Политически искания и резултати от февруаро-мартенските протести

От февруаро-мартенските протести могат да се направят многоаспектни изводи. Заедно с изстраданите икономически искания, протестиращите по улиците на българските градове започнаха да издигат и политически лозунги: за програмно правителство, за свикване на Велико народно събрание и нова конституция, за създаване на обществени контролни съвети към овластените органи в държавата, за изменения в изборния кодекс...

Събудихме се. Поведоха народа напети момчета и отделни потомки на Райна Попгеоргиева. Те събудиха историческите спомени за кървавото писмо и Хвърковатата чета през 1876 година. Те бойкотираха консултациите за обществен съвет при президента поради преобладаващ брой от поканени, срещу които протестираха – икономисти, капиталисти, партийци. Те изразиха дълбокото си уважение към паметта както на най-великия организатор в българската история, така и на изгорелите обикновени българи.

Някои сравняват тези протести с демонстрациите в началото на 1997 година и казват, че тогавашните митинги са били по-многолюдни. Но те забравят, че демонстрациите, започнали в края на 1996 година и продължили до началото на 1997 година, бяха организирани от многопартиен съюз и подкрепени от други партии. Дълбоко различни от тях са сегашните протести, които са резултат на самоорганизация, породена от стихията на недоволството, и въпреки всички разногласия сред участниците проявяват признаци на синергийни процеси.

Второ, и не по-маловажно, е различието в съдържанието на исканията. Протестиращите тогава искаха замяна на едно партийно управление с друго партийно управление. Тяхна крайна цел беше погребението на БСП. Тя пък взе, че се съживи. Главното политическо искане на протестиращите в края на изминалата зима е масово въвличане на българските граждани в процеса на овластяването и контрола върху функционирането на държавната власт. Проявата на такава воля у българските избиратели има истинско историческо значение. Отделен е въпросът как и през какви етапи трябва да премине нейната реализация.

Създаването на съвети за обществен контрол към държавните органи е „нож с много остриета“. То може да се окаже нещо като даване на обществения контрол на избрани лица и отслабване на определящата взискателност на мнозинството избиратели. На второ място, то може да води до „размиване“ на властта и управлението. Трето, ще възникне въпросът за необходимостта от контрол върху дейността на самите участници в тези съвети. Щом като протестиращите искат, нека да опитаме, но това няма да е някаква панацея. По времето на лидерството на Т. Живков се нагледахме на какви ли не съвети за обществен контрол: народен контрол, комсомолски обществен контрол и т.н. Във всичките си форми той не се оказа ефикасен в необходимата степен, защото, в крайна сметка, всичко зависеше от партийното ръководство. И сега, докато законите се коват от партокрацията и тяхното спазване се контролира от избраните от нея изпълнителни органи, волята на суверена ще се заобикаля.

Може да отчетем, че с наложения процес на деполитизация на младежта партокрацията успя да убие с един куршум два заека. Ако след премахването на партийното им ръководство ученическите обществено-политически организации бяха продължили да съществуват на принципа на самоорганизацията, те можеха да предявяват най-различни искания както към училищните, така и към надучилищните власти. С прекратяването на тяхното съществуване партокрацията си осигури рахатлък, освен в многото други, в още едно отношение. Разбира се, повече от очевидно е, че този рахатлък способства за широко разпространение на алкохолизма, наркоманията, самоубийствата и убийствата сред учащите се.

Вторият резултат от тъй наречената „самоликвидация“ на ученическите обществени организации е в това, че тя предизвика голямо увеличаване на дефицита на организаторски умения сред младежта у нас. Недостатъчността на тези умения у млади хора се прояви в самите тазгодишни протести. Така партокрацията засега успя лесно да пренебрегне волята на протестиращите и да отиде на парламентарни избори, докато не е станало късно за нея.

Не трябва да се разбира, че преди 1989 година организаторските умения на учащите се са били в цветущо състояние. Качеството на тези умения след XI конгрес на БКП непрекъснато се снижаваше. Нали сега широко навлязоха в различните звена на управлението на обществото тези, които тогава бяха ученици, и виждаме докъде ни докараха. Работата е там, че след премахването на ръководната роля на БКП в училищата възпитаването, включая самовъзпитаването на организационни умения у учениците, можеше да се подобри, но възможностите за това бяха пропиляни.

Вината за това, както и за всичко друго, което се изсипа върху главите ни след „Кръглата маса“ през 1990 година, е на БСП и СДС. Този факт не снема вината от нас, които сме били още до края на XX век пълноправни граждани на България. Без никаква необходимост за това, с нашето „блеене“ към тях ние им позволихме да създадат театър-анахронизъм, наречен Седмо Велико народно събрание. Така много дейци на БСП и СДС изградиха кариера или издигнаха на по-високо ниво дотогавашния си имидж. Неслучайно и сега се множат редиците на мераклиите да станат „велики“ народни представители в поредно Велико народно събрание.

Тогава, след премахването на алинеята за ръководната роля на БКП, съществуващата конституция можеше успешно да функционира като основен закон на българската държава още години наред. Не е вярно, че тя е била насилствено наложена на нашия народ. Участвах в работата на секционна комисия на референдума за нейното утвърждаване и много добре помня, че от около 500 гласували само един глас бе против приемането на конституцията. В изолираната от външни погледи стаичка бе оставена купчина с много десетки бели бюлетини, върху които бе напечатан отговор „Не“, но други гласуващи не бяха посегнали към тях. Разбира се, в други секции и в други селища на България съотношението може да е било друго. Но така или иначе, въпреки че в повечето градове на страната е имало хора, гласували с бели бюлетини, и до ден днешен, близо половин век по-късно, при гласували десетки хиляди против приемането на конституцията, не съм чул дори един човек да се е оплакал, че по някакъв начин е бил репресиран за това.

На 1 март 2013 година в предаването „Панорама“ на БНТ президентът Стоянов каза, че две поколения българи са живели с илюзията за построяване на социализма. Това par excellence означава и потвърждава, че към българските граждани не е било прилагано никакво масово насилие, за да гласуват на референдума за утвърждаването на Конституцията на  изграждането на развито социалистическо общество с червена бюлетина. Може да е било утопия, но хората са вярвали в нея и са се надявали на по-добро. Значи, конституцията от 1971 година далеч не е толкова антинародна, както я представиха на „Кръглата маса“ през 1990 година. И на този фон, ние, по-възрастните, които бяхме я утвърдили със собственоръчно пуснатите си бюлетини, стоим съвсем неприлично. На никой друг не можем да се сърдим повече за малките си пенсии, отколкото на себе си. Защото позволихме на ръководители на БСП и СДС, вместо, след като беше отменена алинеята за ръководната роля, да се хванат на работа и да намерят начини за приемственост при трансформацията на собствеността чрез състезателност между привържениците на различните ѝ форми, да предадат икономиката на разрухата и цяла година като нарциси да се любуват на себе си в качеството на „велики депутати“ във Велико събрание. Сега мнозинството от хората демонстрират с поведението си, че поддържат мнение, според което тези „велики депутати“ са създали, като цяло, едно недоносче. Ще позволи ли младото поколение суверенът да се самоизтезава и унижава още една година, за да изтърпи анахронизъм като още едно Велико народно събрание, което да му сервира друго такова недоносче?

Искането за свикване на ново Велико народно събрание е необосновано. Днес, когато броят на потребителите на Интернет расте непрекъснато, свикването на такова събрание е абсурдно. Самоубийственият акт от края на изтеклия век не трябва да се повтаря и в новото хилядолетие. След като на всеослушание се признава, че културното и нравствено равнище на нацията спада, каква е гаранцията, че нивото на сегашните юристи е по-високо и те ще напишат по-добра от сегашната конституция? Няма ли опасност новото „велико“ събрание да предизвика нарастване на броя на самоубийствата? Защото повторението на театъра по стария сценарий неминуемо ще доведе до по-голямо разпространение на отчаянието.

Освен това, след като толкова държим да се учим от напредналите евроатлантически държави, защо и в правно-политическата област да не се поучим от това, което е най-положително у тях? Ако се приеме предложението за напълно нова конституция, ще се окаже, че българи, които са около 70 годишна възраст, ще са живeли при действието на пет като цяло различни конституции! Това ако не е рекорд? Ще компенсира ли това наше „богатство“ бедността ни? Или ще бъде доказателство за поредния ни опит да потвърдим хегелианската теза, че хората не се учат от историята. Хегел не казва това за българите. Но все пак за различните народи то важи в различна степен. Защо англичаните могат да живеят с прилагане на един основополагащ документ в държавата повече от половин хилядолетие, а ние да не можем вече и половин век?

Защо да не променяме от конституцията само това, за което сме напълно сигурни, че трябва да се промени и което знаем как да променим? Не може ли на всички очертаващи се предстоящи избори да променяме по нещо най-належащо в нея?

Някои партийци страстно защитават тезата, че нова конституция на република България може да приеме само ново Велико народно събрание. Те зачеркват произтичащите от естествените права на човека възможности за избирателите като народ-суверен и сами пряко да определят съдбата си. Така че предходното твърдение не е вярно.

Твърди се, че с оглед на самовъзпитанието си в демократичен дух, не трябва да допускаме нарушаване на разпоредби на сегашната конституция, даже и на тези, които сами не са издържани в такъв дух. Посочва се, че ще бъде нарушение на конституцията, ако без Велико народно събрание се решават въпроси, посочени в нейната глава девета, респективно чл. 158. Но и това не е вярно. От чл. 153 в глава девета става ясно, че в нея се съпоставят функциите на Великото народно събрание с тези на обикновеното народно събрание. В тази глава никъде не се съпоставят правомощията на Великото народно събрание с тези на избралия го или, евентуално, избиращия го суверен. Тяхното съотношение, обаче, е пределно ясно посочено в глава първа: „Основни начала“. В чл. 1, алинея (3) е записано дословно: „Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“ Очевидно, каквото и да е било последното Велико народно събрание, в него е имало и мъдри хора, които са предложили и отстоявали да се запише тази алинея в сегашната българска конституция. И още. Те са наложили записването в чл. 1 и на предходната алинея (2), в която се казва, че изцяло произтичащата от народа държавна власт „се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция“. Виждаме, че и буквално правомощията на суверена чрез референдуми са поставени преди тези на Великото народно събрание. Следователно, по-нататъшна дискусия по този въпрос е безсмислена. Тя би била допустима само ако някой „докаже“, че Великото народно събрание, по конституция, не е нито орган, нито институция.

Защо ли тогава някои се правят на непрочели днешната българска конституция? Очевидно, пред взора им се мержелее ореола на възрожденци, какъвто си въобразиха, че са придобили много от депутатите във Великото народно събрание, състояло се през 1990-1991 г.г. Но няма ли да ни станат много „възрожденците“? Не е ли по-добре да изчакаме преселението на настоящите в отвъдното и тогава да си позволим под някаква форма бъдещи? От прекалено много „възрожденци“ няма ли опасност съвсем да се изродим? Особено когато живите ни „възрожденци“ владеят плагиатството до съвършенство?

* * *

Освен засиленото внимание към някои икономически проблеми, засега за други значими резултати от протестите е трудно да се говори. Няма симптоми за предстоящ изборен успех на новорегистрирани политически партии или на партиите, предоставили възможности да се издигнат кандидатурите на желани от протестиращите или предложени от самите избиратели българи и българки – Демократична гражданска инициатива и Кауза България. Значи, освен предотвратяване на безсмислено Велико народно събрание, значим политически резултат от събитията след започването на протестите може да бъде поуката за важността на максимата относно врата и „работата“ на вълка.

P.S. Във факта, че много българи са публикували в Интернет свои проекти за нова българска конституция има проявление всеобщата необходимост на отношението личност-общество. Човекът в демократичното общество е личност тогава, когато е способен да противостои на социалната инерция. Следователно гражданинът-личност, навършил пълнолетие, трябва да има свой личен проект за организация на обществото, неповторим в определени отношения, различен от личните проекти на другите хора. Нормално е общественият договор в съзнанието на всеки човек да съдържа нещо оригинално. Но когато става дума за постигането на общонародно съгласие относно приемането на такъв договор – конституцията на държавата, следва да се преминава дълъг път на осъществяване на завета на един от президентите на САЩ: всеки да бъде чут!

Проектоустав на Българската Избирателска Самоорганизация (БИСО)

Българската избирателска самоорганизация (БИСО) е политическа самоорганизация на български граждани, обединени на доброволни начала за обществена дейност, способстваща за обезпечаване на условия за свободно развитие.

БИСО се стреми към гражданско съгласие и консолидация на българското общество. Самоорганизацията действа в съответствие с Конституцията на Република България. Със законни средства тя работи за постигане на програмните си цели.

БИСО функционира и се развива, ръководейки се от принципа на синергетическата демокрация.

I. ПРОГРАМНИ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Главна цел на самоорганизацията: осъществяване и отстояване на фактическото участие на избирателите в организацията на държавната власт и управление и в контрола върху тяхната дейност.

2. Цели и задачи-средства за постигане на главната цел.

а) Участие на членовете на самоорганизацията със собствени проекти и предложения за решаване на политическите проблеми на различни равнища, според желанието, старанието, знанието и умението на всеки, при спазването на принципа за движение на проектите отдолу нагоре.

б) Отстояване на възможността всеки политически инициативен гражданин да дава проектолиста и предложения за провеждането на избори за всички власти и на всички равнища в държавата.

в) Отстояване на искането изборите за държавни органи да не се осъществяват с партийни листи; всички избори да се произвеждат по мажоритарната система.

г) Участие на членовете на самоорганизацията в процеса на номинирането на кандидатите за избиране в органите на държавната власт.

3. Самоорганизацията ще се стреми към постигането на изброените цели и изпълнение на свързаните с тях задачи при строго спазване на принципа на доброволността и само по пътя на убеждаването.

II. ЧЛЕНОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Член на БИСО може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, работещ за изпълнението на програмата и спазващ Устава на самоорганизацията, принадлежащ към една нейна атомарна цялостност.

2. Членът на БИСО има право:

а) да предлага в дневния ред на организационната работа и да обсъжда всеки въпрос, свързан с функционирането и развитието на българското общество и неговите подсистеми от различни равнища и на вътрешноорганизационния живот; да участва в изработването и приемането на решения от самоорганизацията и всички нейни подсистеми, към които принадлежи;

б) да избира и да бъде избиран в ръководните органи на самоорганизацията; да се информира за тяхната работа;

в) да критикува всеки ръководен орган и всеки член на БИСО;

г) да се обръща със заявления и предложения във всяка инстанция на самоорганизацията и да получава отговор от нея; да участва в работата на всеки орган, който обсъжда негово предложение или въпрос за неговата дейност или поведение.

3. Членът на БИСО не може да членува в други организации, регистрирани по Закона за политическите партии.

4. Членът на БИСО е длъжен да отстоява програмата и решенията на самоорганизацията сред хората; да изпълнява организационните решения; да плаща членски внос; да съблюдава нормите на обществения морал.

5. Приемането на член на БИСО става индивидуално по молба на встъпващия. Решението за приемане се взима от открито събрание на настоятелството. Най-малко месец преди подаването на молба, кандидатът за член трябва да направи заявление за желанието си, което да се огласи пред събрание на настоятелството.

В населените места, където не са създадени настоятелства, гражданите могат да се самоорганизират в такива и подавайки колективна молба до общинския или районния комитет на БИСО, като при негово положително решение, да придобиват права на членове. Такова решение задължително се утвърждава от общинската или районна конференция на самоорганизацията. В общини или райони, в които няма общински или районни комитети на самоорганизацията, самоорганизиралите се отправят молбата си до областния комитет, а ако в областта не съществува такъв – до централния комитет на БИСО.

6. Членството в БИСО се прекратява от настоятелството:

а) Вследствие на изключване на даден член от самоорганизацията за действия и поведение, несъвместими с устава.

б) По заявление от члена на самоорганизацията за доброволно излизане от нея.

7. За нарушение на организационната дисциплина и нормите на обществения морал на членовете на БИСО се правят:

а) бележка;

б) предупреждение.

III. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Членски внос.

2. Дарения и завещания.

3. Доходи от стопанска дейност.

4. Субсидии от държавния бюджет.

IV. СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ

1. Основни изисквания:

а) В БИСО се обезпечава самоуправление и изпълнение на волята на мнозинството.

б) Обезпечава се свободно изразяване на мненията, съпоставяне на различни възгледи, откровена критика и самокритика.

в) Всички подсистеми на БИСО, начиная от групите, участват в изработването на политиката на самоорганизацията. Те са самостоятелни във вътрешния си живот и дейност.

г) Групите, настоятелствата, районните или общинските организации на БИСО се структурират с оглед на възможното им съответствие на избирателните райони и секции.

д) Ръководни органи в самоорганизацията са: общо събрание, конференция, конгрес. Ръководните органи избират изпълнителни органи – комитети и контролни органи – комисии. Изпълнителните органи са подотчетни на образувалите ги организации.

е) При изработването на решения, организациите и органите на БИСО са задължени да отчитат всички гледни точки. Приетото с мнозинство решение е задължително за всички. Малцинството има право да отстоява своите позиции на организационни събрания, конференции, на заседания на изпълнителните и контролните органи; да излиза със съдоклади, да фиксира особено мнение в протоколите, да изисква повторно разглеждане на спорните въпроси в своята организация или висшестоящите органи.

ж) В БИСО не се допуска създаване на фракции със своя вътрешна дисциплина.

2. Атомарни настоятелства на самоорганизацията.

а) Настоятелства на БИСО се създават при наличието на не по-малко от трима членове с решение на тяхно събрание и се регистрират в съответния общински или районен комитет на самоорганизацията.

б) Настоятелството може да създава в своя състав групи на БИСО.

в) В зависимост от конкретните задачи и условия на своята дейност, атомарните настоятелства самостоятелно определят своята структура, направления и методи на събрания, които трябва да се организират не по-рядко от един път на тримесечие.

г) За водене на текущата работа, събранието на настоятелството избира комитет. Работата на комитета се ръководи от председател и секретар. Групите избират групорг.

3. Общински, районни и областни организации на БИСО.

а) Общинската (районна, областна) конференция избира за една година общински (районен, областен) комитет и контролна комисия.

б) Общинските (райнонни, областни) комитети координират дейността на настоятелствата и на общинските (районни, областни) организации. Общинските (районни, областни) комитети предлагат за разглеждане от обществеността и органите на властта конкретни социално-икономически, културни и други проблеми, съдействат за тяхното разрешаване.

4. Върховни и централни органи на БИСО.

а) Върховен орган на БИСО е конгресът. Редовни конгреси се свикват от централния комитет на самоорганизацията на всеки две години. Решението на централния комитет за свикване на конгреса, дневния ред и нормите на представителство се обявяват не по-късно от два месеца до конгреса. Извънреден конгрес на БИСО се свиква от централния комитет по собствена инициатива или по искане на организации, обединяващи не по-малко от една четвърт от общия брой на членовете на БИСО.

б) Конгресът:

– изслушва отчетите на централния комитет и централната контролна комисия (ЦКК), на другите органи и лица, избирани от конгреса, дава оценка и приема решения за тяхната работа.

– приема и изменя програмата и устава на самоорганизацията.

– избира централен комитет и ЦКК.

в) В периода между конгресите централния комитет на БИСО може да свиква и национални конференции, чиито решения стават задължителни за него.

г) В периода между конгресите централният комитет на БИСО:

– организира осъществяването на решенията на конгресите и националните конференции на самоорганизацията;

– следи за прилагането на конкретен подход в осъществяването на кадровата политика на самоорганизацията, изработена от конгреса;

– взаимодейства с другите обществено-политически организации.

д) Централната контролна комисия на БИСО в своята дейност се ръководи от устава на самоорганизацията.

е) Централният комитет и ЦКК на БИСО провеждат не по-малко от едно заседание на три месеца.

V. СИМВОЛ НА БИСО.

Ручеи в син цвят, извиращи от оазис със зеленика, които се сливат в поток, течащ по посока на слънце в жълт цвят.

VI. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИЗБИРАТЕЛСКА САМООРГАНИЗАЦИЯ.

1. Прекратяването на дейността на самоорганизацията ще бъде необходимо след постигането на посочените в увода към този устав цели.

2. Решение за саморазпускане на БИСО може да вземе само нейният конгрес.

Пояснения към проектоустава:

1. Предвижда се атомарните единици на организацията да се наричат настоятелства, защото това наименование най-точно сътответства на техните задачи: да настояват избирателите да участват в номинирането на кандидати и в изборите на депутати в органите на държавната власт.

2. Предвижда се настоятелствата да се обединяват, според желанието на членовете им, в общински или районни организации, защото е възможно няколко малки общини да са включени в един избирателен район за народен представител, а големи общини да са разделени на много такива избирателни райони.

3. Предлага се изпълнителните органи на образувалите ги организации да се наричат комитети, защото това съответства на традицията, идваща от дейността на Левски, Волов и Бенковски.

Функциониране на обществото и номинации за представляващите го

Човекът се създава от и самосъздава чрез обществото. В началото усвоява елементарни прийоми на общуване с другите. Усвоява и изпробвани варианти на противопоставяне на природни предмети един на друг. Исторически това противопоставяне е пораждало необходимост от обмяна на познавателно съдържание между хората. Предаването на мисли, извлечени от опита, стимулирало изработването на нови оръдия на труда при употреба на наличните. Тази работа остава изключително важен стимулатор на повишаването на степента на взаимното проникване на функционирането на човешката глава и ръцете. Изменението на степента на това взаимно проникване се превръща в универсална основа на конкуренцията между човешките индивиди.

Конкурирайки се с множество други, човекът става тяхна отрицателност. Опитът на това множество играе роля както на отрицателност, така и на цел на неговата индивидуална дейност. Другите са негови средства и с опита си, и като негова цел в размяната на продукти на дейността. При всички възможности за тяхна неравнопоставеност обществото е средство на човека в неговото противостоене на природата. Затова човекът е отговорен пред обществото и себе си за функционирането на властта в това общество.

У Хегел триединството на политическите власти се състои от монархия, административна и законодателна власт. Те се наслагват една върху друга, така че изпълнителната власт принадлежи на монарха и администрацията и включва съдебната, а законодателната се осъществява от правителството при участие на съсловията. Тази схема е по-близо до съвременната действителност, отколкото днешното в немалка степен формално разделение на властите.

Имайки предвид „Философия на правото“, за Хегел народът „представлява от себе си тази част, която не знае какво иска“ и ако не я управляват, движението ѝ може да е „стихийно, неразумно, диво и ужасно“. Така ще бъде, докато народът не бъде оставен да се самоуправлява. А това предполага сам да номинира тези, които трябва да го управляват.

* * *

Мислещият номиниращ се самоидентифицира с обществото. И да не бъде одобрено неговото предложение за включване в листата на номинираните, той остава активен избирател. Той има свой мисловно изработен еталон на кандидат и от включените в листата избира този, който в най-голяма степен се доближава до него. Имайки собствени изисквания към кандидатите, той прави това с повишаваща се взискателност. В собствения му критерий за избор това кой от кандидатите е бил най-много хвален от други няма приоритет. Още по-малко може да го привлече самохвалството.

След изборите той остава политически активен, ако собственото му предложение е целяло обществен просперитет. Тогава следи допринася ли за него работата на избраните. Периодично преценява доколко тази работа е в съответствие с осмислените от самия него изисквания към овластяваните. При съобразявани с избирателските изисквания системи на номиниране съвременните предизборни кампании в по-голямата си част биха се оказали безсмислени – пилеене на време, социална енергия и инициативност, нравствен капитал. Безсмисленото насрещно лаене може да се замени с избирателска критика към носещите и поемащите властови функции. Необходима е инверсия в отношението говорене-слушане на избиращите и избираните. Съчетаването на възможностите на интернет дискусиите с тези на срещите лице в лице може наистина да направи продуктивни и самоактуализиращи за хората предизборните обсъждания.

На лишените от участие в процеса на номинирането по същество е отказано правото да мислят по нормалния начин за общестото. Защото нормалното мислене за обществото включва мислене и за неговата саморегулация. А това означава за човека самостойно обмисляне на номинация за създаващите и променящите правилата на тази регулация. Такъв избирател е с чувство за отговорност за избора си.

Какво остава за тези, които не участват в този и други политически процеси? Да създават материални блага? Но нали в условията на продължаващо нарастване на производителността на труда относителният дял на участващите в материалното производство намалява и ще намалява. Какво ще правят останалите? Всички ли ще създават изкуство? В условията на всеобхватна конкуренция ще бъдат ли достатъчни способностите на всички и налице материалните предпоставки за това? Нали кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ г-н Ромни сигнализира, че 47% от съгражданите му са храненици на обществото! Вън от кочината четирикраките храненици неминуемо биха изровили корените на растенията, растящи в градината. А чии основи разклащат двукраките храненици, лишени от чувство за отговорност пред обществото и възможност да противостоят на неговата инерция?

Научен анализ и организационна работа

В обществените организации на диктатурата на комунистическите партии до втръсване говореха за научен анализ на обществено-политическата работа, докато най-сетне забравиха откъде бяха тръгнали и закъде бяха се запътили. Това не означава, че анализът е излишен. Но в обществено-организационната работа не по-малко от анализа е необходим синтезът. Анализът трябва да е подчинен на синтеза. Ако си съзнателно приобщил се към дадена организация човек, трябва мислено да откриваш мястото и ролята на собствените си действия, свързани с нейната дейност, в системата на нейното движение „напред“ или „назад“, настъпателно към целта или задълбочаващо се в утвърждаването на средствата. Ако си член на Организацията на избирателите само за моментите на нейното настъпление, по-добре за нея е да не бъдеш неин член. Защото тази организация се създава не за „близката изборна победа“, а за дълготрайната ни свобода като действени и постоянни избиратели. Тази наша свобода е възможна само ако постоянно повишаваме собствената си организационна, политическа и правна култура. Това не означава, че всички трябва да станем политолози, тектолози и юристи. Означава, че при всяка възможност трябва да задълбочаваме минимума на знанията си за съответната област, минимум, който позволява – по терминологията на Сократ – да знаем, че нищо не знаем. Тогава по-малко и по-рядко ще грешим.

Политически организации и избиратели

Сега съществуващите политически организации в България се наричат партии или движения. Движенията са или партии като всички партии, с по-различни названия, или са останали само наименования. В крайна сметка, всички са станали средства за отчуждаване на мнозинството избиратели от процесите на овластяване. Политическите партии, в съюз с водещите развлекателни предавания, все повече способстват за отчуждаване на честните хора от политическата дейност.

Така наречената деполитизация на държавната администрация, съдебната власт и учебните заведения утвърди независимостта на партийнополитическата система от тях, но не и тяхната независимост от нея. Увеличава се процентът на гражданите, вярващи че политическото развитие не зависи от тях.

А незаинтересоваността на избирателите от политиката е най-благоприятен фактор за корупция на овластените. Тя снижава бдителността относно проявите на саботаж, тероризъм и шантаж. Същевременно засилва подозрителността към критиците на статуквото. Престъпността във всичките ѝ проявления се радва на слабата бдителност и всеобщата подозрителност. А всеобщата подозрителност се основава на неверието в другия. Едни не вярват и не ходят да гласуват. Други гласуват, без да се интересуват от това какво са правили или правят хората, чиито имена са написани в бюлетините. И едните, и другите еднакво пречат на установяването на взискателност и доверие в обществото.

Значимост на историческото или чувство за безвремие

Липсата на интерес към историята ражда чуждопоклонничество. Не само защото незнанието на собствената история води до национален нихилизъм. Безразличните към историческото не познават историята и на другите народи. Незнанието на общата история е не по-малко пагубно от незнанието на отечествената. То ни лишава от разбиране на многовариантността на историческия процес. Така се хвърляме след отделни примери на напреднали в някои отношения държави и се поставяме в положение на вечно догонващи. Губим историческата си перспектива и отхвърляме вътрешната логика на своето развитие. Самоизключвайки се от контекста на времето, забравяме или не осмисляме казаното от Васил Левски, че и времето е в нас. Левски доказваше това с работата си за организиране на поробените. Създавайки необходимата за времето организация, приемаш историческата съдба за своя. Когато сливаш съдбата си с историческото време, личната ти среща с историята се включва в необходимостта на историческата съдба. Тогава личностната ти действеност е истинска и си субект на обществените отношения.

Реалността на избора остава: по-нататъшно хленчене, че истинският ни спасител не се появява и оставаме в безвремие, или самоорганизация, самовзискателност и взискателност към избираните, действеност и постоянство в изискванията!

Организацията – необходимо средство за осъществяване на общи намерения и избягване на нехуманни отклонения

(Размисли по проблеми, засегнати в книгата на проф. Стефан Дончев „Узурпацията на властта и трансформацията на обществото“.)

Политическата демокрация се детерминира от „конфликтуването“ на единството на знанието, властта и ценностно-нормативния комплекс с активността на суверена. Единението на тези две страни сега е съвсем спорадично. Овластените не го желаят. Знанието служи на властта. Нормативният комплекс утвърждава „съюза“ на властта и наличното знание за обществото.

За да се установи истинска демокрация, политическата организация следва да способства за промяна в това състояние. За постигането на тази цел Самоорганизацията на избирателите има трудната задача да предизвика изменение във функционирането на властта без непосредствена намеса в него.

За обединяването на избирателите със средствата на интернет-комуникация е валидна вероятностната зависимост, действаща в отсъствието на формална организация. Сдобиващият се с желаното поведение на другите с оглед на постигането на организационни цели е „зависим“. Той рискува да се окаже в положение на изпълняваш задачите си чрез удовлетворяване на очакванията на другите. Резултатното функциониране на избирателската самоорганизация изисква убеденост в искреността и готовността на другия за единодействие.

Ако процесът на обединяването не е породен от органична необходимост за съгласуване на действията на хората, на преден план остава противодействието в хода на постигането на съгласие за начините на осъществяването на намеренията и целите. Конфликтуването нарушава създаващите се организационни форми. Ако се разрешава с оглед на общата цел, то може да ги коригира и да ги превръща в интегриращи усилията и по-удачни. Качеството на разрешаването на конфликтите и нивото на неговата синергия зависят не само от проявлението на емпатия у участниците, а и от политическата им активност.

* * *

В процеса на приемането на решение всеки участник в социалната организация има своя система от цели, която може да е в потенциален конфликт с предлагано решение. „Общата цел всъщност се декомпозира в индивидуалните цели...“ (Стефан Дончев, „Узурпацията на властта и трансформацията на обществото“, ИК „КОТА“, София, 2002, стр. 63). Противоречията между ценностните ориентации и целевите системи на участниците налагат приемане на само задоволителни за мнозинството от тях решения. По необходимост хората приемат възможното задоволително за тях решение относно съдържанието, начина на осъществяване, мястото и времето на дейността или отделни действия на организиращото се множество. Степента на целенасоченост е функция на нивото на единодействието. Удовлетворяването на личния интерес зависи от съотношението на силите, капацитета за действие на всеки участник. В тези фактори, според проф. Дончев, се включват материалните ресурси на организацията, позициите във властните отношения, нивото на информираност и компетентност, протекционирането на интересите и намеренията от нормативните системи, формирането на групи от съпровождащи интереси в системата на решаването. „Така ние виждаме, че постигането на „задоволително решение“ се отнася за някои от участниците, за други то е незадоволително, а трети са „губещи“.

И така, стратегическата система на решенията изразява конфликтуването и противоречието между множеството стратегии на участниците и необходимостта от интеграция, при което въздействието на участниците върху решението е несиметрично съответно на йерархичната позиция и капацитета за действие“ (пак там, стр. 66).

Това е в условията на дейността на водеща действителна борба за постигане на целта си организация. Докато организацията функционира в условията на виртуалния свят, въздействието на отделния участник върху нея зависи от капацитета на неговото мислене и изразяване. А действеността на този капацитет не пада от небето. Тя се поражда от участието на човека в политическия процес и реалната организаторска дейност.

* * *

Чувството на единение у хората също произтича от участието им в различни форми на организирана дейност. Като човешко чувство то има дълъг процес на развитие, включващо фази на угасване или отслабване и засилване, на възпроизвеждане и възвишаване, от дейността на първобитните ловни дружинки до тази на съвременните научно-изследователски екипи. Това чувство е свързано със собствено мислене на човека за обединяването и обединенията на хората. При просто изпълнение на чужди нареждания чувството за подчиненост надделява над чувството за единство.

„Строгото спазване на рационалната логика блокира възможността за приспособяване, открития и промяна...“ (пак там, стр. 67). Но повишаването на нивото на организираност предполага не изобщо самостоятелно мислене у хората, а самостоятелност на мисленето за проблемите на организацията, за нейната ефективна дейност. За тази цел собствената изява на човека следва да се разглежда като средство за успеха на организацията. Не следва да се работи по модела на поведение за „общинската мера“, който буди съмнение относно перспективата. „Всеки стопанин се стреми да използва максимално общинската мера за паша на своя добитък, тъй като тя е безплатна. Това довежда до прекомерна експлоатация и изтощаване на ливадите на общината, което се обръща против интересите на всеки поотделно...“ (пак там, стр. 68). Това не всякога е така, но за организацията е от изключително значение избягването на шаблона в нейната работа.

Важна е и противоположната страна. Неизползваните за паша и необработвани ливади подивяват. Това не се изключва и за бездействащите организации. По-точно, бездействащите организации се разпадат.

За изключващите организираността хора може да се каже, че пощуряват или се разнебитват. Защото лишаващите се от организираност хора се лишават от истинно човешко битие.

Истинност на битието не достига на хората от контингента на престъпността. Особено съжаление предизвиква фактът, че това е валидно и за контингента на умножаващата се престъпност на малолетните и непълнолетните. На тях все повече не им достига чувство за отговорност пред обществото, отговорност за другите. От друга страна, щом като медиите непрекъснато популяризират демонстрациите на безотговорност и ненаказуемост за партийно-политическите дейци, всеки ученик с неутвърдено чувство за отговорност у себе си е способен да се запита: „Ако отговорните за управлението на държавата хора, според преценката на собствените им колеги от опозицията, и обратно, си позволяват престъпни деяния, защо и аз да не правя каквото си искам?“. В такава ситуация изглежда съвсем безобидно едно намислено телефонно обаждане, че в училището има поставена бомба. Въпрос на подробности е дали подтикът към такова действие идва от лична неподготвеност за уроците, от желание за игра с карти, за по-продължително пиене на бира, за веселие с приятели и приятелки, от стремеж за демонстрация на „храброст“ пред тях и т.п. Без форми на самоорганизация няма и елементи на самовъзпитание, няма и възпитаване на чувство за отговорност у себе си.

Избирателска организация и парламентарно представителство

Балансът между държавната власт и индивидуалните права се постига с участие на избирателите на всички етапи на овластяването. Всеки избирател има право на мнение за това кой от неговите съграждани може да го представлява в който и да е, необходим за него, орган на властта.  Щом като политически организираната държава е обществен договор в действие, чрез който обществото и всеки гражданин взаимно се договарят да се ръководят от определени закони, всеки гражданин с избирателни права следва да открива най-достойния за олицетворяващ неговата позиция като страна по договора.

За Джон Адамс, „там, където няма ежегодни избори, има тирания“. Тогава, щом като изборите са веднъж на четири години, би трябвало всеки избирател да има право да посочи четирима свои кандидати, които биха могли да го представляват през четиригодишния период. Правото на четири предложения не трябва да е задължение, но когато всеки от избирателите предложи 0, 1, 2, 3 или 4 номинации, тогава по правилата на математическата логика и комбинаториката биха могли да се излъчват най-желаните и достойни кандидати за представители на хората от съответния избирателен район. Въпрос на допълнителни уточнения е колко номинирани трябва да остават в листата за тайно гласуване за окончателен за мандата избор на народен представител или съветник от даден избирателен район и как да се отсяват имената на номинираните, не проявяващи готовност да поемат полагащата се отговорност.

* * *

С оглед защитата на особените интереси на хората от различните райони, области и региони на страната, избраните народни представители може да се обединяват в различни парламентарни групи. Регионалните парламентарни групи, включващи народните представители от няколко административни области, е добре да бъдат умерен брой – не по-малко от три и не повече от седем, например на: Североизточна, Северозападна, Югозападна, Югоизточна и Средна България. Ако хората са харесали съществуващото неотдавна областно деление, може да бъдат и девет, но работата на НС ще се обременява повече.

При по-малко парламентарни групи, хората от днешните области, които ще се окажат „погранични“, следва сами да решават към коя регионална парламентарна група искат да се присъединят. В парламентарните групи биха могли да се обособяват както областни, така и общински подгрупи на народните представители от общините, включващи повече от 2-3 избирателни района. За разлика от партийната избирателна система, при гласуването на обсъждани по парламентарни групи решения подгрупите и отделните народни представители никога не следва да бъдат задължавани да гласуват точно като мнозинството от парламентарната им група.

* * *

При избора на министерски съвет е желателно всички териториални парламентарни групи да представят свои пълни или частични проектолисти за неговия състав. Всички предложения за министри следва да се разглеждат в комисиите по съответната политика на Народното събрание. Всяка комисия би могла да изрази мнение за приоритет на едно или друго предложение при избора на съответен министър. Това не пречи представилите други предложения да продължат да ги отстояват до гласуването.

Трябва да отчитаме, че отказът от екипния начин на формирането на изпълнителната власт ще бъде труден. Вероятно ще се наложи негово поетапно осъществяване. Ще се налагат компромиси при демократизирането на този процес. Но следва да се ръководим от признанието, че докато се прилага екипният начин на формиране на правителството по предложение на министър-председателя, демокрацията, в най-добрия случай, е ограничена. Сегашните процедури в това отношение са в интерес не на суверена и цялостното му представителство, а на премиера и управляващите партии. Те не позволяват да се постига и необходимата приемственост в работата на върховната администрация.

Политическа мода и свобода

Необходимо ли е отново да започваме от нулева начална точка?

Необходимо е никога вече да не допускаме политиката да разрушава икономиката на България, нейната култура и нравственост. С оглед на това е необходимо не из основи да променяме всичко в държавата, а да променим себе си. Много неща следва да променяме у себе си. Но най-актуално е да прекършим собственото си плагиатство. Да се откажем от привичката си, ако видим нещо различно в общественото устройство на друга страна, да започнем да анатемосваме съществуващото у нас като остаряло, глупаво, грозно, нетърпимо. Това никак няма да е лесно. Но не е невъзможно.

Поредното партийно мнозинство тръгва по инерция да внася отнякъде нова политическа мода. Това ще бъде трудно за отделен депутат, представляващ само хората от своя избирателен район. Един от 240-те, дори и един от 100-те не би могъл да своеволничи както 50% + 1. Имат ли подкрепа на партийни мнозинства, "реформаторите" в България не свършват. Безкрайни реформи при оскъдняващо съдържание! Безброй реформатори, "творци" на нови конституции, закони и подзаконови актове! Резултат – беззаконност.

Необходимо е най-после избирателите да започнат да овластяват хора, които ще решават проблемите не с оглед на поредните външни указания, а в съответствие с логиката на вътрешното ни развитие!

Предполагаеми въпроси, възникващи у всяко обикновено дете

Защо народни представители обвиняват свои колеги, че лъжат? Защо, ако е вярно това, лъжците не се наказват? Ако не е вярно, защо не се наказват клеветниците? Ако е нормално да се лъже, защо трябва да се наказват децата, които лъжат?

Защо народни представители обвиняват свои колеги, че крадат от държавата или укриват крадци? Защо тези обвинения са много пъти повече от действително осъдените крадци?

Кой трябва да наказва народните представители за грозните им постъпки?

Въпроси към самите нас, пълнолетните:

Кой може да отговори на изброените и много други неизоброени въпроси, възникващи у децата и свързани с правно политическата ни система? Достатъчен ли е отговорът, че недостойните народни представители биват наказвани на изборите с неизбиране от избирателите? Не служи ли деполитизацията на училищата на по-лесното прикриване на въпросните "прелести" на многопартийната демокрация?

Политическа мода, избирателска свобода

Прието или отхвърлено, собственото предложение дава свобода на избирателя. Защото сравнява останалите в листата със собствен образец, чиито достойнства са били оспорени. Защото той мери нещата и хората не според предизборната дандания, а със собствен аршин. Когато гласува за предложенията на други, имащият свое предложение има свои изисквания към избраните. Той има свои критерии за оценка на тяхната работа и готовност да променя отношението си към тях в зависимост от направеното от тях.

Предлагащият номинации не мисли чрез диалозите на телевизонните водещи и техните гости. Той отказва да мисли по калъп. Имайки свои предложения, той има национална гордост. Националното самочувствие на този, който не намира кого да предложи за участие в органите на държавната власт, е фалшиво, изкуствено. Предлагащият има гордата осанка и сила на благородството. Той има възпитано в себе си чувство за баланс и координация.

За номинирането и мандатността

По-високи изисквания към необходимите представители в необходимата на обществото власт

Необходимо е да се излъчват и упълномощават да упражняват властта най-достойните и способни да противостоят на обществената инерция и стихията на първичните човешки потребности. Не тези, които групово или индивидуално се самопредлагат, а взискателните към нас и към себе си. Само когато всеки от нас се чувства отговорен да предложи за депутат по-добрия от себе си, можем да постигнем необходимата селекция на заседаващите в органите на държавната власт.

Духовната индивидуалност на хората е трудно разкриваема. Способностите на хората да откриват трудолюбивите души са различни. Но за да се разчита на тях като избиратели, трябва да имат желание за това. А право на това трябва да имат всички. От правото на номиниращ не бива да бъде лишаван никой. Но и насила ползването на това право не трябва да се изисква от когото и да е.

Напълно доброволно трябва да е участието както в номинирането, така и в гласуването. Поредна голяма политическа грешка в България може да стане приемането на предложението на някои партийци за въвеждане на задължително гласуване. Задължителното гласуване не може да превърне безотговорните пред обществото в отговорни. Единствено завистта на Вуте към Нане може да ги подтикне към активност и собствени предложения за номиниране на кандидати.

Днешната политическа неравнопоставеност на гражданите на Европейския съюз е истинско социално зло. Не е важно колко партии ги правят неравнопоставени. Една или триста и една, партиите са самонатрапници. Прехвърляйки си вината за злините една на друга, партиите стават единен заслон на безотговорността. Мандатността е колкото начин за търсене на отговорност, двойно повече начин за разминаване с отговорността.

Мандатността не гарантира плурализма

Слугинското мислене не се отличава със значим плурализъм. Всички слуги се мъчат да се харесат на господарите си. Това е главното. Всеки слуга го прави както може. Но доколкото съществува, многообразието на слугуването се определя предимно от изискванията на господарите.

Не е съществено различно и положението на просяците. Старата поговорка "Който проси, не може да го носи..." не е валидна за съвременна България. Днес и държавата и просяците в нея просят за едно и също. Казват, че кой с каквото може, с това се оплаква. Но у нас всички просещи се оплакват от едно и също – от миналото на страната си. Както от най-близкото, така и от по-далечното.

Заедно с миналото изхвърляме и създаденото в него. Българските партийни организации не се съобразяват с мнението на П. Дракър, че организацията трябва да се научи да експлоатира собствените си успехи. И мандатността с нищо не помага за такова научаване. За всеки мандатоносител е важно да се хареса на външния си покровител и на вътрешния си гласоподавател. А практиката на сиюминутното престараване се разминава с перспективните интереси на България. Плурализмът на мисленето струва нещо, когато се решава, преди да се прави, а не като всеки разваля правеното от другите.

За необходимостта от организация на избирателите

Без лицемерие и надлъгване, месианство и самохвалство

Целта ни е да разговаряме за себе си. Не за другите. За себе си като избиратели. Не да се оплакваме. Защото можем да се оплачем само от себе си. Не да се наддумваме. Това го можем, но то винаги ни е вкарвало в тунел без изход. Затова ще се стремим към отговор на всеки въпрос, към отзив на всяко мнение, предложение. Ще има полза от това не като се надпреварваме с контравъпросите и отговорите си. А като отделим достатъчно време, за да обмислим всяко предложение.

Нищо да не оставяме без внимание, освен лигавенето и шикалкавенето, лепенето на етикети и цинизмите. В центъра на вниманието ни да остава винаги въпросът: как да откриваме за себе си най-добрите от нашите среди? Как да изразим за другите това, с което считаме, че те са най-добри?

Познавайки собствените ни навици – да следим не толкова това, което се казва, а кой го казва, – предпочитаме да не се представяме като едни или други личности, а като хора с едни или други мисли.Това не пречи на никого да се представя в нашия разговор със собственото или с каквото иска име.

Считаме, че личното представяне не е задължително, защото не сме кандидати нито за народни представители, нито за съветници. Избиратели сме, които не искат да бъдат лишавани от думата при номинирането на каквито и да са кандидати за избиране в органите на властта. Искаме избирателна система, при която всеки да има действително право гласът му да бъде чут. Изразен не само с ръката, а и членоразделно.

Как да се разпознаем?

Въпросът засега не е актуален. Актуалността му ще нараства с умножаването на привържениците на каузата. Но не е безполезно изказването на мнения още сега. Тези от нас, които се разпознаят като съграждани или земляци, може да се срещат и да придобият опит в общуването, който впоследствие да споделят с другите.

Но главното ни запознаване е свързано с взаимното ни разбиране и поемане на отговорност. Всеки от нас да се стреми да открие възможностите у другия. Да търси скритите възможности у него. Въпреки че не сме кандидати за депутати, всеки който открие у друг необходимия капацитет за такава дейност, би могъл да го предложи.

А след като искаме да бъдем организация, обезпечаваща номинирането от страна на избирателите на по-добри кандидати, отколкото предлаганите от партиите, то на самата наша организация ще бъдат необходими не по-малко способни организатори. Тази работа е изключително отговорна – да откриеш у другия човека с организаторски способности, да го предложиш и да отстояваща предложението си. За човека, който е не само способен, но и е готов да отдаде способностите си на безплатната обществена дейност. И като го направи, едва ли ще се прослави, а само ще изпълни едно свое задължение към бъдещите поколения.

Отговорност в сътрудничество

Най-важна предпоставка за демократичността на една организация е готовността на членовете ѝ да носят отговорност за ставащото, за нея. Всеки член на организацията следва да се приема от нейното ръководство като доброволен, но пълноправен участник в целеполагането за организационната дейност. Всеки ръководител трябва да изучава и познава действителната и потенциална роля на отделния член на организацията, участвал в избирането му. Познаването на възможностите е предпоставка за стимулирането на способностите. Затова прякото избиране на лидери на организацията не е полезно. Но не само затова. Всяко пряко избиране на лидер от всички членове на организацията при наличие на колективни ръководни органи е вредно, нарушаващо спазването на изискванията на демокрацията. А за организация, която не предлага от свое име кандидати за участие в работата на държавните органи, такова избиране е безсмислено. То принизява чувството за отговорност у членовете на колективните органи. Принизява и отговорността на избиращите. Защото всеки избиращ трябва да се стреми към създаване на необходимите противовеси в ръководния орган. И всеки предлагащ следва да се стреми предлаганите от него представители, ако се наложи, да изпълняват и най-отговорната длъжност в ръководството.

Каква организация на избирателите е необходима?

Когато бъде урегулирано безпрепятствено, масово и пълноценно участие на избирателите в предизборния процес, може да има една организация на избирателите, в която всеки сам да определя кога, откога и докога да се включва в нейната работа и да преустановява членството си в нея. Тогава може да има и повече от една избирателски организации, като всяка от тях сама да определя по собствен избор степента на взискателност към членовете си и съотношението на техните права и задължения. В такава обстановка може изобщо да няма масова избирателска организация, а само предизоборни комитети на избирателите по избирателни райони, избирани за всяко гласуване на предходното.

Засега всичко това е утопия. На сплотяващите се, от най-левия до най-десния край на спектъра, срещу всякакви действия за осъществяване на подобни идеи партии може да противостои само организация с много по-строга дисциплина от тяхната. Затова който не е готов да спазва подобна дисциплина, може да си остане само избирател, участващ на всички срещи на избирателите, с право на предложения по всички разглеждани въпроси. Членовете на необходимата понастоящем Организация на избирателите трябва да са готови да понасят някои и други загуби на време и възможни лишения от отдих, а и зли хули от защитниците на партокрацията.

Създаването на Организация на избирателите – процес, регулиран от самите избиратели

Синергетическата демокрация ще е основа на организационната дейност на Българската организация на избирателите. Социално значимо и хуманно оползотворяване на възникващата синергия в общуването на избирателите ще е неотменна цел на организацията.

Създаването на Организацията и нейното по-нататъшно функциониране следва да се осъществява при определяща роля на стимулирането отдолу нагоре. Кандидатите за учредители може сами да решават какви по територия и брой на членовете първоначални организационни единици и техни подразделения да създават. Инициаторите са на мнение, че ще е целесъобразно те да съответстват на избирателните райони и секции. Където избирателните райони не се различават съществено от общините, районните организации може да се наричат и общински. Те може да се обединяват и в областни организации със съответни координационни органи. Всички тези по-големи или по-малки организационни единици следва да представят информация за своите предложения и състава си на сайта на инициаторите, за да бъде съобразена подготовката на Националната учредителна конференция на Българската организация на избирателите в най-пълна степен с техните мнения, предложения, участие. При поредни избори за органи на държавна власт съответните организационни единици може, с участието на желаещите избиратели, да създават инициативни комитети и, съобразно действащия избирателен закон, да номинират свои кандидати и преди учредителната конференция на БИО.

Идея за избирателска организация

Това е предложение на инициативна група от избиратели. Ставаме инициатори за създаване на Българска избирателска организация, която ще се характеризира с признаците:

1. Българската избирателска организация цели въвличане на всички политически съзнателни български избиратели в процеса на номинирането на кандидатите за народни представители и общински съветници. За разлика от кандидатите на политическите партии, които дават обещания, номинираните от самите избиратели кандидати за народни представители и съветници трябва с работата си до номинирането им да са доказали, че милеят за интересите на България и българите и умеят да организират съгражданите си в тяхна защита.

2. Българската избирателска организация (БИО) не цели да управлява държавата, а властта и управлението в нея да бъдат независими от каквито и да са партии. Митът за необходимостта от партийна политическа воля за управлението е достатъчно компрометиран. Партийната политическа воля поставя избирателите в неволя. В книгите си Ф. Фукуяма показа, че многопартийната система не води до просперитет на нациите, а, обратно, тя става по-възможна с просперитета на икономиката. Нищо не доказва, че партийните кандидати могат да изработват по-добри предизборни платформи, програми от независимите кандидати, номинирани от самите избиратели.

3. БИО ще бъде открита за всички съзнаващи отговорността си за своята държава български граждани. Но в нея ще се влиза, за да става възможно участието на всички желаещи това български избиратели в процеса на номинацията на кандидатите за избиране в органите на властта. Нейната главна роля е във възможно най-масовото и демократично осъществявано участие на българските граждани в този процес. Затова участниците в нейните ръководни органи трябва да са добри организатори. Хора, които не само говорят, но умеят да работят. Тяхното предлагане и избиране в тези органи може да става само по принципа "отдолу нагоре".

4. До цялостното структуриране на организацията и приемането на програмата и устава ѝ желаещите да участват в нея може да създават местни и районни организации, които да образуват инициативни комитети и да издигат кандидати на избирателите за народни представители, кметове и общински съветници. Тяхната работа ще разкрие най-добрите възможности за утвърждаване на едновременно демократичен и ефикасен устав на Организацията като Самоорганизация, съобразно идеите на синергетиката.