Несъвместимост на техническа висота и нравствено-политическа пустота

Майкъл Дертузо разкрива, че техническите и хуманитарните страни на функционирането на обществото в течение на векове са били изкуствено разделени. Според него, това разделение е в разрез с човешката природа. Той счита, че хората силно ценят способността за формиране на общности чрез споделяне на информация и интегриране на нови информационни дейности в тяхното всекидневие.

„Това е може би най-големият урок за бъдещето – хората намират информационния пазар за социално и професионално приемлив, дори желателен“ (Майкъл Дертузо, „Какво ще бъде? Как светът на информацията ще промени живота ни“, Издателство „ЖАР – Жанет Аргирова“, София, 2001, стр. 53). И още уроци, по мнение на този автор. От една страна провалът на ранните съдружия, опитвали се да предложат всичко – хардуер, софтуер, комуникации и услуги. От друга страна – мощни уроци, че не е необходимо съсредоточаването на човека за дълго време върху прекалено „тясна“ цел.

Крайности, като залегналата в чл. 12 на Българската конституция забрана – сдруженията на гражданите лишени от право на извършване на политическа дейност, са вредни. Реализацията на отмененото право на едни граждани да извършват политическа дейност би могла да стимулира политическата активност на други. Остават неизползвани неограничените възможности на Интернет за динамично и многостранно взаимно стимулиране на политическите възгледи на българския гражданин с възгледите на много други. Споменатата забрана едновременно спъва гражданската избирателна активност и стимулира партийната разюзданост. Премахването на алинеята на чл. 12, с която тя е установена, е най-необходимото конституционно изменение у нас.

Цялостност на обществената система – равнище на обществените отношения

Съществено важно за социалната-политическата цялостност е съотношението на структурите на относително отдиференцираните ѝ области. Сегашното крушение на политически партии е потвърждение. За това: избиране на председател на партия от множествата на регионалните ѝ организации; избиране на съпредседатели на една партия – нарушаване на организационно единство, упадък на организационно-политическото състояние.

Вътрешно-обществената необходимост се засенчва от различни конюнктурни опозиции. „Под маската на бягство от „остарялото“ понятие за човека като „политическо животно“ истинската политика като отношение към обществено-историческата необходимост „се измества“ от групови боричкания...“ Изборите стават представление за наивните.

В България съотношението на политическите сили много често зависи от позициите на другостранните покровители на българските носители на партийна мода. Българските носителите на такава мода се кланят предимно на покровители, принадлежащи към силните на деня. С такова политическо поведение сами превръщаме времето си в безвремие. С голямо старание български партийци ни осигуряват шамари, предназначени за други. Завистта ражда престараващи се партийци. Завиждат на властимащите. Като регулативна инстанция на много практики, властта посотянно упражнява формиращо крайни и трайни предразположения действие. А мнозинството от нас продължава да се пази от предразположение към организираност. Така държавата ни още не може да се приспособява към изискванията на новото хилядолетие. Вместо постоянно да гласуваме за партиен упадък, време е да се самоорганизираме.

Гр. Вълчанов

Необходимост от консервиране на ценности, пазещи бъдещето

В края на миналия век Жак Атали ни науми, че основните процеси на живота трябва да са неприкосновени, а същността на живота – свещено недостъпна. Не трябвало да допуснем настоящето фатално да прекрачва границите на човешкото състояние. Големият парадокс на глобалната демокрация, според Атали, бил „правото на удоволствие и щастие, правото на избор в настоящето може да се окаже отровен еликсир, който насила наливаме в гърлата на децата...“ (Жак Атали, „Хилядолетие“, ИК „Медиум 999-Колибри“, София, 1992).

Не успявайки да отстояват правата си и да се доказват в градивна дейност, някои хора отдават предпочитание на правото си на разврат. Други „се доказват“ като убиват невинни. Убивайки живота, независимо по пътища или по домове и заведения, те лекомислено самооправдават безотговорността си с правото на свобода.

Обществен дълг на гражданите е да противодействат на такава злоупотреба с правата. Неуважението към традиционните ценности и безотговорността за бъдещето на народа ни са проявление на единна поквара. Колкото днешните поколения не желаят да пожертват свои удоволствия заради щастието на бъдещите, толкова и нямат морално право да жертват бъдещи възможности заради своето настояще. В това отношение съблюдаването на необходимото съответствие зависи в най-висока степен от изборите за представителни органи. Неучастието в изборите открива пътя за своеволие на нехайните към съдбата на идните поколения.

 

Ст. Съботинов

към 14-15 юли

235 годишнина велика френска револ.

Тони - последния абзац без първото изречение

Традиционно бягство от самовзискателност в политическата система

От много десетилетия живеем със самозаблуда, че други са виновни за собственото ни положение. Отегчението от разнобоя на душите и делата ни срива отделни опити за самоизменение. Произволът в разпределението на организаторския труд продължава. Наследеното от тоталитаризма правило за кадрова работа: „Не сме рекли – не сме направили каквото си искаме!“ още се прилага. Междупартийните разправии не можаха да попречат на корупцията и шарлатанството на много овластени.

Евроатлантически „партийни политици предпочетоха лесния триумф над кланящите им се бивши противници-подлизурки пред съревнованието“ с тях по организаторски умения. Лицемерието се възпроизвежда в нови форми, формалният плурализъм сред малцинството прикрива нарастващо безразличие сред мнозинството.

Не спира отчуждението на избирателите от политиката. Защото политическото неравноправие продължава. Едни имат право да избират само от избраниците на партиите, а други – и да прекрояват политическата система, и да номинират нейните прекроители. В условията на интернет и прогресиращ изкуствен интелект, предоставящи информационни основи за политическо равноправие, такова функциониране на съвременната политика е анахронизъм и безобразие. Промените в законодателството досега най-често целят по-замаскирано да се заобикаля избирателското право на номинации и гласуване на промени в държавното устройство.

Необходимост от субекти на контрола над желаното демократично управление

Гражданите у нас не се чувстват повелители на избраните от тях представляващи ги и ръководители. Утвърждаването на разбиране у тях, че те могат да бъдат контролиращи обществената дейност, изисква действително участие в извършването на обществения контрол над властта и управлението. Изисква се и постоянно обогатяване на собствените знания на всеки за ролята и функционирането на овластените органи.

Осъзналите отговорността си за осъществяването на контрола хора стават инициатори и стимулатори на общественото усъвършенстване. Тяхната активност кара ръководителите целенасочено да изучават изменящата се обществена необходимост. А неучастието им в изборите помага на избираните да забравят този свой първостепенен обществен дълг.

Недоверието към представляващите ни може да се изразява с гласуване „Не подкрепям никого“ от предложените за избиране. Негласуването не води към желаното демократично и справедливо управление. То не води към крайно необходимото масово осъзнаване, че партиите спъват процеса на демократизация на обществото.