Честита Новата 2025 година!

„Съществувате тогава и само тогава, когато сте свободни да вършите неща без видима цел, без оправдание и, най-вече, извън диктата на нечие чуждо повествование“ (Насим Никълъс Талеб, „Прокрустовото ложе“, ИК „Бук Травъл“, София, 2020, стр. 29).

Този афоризъм в началото на 2025 година буди у нас, в дните когато страната ни за пореден път е без редовно избрано правителство, много съществени въпроси. Съществуват ли у нас народни представители, способни на целеполагане относно невидимото още бъдеще? Способни ли са народните ни представители на целеполагане, несвързано с поредни оправдания? Състоянието на водните ни ресурси, пътните ни артерии и много други страни на живота ни не дава основания за утвърдителен отговор.

Що се касае за диктата на „чуждото повествование“ у нас, ние до такава степен сме свикнали с него, че не се и питаме: допустима ли е неговата степен в нашия обществен живот? Народните ни събрания се сменят многократно по-често от изискваното от Конституцията, но диктатът на чуждото повествование не намалява. Тогава въпросът „Съществува ли Българска демокрация?“ е напълно основателен. Този въпрос поставя на дневен ред още по-фундаменталния: съществуваме ли ние като граждани на нашата република, т.е. съществуваме ли като политически същества – според изискванията на античните мъдреци?