В края на миналия век Жак Атали ни науми, че основните процеси на живота трябва да са неприкосновени, а същността на живота – свещено недостъпна. Не трябвало да допуснем настоящето фатално да прекрачва границите на човешкото състояние. Големият парадокс на глобалната демокрация, според Атали, бил „правото на удоволствие и щастие, правото на избор в настоящето може да се окаже отровен еликсир, който насила наливаме в гърлата на децата...“ (Жак Атали, „Хилядолетие“, ИК „Медиум 999-Колибри“, София, 1992).
Не успявайки да отстояват правата си и да се доказват в градивна дейност, някои хора отдават предпочитание на правото си на разврат. Други „се доказват“ като убиват невинни. Убивайки живота, независимо по пътища или по домове и заведения, те лекомислено самооправдават безотговорността си с правото на свобода.
Обществен дълг на гражданите е да противодействат на такава злоупотреба с правата. Неуважението към традиционните ценности и безотговорността за бъдещето на народа ни са проявление на единна поквара. Колкото днешните поколения не желаят да пожертват свои удоволствия заради щастието на бъдещите, толкова и нямат морално право да жертват бъдещи възможности заради своето настояще. В това отношение съблюдаването на необходимото съответствие зависи в най-висока степен от изборите за представителни органи. Неучастието в изборите открива пътя за своеволие на нехайните към съдбата на идните поколения.
Ст. Съботинов
към 14-15 юли
235 годишнина велика френска револ.
Тони - последния абзац без първото изречение
Няма коментари:
Публикуване на коментар