Според Х. Маркузе, най-вътрешните възможности и на хората не могат да се разгърнат в общество, освен при загиването на обществения ред, в който те първо са изфабрикувани. Нали и за Хегел, когато нещо противоречи на себе си, то изразява своята същност. А за родените край границата между две хилядолетия разгръщането на тяхната същност се оказва особено трудно.
Законите на мисленето стават отрицателност на формите на действителността в името на отразяването на по-истинската ѝ същност. Процесът на познанието става особено противоречив, когато трябва да отразява и взаимоотрицателността на различни по дълбочина същностни страни на действителността. Такава необходимост е многозначителна в днешната епоха на много дълбок преход.
Ние, живелите при преходи от една партийно-политическа система към друга, сме особено затруднени да стигнем до най-голямата дълбочина на прехода към новата епоха на достъпа. Но за тези от нас, които са преживели няколко партийно-политически преходи, включително и техни изгреви и залези, не е трудно да си представим и непартийна политическа система. Ако не друго, тя многократно повече от партиите може да ограничи политическото неравноправие. А от това зависи ограничаването на неравноправието и в други области на обществото. Затова създаването на самоорганизация на избирателите е най-животрептящата ни задача.
Няма коментари:
Публикуване на коментар