура. А личностното противостоене на водещата до застой социална инерция може да предизвиква и други да преоценяват мястото си в обществената система или подсистема, на която принадлежат.

Човешка функция е оценяването на социално-жизненото значение на потребностите и интересите и придаването на собствен смисъл на предполагаемите във връзка с тях действия. Смислообразуването е механизъм на осъзнаване на интересите, присъщи на човека-субект, процес на формиране и функциониране на самосъзнанието. Обществото не трябва да налага, но трябва да подпомага формирането на политическо самосъзнание у човека. Във връзка с това е очевидна вредата от наложената деполитизация, т.е. отказ от работа в помощ на формиране на гражданите като политически субекти в учебните заведения, у нас през 90-те години.

Димо Стоянов

Партиен талант

Развито въображение – да се представяш като център на внимание. И малцинството българи да са гласували за тях, партийците не губят самочувствието на представляващи българския народ. Неотменен начин за поддържане на такова самочувствие са взаимните нападки, гласовитият им лай едни срещу други.

Когато не могат да се доказват с разрешаване на значими проблеми, започват да лаят по-силно и по-яростно, за да компенсират оскъдността на политическия момент в техните свади. Доказали неспособност или нежелание за контрол на изразходването на надвзети от държавата субсидии, в течение на много седмици занимават обществото с предложенията си за намаляване на държавната субсидия за получен глас на изборите. За тях е важна както субсидията, така и рекламата на тяхното съществуване. В крайна сметка успяват да отвличат вниманието ни от нерешаваните проблеми: изискването да предвиждаме последиците от собственото си гласуване; контрола на избирателите над дейността на избираните; търсенето на отговорност за продължаващата разпуснатост и закононарушения по пътищата и заведенията; кризата на държавността; необходимостта от действително овластяване на гражданите.

По засегнатия въпрос от Дамян. Овладявайки обобщения в езика човешки опит хората усвояват исторически сложилата се система на значенията на думите и изразяваните с тях признаци на нещата в обществената среда. Интернализирайки тези значения и значението на собствената си дейност, човек вътрешно определя социалното си положение и произтичащите от него задължения. За някои български министри или бивши парламентаристи тези общочовешки начини на самоопределение не важат.

П. Тодоров

Власт и натрапени стремежи

Опирайки се върху устойчивите отношения между хората и утвърдените форми на индивидуална и групова власт, държавата може да влияе върху всекидневното общуване на човека. Ръководенето на поведението става преди всичко чрез средствата за информация и целево проблематизиране. За тази цел се подбират анализатори. Конструирането на поле от проблеми е бавен, но целенасочено направляван процес. Обектите на загриженост се представят проблематични от много страни. Проблемите за решаване се поднасят от експерти, професионалисти, групи за натиск, партийци.

Медии се стремят да се съобразяват с потребността от конкретен подход. А социалните мрежи са главно средство за активация. Индивиди, които са уж себе си, осъществяват направляван избор, изглеждащ свободен. Субектността на досегашните протестиращи остава спорна. Протестите относно съдържанието на политиката от години несъмнено са обречени постоянно да се провалят.

Понятието за противоречието индивидуалност – общество се профанизира чрез отношението идентичност – общност. Несигурността нараства, рисковете се увеличават. Рискът се увеличава и поради продължаващия да се шири несвестен език. В разпространението на този език се включи и националният омбудсман. През миналата седмица госпожата заяви, че тези, които защитава, са „бесни“. Ако е така, и нейната работа е лесна. Работата ѝ става излишна. Подобни омбудсмански изказвания, както и думи на министъра на културата, са най-добро оправдание на всеки масов убиец.

Дамян Томов

Раздробено неравенство – индивидуализирано представителство

Посочената от Калин потребност избирателите да бъдат представяни от депутати, които да са независими политически субекти, стана много актуална у нас след последния референдум, но тя съществува от миналия век. Още тогава Улрих Бек (вж. „Откриване на истинската политика“) посочва, че съвременното социално неравенство е индивидуализирано и социалното неравенство не изчезва със социалните класи. То продължава да се задълбочава. Задълбочава се и се изостря. Променя времевите си характеристики, особено за богатите. Размества се и в пространството.

Социално слабите също се изменят и закостенелите от 2-3 века партии не могат да ги представляват. Раздробеното неравенство изисква индивидуализирано представителство на делегираната воля на избирателите. Липсват разпознаваемите макроситуации, изискващи партийно представителство, и в раздробеното социално неравенство както ярки индивидуалности, така и ние, обикновените хора, не може да бъдем представлявани от корумпиращи се партийци. Но партиите настояват за партийно представителство, защото без него не могат да оправдават съществуването си. А в толкова раздробено неравенство те не може да са изразители на материалното положение на различните групи. Не могат да представляват и различните икономически форми, а само олигарси или подкупващи ги фирми. Не могат да представляват и някакъв начин на живот, жизнени стилове на индивидите. Днес и субективните интереси на представляваните се разминават с интересите на жадни за власт партийци. Чрез партийците не могат да функционират актуални процеси на нашето развитие.

Свилен Томов

Глобализация – демокрация!

Глобализацията означава обективно изискване за все по-голям обхват на демократизацията. Свободният живот като пълно зачитане на равните права на другите хора е възможен само ако всички са допуснати до приемането на решения, касаещи общността. В България не е така. Демокрацията изисква с писана конституция да се изброява и ограничава властта, която народът възлага на държавните органи. В България е узаконена върховната власт на недосегаем, нефункциониращ три десетилетия, държавен орган, наречен ВНС. Вместо него, последна дума по всеки засягащ общонародните интереси въпрос има партокрацията. Така, вместо народът да ограничава делегираната на държавата власт, партократичната държава е лишила българския народ от власт, с изключение на правото периодично да преизбира партократите в органите на властта. Ако моето поколение си е заслужило това безправие, затова, че преди двадесет и девет години е избрало недокръстило работата си Велико народно събрание, защо трябва заради нас да страдат и мнозинството българи в съзидаваща възраст. Ако и младите не са съвсем невинни, то е затова, че от време на време протестират, без предварително да се разберат какво искат да се промени.

При отричащия правото ни на политическа дейност чл. 12 на конституцията всякакви искания и протести са или отричане на демокрацията изобщо, или искания на дребно при запазване на политическата ситуация на неравноправие. А без права и отговорност за обществото изгледите за мир и свобода на Земята стават все по-нереалистични.

П. Тодоров

Партийна логика и „Стани богат!“

Отразявайки различията, интелектът открива повторенията. Независимо от позицията си, партийците са щастливи когато се проектират позитивно в бъдещето. Те умеят да интегрират политическите си чувства в елитния образ, който са създали за себе си. За тях щастието на електората е функция на тяхна решаваща роля в създаването и претворяването на образа на неговото бъдеще.

Те се чувстват способни да определят пътя ни към щастието и да управляват живота ни по него. Те смятат, че ни обогатяват с идеи. Ако е така, при наличие на стотици партии, може би сме хилядократно по-богати, отколкото когато бяха две. Особено щедри на умодаряване са партийците в предизборна ситуация. Тогава, от „щедрост“ към другите, стигат дотам, че забравят за себе си. Предвиждайки за нас, шестте милиона българи, все ситуация-извор на щастие, те остават както се случи.

Щедра на такава преданост у нас се оказа предизборната кампания за Европейски парламент през 2019 година. Проглушихме света с оценката за отлично председателство през 2018 година. А вместо да се включи министърът за европейското ни председателство в първата половина на челната шестица на кандидатите на ГЕРБ за евродепутати, г-жа Павлова се оказа във втората шестица на кандидатската листа.

Може би за ГЕРБ „тук или там“ е безразлично, след като европейското развитие е украсило самото име на партията. Но такова удивително поведение показа и БСП. За много месеци народните представители от БСП напуснаха сградата на парламента, за да ги чуваме по-добре като викат колко са напреднали, колко хубава предизборна платформа са изработили, колко много бързото ѝ „претворяване“ изисква предсрочни парламентарни избори у нас. А заместник-председателя на БСП г-жа Деница Златева, за която е естествено да мислим, че след г-жа Нинова е втора по заслуги за този напредък, също се оказа на седмо място в листата на кандидатите на БСП за евродепутати през 2019.

Може би партиите не искат да пращат най-ценните си ръководители в Европарламента, за да не е по-трудно на националните им ръководства без тях. Тогава защо ги пишат в кандидатските листи?! Дали тези партии разчитат, че с поставянето на отличниците във втората шестица ще активизират агитаторите си да не допуснат тяхното отпадане от групата на класираните? Дали са толкова уверени в победата си, че са безразлични към подреждането на имената на кандидатите в листата? Дали изпитват способностите на привържениците си за преференциално гласуване? Дали в приоритетите им не влиза подготовката на техните избиратели за участие в играта „Стани богат!“?

Пею Папийски

Обществен ред, основан на индивидуални права и свобода

За да отстояваш свободата, без да се крепиш на партия, се изисква смелост. Липсата на смелост и интелектуалното предателство относно политическата свобода се взаимообуславят. Отделният човек, а не някаква обществена група, мисли политически. Само хората изразяват морално-политически чувства. Отделни хора измислят и публикуват фалшиви новини.

Множества от хора се ценят като средства за постигане целите на партии, които рядко ги ценят като носители на способности, изискващи реализация. Колкото се отнася до политическите способности на избирателите, за тях партийците, монополизирайки политическата реализация, почти не се сещат. А не може да се говори за политическа свобода на тези, които искат, но не може да реализират индивидуално политическите си способности. Затова, при наличието на чл. 12, ал. (2) в нашата Конституция, да се говори за политическа свобода на мнозинството българи е конституционен абсурд.

Така в България е узаконено неравенството пред закона. За да станеш равен с „равноправните“, трябва да приемеш статут на марионетка на партокрацията. Политическата свобода за всички означава повече чувства за отговорност пред обществото и повече сигурност за всички. Означава по-многостранна грижа за обкръжаващата ни среда. Означава повече солидарност между хората.

Сигурният живот не се постига нито с постоянно растящи бюджети за армия и полиция, нито с умножаващи се застрахователи, частни охранители и защитни системи. В най-голяма степен може да способства за него масовата политическа активност. Достъпността до информацията прави реална възможността за съзнателно проявление и общополезна реализация на такава активност. За тази цел е необходима и свобода на ума, която всеки трябва да постига сам.

Това важи и за избираните, и за избирателите. От тази гледна точка приоритет имат независимите кандидати. Гласувайте с бюлетина номер 25 за независимия кандидат Христо Симеонов.

Път на коприната и европейско течение на конституционализма

Предвижда се съвременният път на коприната да има различни направления и Европа не се пренебрегва с тях. Но дали тя ще е важен транспортен възел или само крайна точка на пътя – зависи от нас, европейците. Не можем да сме първи нито по територия, нито по население, нито по брутен вътрешен продукт.

Европа е родина на демокрацията и може да има водеща роля в належащата съвременна демократизация на обществото на Земята. Как? Нe като става съучастник в насилственото налагане на евроатлантическата многопартийна политическа система на народи от други континенти. Опитът показа, че съучастието на европейски държави в опитите за налагане на ограничаване на държавността и усилване на многопартийността в страни като Афганистан, Ирак, Либия, Сирия доведе не до демокрация, а до хаос и много хиляди жертви.

Не се постига масов разцвет на индивидуалности, а страдания за мнозинството хора в такива страни. Не се постига плурализъм и търпимост, а разнопартиен екстремизъм. Права на човека се изместват от права на партиеца. Властта на закона се замества от власт на партокрацията. Говори се за гражданско общество, а партиите ограбват правно гражданите. Говори се за свобода при почти лишени от политически права граждани. И да има някаква свобода, тя не е равноправна.

В България има конституционно управление без право на народа да прави необходими изменения в конституцията. И претендиращият за демократичност Европейски съюз не обръща внимание за такава недемократичност. Информационните възможности за съдържателно участие на гражданите в процеса на овластяването не се използват. А без това не може да се постигне нито траен мир, нито обществена хармония на Земята.

Днешните представляващи не са заинтересовани от използването на тези възможности. Но и представляваните не правят необходимото за тази цел. Призовавам всички постоянно да се информират за работата на представляващите и да гласуват за независими кандидати за евродепутати на изборите на 26-и май.

Григор Вълчанов

Съвременни избори – скромност и справедливост!

Сегашното поколение земни жители търси факторите и условията за устойчивото развитие. Устойчивото развитие предполага пестеливо изразходване на природните ресурси на планетата. Необходимо е известно ограничаване на материалните блага за сегашното поколение жители на Земята с оглед на интересите на бъдещите поколения. А за да се самоограничават в стремежа си към богатството сегашните и бъдещите поколения, е необходимо възпитаване на децата и самовъзпитание на всички ни в този дух.

Самоограничаването в името на другите, в съответствие с интересите на другите, се нарича скромност. За съжаление, днес от всички морални черти у хората на най-малка почит е скромността. Тон за нейното пренебрегване дават не само притежатели на голямо богатство, но и съюзилите се с тях партийни политици. Стимул за него е партийната политическа система – избирателните закони, предизборните кампании, партийните устави и т.н. Ако богатите знаят, че предложенията за кандидатите, избирани в органите на законодателната власт, идват от обикновените хора, няма да се държат толкова надменно с тях. Ако политическите дейци знаят, че кандидатите за избиране в органите на държавната власт трябва да бъдат номинирани от обикновените хора, ще бъдат по-загрижени за техните интереси. Ако привикнат с мисълта, че дните за размисъл за избраниците са не ден-два, а всичките дни на мандата им, обикновените хора ще бъдат достатъчно подготвени, за да устояват на конкуренцията на богатите като участници в политическия процес.

Очевидно е, че за да повишим нивото на политическата си активност, трябва да се съобразяваме и с материалното, и с духовното състояние на нашето общество. За нас опитът на Япония и Китай, въпреки разликата в държавните мащаби, е не по-малко ценен, отколкото опитът на Запада. Опитът на Китай показва колко много от това, което сме могли да направим, преди да стигнем до сегашното си положение, не сме направили. Опитът на Япония и сега ни учи как да действаме, ако се стремим към просперитета на нашата Родина. Но стремим ли се фактически или само се оплакваме? Колко от нас действат в името на националния просперитет? Не се ли наситихме на примери, показващи стремеж към самостоятелно приватизиране на държавния сектор?

А не способстваше ли и самата политика за развихряне на алчността и корупцията? Не допринесоха ли за това и много от призивите на различни партийни ръководители за подкрепа на прибързани, недомислени, ликвидаторски спрямо обществената собственост инициативи? Увеличаването на запустелите ниви, затлачените напоителни канали и безстопанствени язовири не са ли очевидно доказателство за многобройните подобни недомислия? Да не говорим за огромните материални загуби и многобройните счупени крака на хора в резултат на бързата приватизация на пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Всичко това отново поставя пред нас въпроса за качествата на тези, които избираме. Неспособни ли сме за каквато и да е промяна?

Св. Томов

Кому са потрябвали съвременните предизборни кампании?

Кому са потрябвали тези предизборни кампании? На партийците, за да ни убеждават, че черното е бяло? На партийните журналисти, за да си оправдават заплатите? На шоумените, за да си запълват с коментари за тях програмите?

Защо да не можем да се откажем от сегашните предизборни кампании? Докога ще бъдем третирани като умствено изостанали, та десетки пъти „да ни набиват в главите“ едни и същи политологически „приказки“? Не е ли достатъчно всеки кандидат да си напише платформата-обещание в Интернет и който иска да си я чете? Който сам не иска да направи това, и сто пъти да му се казва едно и също по телевизията, пак няма да се замисли над него.

Когато животът на планетата е ежедневно на екрана, защо трябва, заради изборите, лицата на тези, които са ни омръзнали, да ни се натрапват още много пъти? Или просто за да не ни остане време сами да помислим кой от тези познати би могъл да е по-добър от другите?

Щом като богатството означава да имаш всичко, необходими са противовеси точно на него. Политическата власт, като най-възможен и сравнително най-стабилен негов противовес, може истински да изпълни такава функция при безпартийна избирателна система. Необходим съюзник на такава система са не богатството и парите, а само моралът, скромността.

Недялко Димов

Възпроизводство на субекта и на социалната действителност

„Животът“ на социалната действителност възпроизвежда социалния субект с малко или много изменено качество. Разложението на обществената система и моралния упадък раждат възпроизвеждащи се корупция и битова престъпност. А успешната борба с корупцията изисква възпроизвеждане на обществено-политическата система в ново, оздравено качество. Оздравяването включва и оздравяване на езика. Езикът на агресивността увеличава престъпността и мизантропията. Не може съществуващата агресивност и разпасаността да възпитават у новите поколения в обществото емпатия и самодисциплина. Ходът на общественото развитие налага същностен отпечатък върху съдбата на човека.

Формирането на хора – личности и политически субекти – е и процес на социално-политическо възпроизводство на обществото, и някакво изменение на обществената система. Качеството и значимостта на това изменение зависят предимно от степента на политическа съзнателност на формиращия се човек. Приносът на отделния човек в умножаването на възпроизвежданите материални блага може и да не остави забележима следа в развитието на социалната структура. А личностното противостоене на водещата до застой социална инерция може да предизвиква и други да преоценяват мястото си в обществената система или подсистема, на която принадлежат.

Човешка функция е оценяването на социално-жизненото значение на потребностите и интересите и придаването на собствен смисъл на предполагаемите във връзка с тях действия. Смислообразуването е механизъм на осъзнаване на интересите, присъщи на човека-субект, процес на формиране и функциониране на самосъзнанието. Обществото не трябва да налага, но трябва да подпомага формирането на политическо самосъзнание у човека. Във връзка с това е очевидна вредата от наложената деполитизация, т.е. отказ от работа в помощ на формиране на гражданите като политически субекти в учебните заведения у нас през 90-те години.

Димо Стоянов

Истински индивидуализирано представителство

Политическото представителство трябва да бъде индивидуализирано. Избирателите трябва да бъдат представлявани от депутат с независима индивидуалност. Това показа резултатът от последния референдум по въпроса за въвеждането на мажоритарна система, който партийните депутати в Народното събрание отказаха да приемат. Отказаха, защото им се позволява. Защото техните работодатели-избиратели не умеят да изискват от тях.

Това означава, че като избиратели не сме политически субекти. Показваме някакво желание да станем. Затова искаме референдуми. Защото на референдума сам избираш политическо решение, а не делегираш правото си на друг, за да го прави от твое име. Искаме, но не се стараем да станем политически субекти. Затова се задоволяваме само с искане за референдуми. Защото е по-лесно да избираш само от „да“ или „не“. Но без взискателни граждани-субекти и референдумът ще се изроди до плебисцит. Така и политическото ни представителство се изражда до мнозинство от партийни послушници. Това е естествен резултат от неспособността ни да изискваме. Неспособни като политически субекти избиратели – липса на политически субекти-депутати. Така избрани народни представители остават като 90-а дупка на един или друг партиен субект в Народното събрание.

Вярно е, че трябва да се научим да избираме. А като избиратели-субекти трябва да се научим и да номинираме.