От много десетилетия живеем със самозаблуда, че други са виновни за собственото ни положение. Отегчението от разнобоя на душите и делата ни срива отделни опити за самоизменение. Произволът в разпределението на организаторския труд продължава. Наследеното от тоталитаризма правило за кадрова работа: „Не сме рекли – не сме направили каквото си искаме!“ още се прилага. Междупартийните разправии не можаха да попречат на корупцията и шарлатанството на много овластени.
Евроатлантически „партийни политици предпочетоха лесния триумф над кланящите им се бивши противници-подлизурки пред съревнованието“ с тях по организаторски умения. Лицемерието се възпроизвежда в нови форми, формалният плурализъм сред малцинството прикрива нарастващо безразличие сред мнозинството.
Не спира отчуждението на избирателите от политиката. Защото политическото неравноправие продължава. Едни имат право да избират само от избраниците на партиите, а други – и да прекрояват политическата система, и да номинират нейните прекроители. В условията на интернет и прогресиращ изкуствен интелект, предоставящи информационни основи за политическо равноправие, такова функциониране на съвременната политика е анахронизъм и безобразие. Промените в законодателството досега най-често целят по-замаскирано да се заобикаля избирателското право на номинации и гласуване на промени в държавното устройство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар