В негласно питащата се наша интернет-съвременност
за перспективно необходими и възможни запаси,
при техническата и информационна наситеност,
често се неглижират съдбоносни душевни нагласи.
Колкото и да звучи нелестно – от десетилетия
се пренебрегват нагласите за духовен просперитет
и в навършилата конституционно пълнолетие
наша втора република с набързо чезнещ авторитет.
Пропита от корупция, сърдита на спортни съдии,
окаяна, просеща държава в Източните Балкани.
С хора, готови в Европа редовно да мият чинии,
като че ли от злоба основа и вътък изтъкани.
Вътрешните арбитри – сами чакащи снизхождение,
избиратели – на колене пред продажни компрадори.
Търпят двуличие, безгръбначие, пренебрежение.
Проклинат властващите, крачещи по всички коридори.
Хора – веднъж завинаги влюбващи се само в себе си.
Изтляло общество – в апатично самонаблюдение.
Общество, на което все са му виновни съседите –
с мерак винаги да предизвиква завист и съмнение.
Могат те да го имат за еталон на безгръбначие,
за деление по приятелски кръгове и обръчи,
ласкаво прививайки кръст пред господари в зачатие –
поданици обрича на подлизурство нескончаемо.
С точен мерник и съобразителност пред личните хора,
пристигащи и заради красива странджанска природа,
където атрактивен лов без подозрителност откриват.
Едър дивеч е магнит и за хора от нефтозавода.
Г. Странджалиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар