„Счита се, че нашето поколение няма властители на умовете. Дотолкова ли вече това е лошо? Да, ние не получихме необходимото образование, следователно няма да станем мъдреци, а нашето време няма да е класическо. Ние ще си останем хора начинаещи, несъстояли се. Ние ще направим множество грешки и неверни ходове. След сто години историята ще се окаже логически ясна и проста и поколенията, които съумеят да разрешат нашите проблеми (ще успеят ли те да разрешат собствените си поблеми – това е съвсем друга работа), ще гледат на нас отвисоко. Но, опивайки се от своите успехи, те не ще могат да познаят нашата радост – откровена и лека, идваща от осъзнаването на това, че ние – деца на своя век, знаещи, че сами няма да можем да пожънем плодовете на започнатото от нас дело, нито даже да го завършим, а в това, което ние създадем със собствени ръце, няма да ни се удаде да намерим нито умиротворение, ни спасение“ (Эмманюэль Мунье, „Манифест персонализма“, Москва, 1999, стр. 14).
Изразено преди 90 години, а оттогава валидно с още по-голяма сила за нашето време. Днес беше избрано правителство на Република България с всички конституционни пълномощия. Това е крачка напред в усвояването на способността да разговарят помежду си партийците.
Дали и ние сме станали по-способни да избираме способните да поставят народните интереси над груповите ще проличи от работата на новоизбраното правителство. Нека да дадем на новите министри полагащите им се 100 дни наше търпение. Нашата критика трябва да е възможно по-добронамерена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар