Интерференция на избора с някое късно съждение

Подобно на електроните и фотоните, нашите мисли се наслагват една над друга, интерферират, усложняват се и може да се възвишават в главите ни. При даване на отговори, изпълняваме изискванията на тест, а и след всекидневни размишления, остават следи от тяхното лудо състояние. В по-кратък или по-продължителен процес, отговорите започват да се конструират с поставянето на въпросите.

Психолози се ангажират с квантови уравнения. Изучавайки квантовия формализъм, опитват да стигнат до по-общ модел, приложим и към човешката душевност. Суперпозицията на състоянията изглежда привлекателна като модел на сложното единство на двусмислия и съждителни противоречия, които ние изпитваме когато се съмняваме, а и докато умозаключаваме. Ракурсни конфликти възникват в процеса на наблюдението. Противоречиви съждения може да поражда анализът. Абстракции може да водят до противоречиви изводи.

Дълъг се оказва списъкът на експерименти, издаващи проявления на квантово функциониране на нашето мислене. Има експерименти, свързани с наблюдение, езиково обучение, изучаване процеси на паметта, на съждителна и умозаключителна дейност, учене на занаят. Квантови странности намират място във всички области на познанието. Така човек прави успоредни изчисления за маси и процеси, разсъждения относно изменения на въображаеми обекти; конституира суперпозиции на разнообразни състояния.

Квантовото мислене не се характеризира с оптималност, а с възможно „импрегниране“ на разсъжденията в контекста, в който са били, поставени въпросите. Предвиждайки ефект на неразличимост квантовият модел позволява да се улавя в плен един от най-неуловимите аспекти на ситуацията. Той може да служи за конкретен анализ на конкретни ситуации.

Смисълът на думите зависи от контекста, в който те са използвани. Неразличимостта на микрочастиците прави необходима квантовата статистичност. Нилс Бор е бил вдъхновен от психологически теории за основополагаща дейност в квантовата физика.

 

С. Чатой, „Противоречивост и плурализъм“, Изд. „Neofeedback“, София, 2017, стр. 31-32