Едни очакваха преди всичко преодоляване на дефицита. В тази сфера настъпиха най-значими промени. Търговците се умножиха. Промени се съотношението предлагане – търсене. Инфлацията не спира. Но дефицитните стоки са рядкост в сравнение с времето на диктатурата на Комунистическата партия.
Други очакваха премахване на ограниченията на преселването в градовете. Това бе направено и много хора намериха по-голям простор за реализация на възможностите си в строителството, техниката и технологиите. Селата продължиха да се обезлюдяват, много ниви – да опустяват, домашни животни – да намаляват.
Безработни хора се обезверяват. Политически неграмотните по-шумно се изявяват. Партиите не спират да се умножават. Конституцията ни се промени, но не отмени политическото неравноправие на българите. Българите нямат право сами да правят промени в държавното си устройство и формите на управление на държавата. Такива промени може да прави Великото народно събрание на република България. Както кандидатите за народни представители във Великото народно събрание фактически се предлагат само от партиите. За да предложи кандидат за народен представител отделният български гражданин, трябва да създава инициативен комитет. За да направи това партийният член, трябва само да присъства на партийно събрание. Ако не си съгласен с политиката на никоя партия, нямаш и никакво право на същностно конституционно предложение. Това е по атлантическа ориентация в българска партократична интерпретация.
Гр. Вълчанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар