Съществено важно за социалната-политическата цялостност е съотношението на структурите на относително отдиференцираните ѝ области. Сегашното крушение на политически партии е потвърждение. За това: избиране на председател на партия от множествата на регионалните ѝ организации; избиране на съпредседатели на една партия – нарушаване на организационно единство, упадък на организационно-политическото състояние.
Вътрешно-обществената необходимост се засенчва от различни конюнктурни опозиции. „Под маската на бягство от „остарялото“ понятие за човека като „политическо животно“ истинската политика като отношение към обществено-историческата необходимост „се измества“ от групови боричкания...“ Изборите стават представление за наивните.
В България съотношението на политическите сили много често зависи от позициите на другостранните покровители на българските носители на партийна мода. Българските носителите на такава мода се кланят предимно на покровители, принадлежащи към силните на деня. С такова политическо поведение сами превръщаме времето си в безвремие. С голямо старание български партийци ни осигуряват шамари, предназначени за други. Завистта ражда престараващи се партийци. Завиждат на властимащите. Като регулативна инстанция на много практики, властта посотянно упражнява формиращо крайни и трайни предразположения действие. А мнозинството от нас продължава да се пази от предразположение към организираност. Така държавата ни още не може да се приспособява към изискванията на новото хилядолетие. Вместо постоянно да гласуваме за партиен упадък, време е да се самоорганизираме.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар