Съвременните избори са основани предимно на състезания на обещания. Така политическите избори втълпяват у млади хора фалшиви образци на поведение. Като избиратели, възрастните могат да наказват политическите лъжци, кандидати за представляващи ни, с отказ от преизбиране. Децата и това не могат. Така съвременната политическа система служи на лицемерието и самохвалството.
Липсва нравствен екзистенц-минимум на самокритичност. Партийната политика много често не се задълбочава до същността на обществено-исторически необходимите процеси. В неспиращото партийно-групово надлъгване същността на политиката се „преоткрива“ в състезания на обещания и споразумяване между лъжци.
Българските политици-партийци по-често се съобразяват с преобладаващото мнение, отколкото с общите интереси. Липсата на преклонение пред политическата система на икономически напреднали страни се окачествява като безспорна изостаналост. Мярка на културата остава не очовеченото, а присвоеното.
Многопартийна „демокрация“ или диктатура на комунистическа партия – и при двете системи мнозинството граждани се оказва извън същността на политическия процес. „Изпълнявайки приетите с мнозинство решения, малцинството трябва да има трибуна за излагане на новоткривани аргументи в защита на отхвърлените или новолансирани идеи и проекти. При многопартийната система трибуна може да се намери. При диктатурата на комунистическата партия – само аудитория с малки размери.“
Демокрацията е не толкова в погрупово гласуване, колкото във всеобхватното обсъждане. Всеобхватно е осъзнаването на идеите и решенията от всяка индивидуалност. Необходимо е и защото много от изпреварилите времето си предложения стават актуални по-късно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар