Ако веднъж на три години една политическа организация провежда, като свой върховен ръководен орган конгрес, то през двете години между конгресите си тя би могла да провежда национални конференции. На тези конференции малцинството или малцинствата, очертали се по най-съществените проблеми, обсъждани на преминалия конгрес, следва да могат с предимство да излагат изводите си от собствени проучвания на практиката по приложение на конгресните решения. Съпоставяйки констатациите и изводите от практическото решаване на дискусионните проблеми, направени от конгресните мнозинства с тези на конгресните малцинства, конференциите следва да приемат резолюции, уточняващи най-целесъобразните начини за по-нататъшно изпълнение на оставащите до следващия конгрес задачи.
За съблюдаване на необходимостта от яснота и оперативност в работата на политическата организация е целесъобразно тя да има в Интернет страници за дискусии и предложения относно бъдещите проекти и за мнения и предложения по изпълнението на вече приетите решения. В дневния ред на националните и на междинно ниво конференции и съответни пленуми на ръководни органи трябва да се включват прегледи на направените критики и предложения в Интернет и по други медии и на място или иначе публично да се дава отчет за отхвърлените предложения.
При необходимост от обновяване на ръководствата в съответствие с необходимите преориентации на практическата изпълнителска дейност, конференциите би могло да допълват с не повече от една пета наличния състав на централните органи, ръководещи организацията между конгресите. Правомощията на конференциите следва да зависят от начина на избиране на участниците в тях. Вариантите за избиране на делегати на националните конференции на политическата организация зависят от периодичността на отчетно-изборните конференции на нейните областни и общински подразделения.
Всеки член на основна или първично-структурна организация на отчетно-изборното ѝ събрание следва самостоятелно, без никакви напътствия от други, да написва своите предложения, освен за местното ръководство, за делегати на конференциите и за членове на избираните от тях изпълнителни ръководни органи. Когато хората избират след предизборна агитация, демокрацията, в най-добрия случай, е ликвидирана наполовина.
Събранието на най-низшето звено – основна организация може да решава дали само някои и, ако е така, кои от написаните лични предложения за членове на по-горестоящи органи от страна на участници в него да са задължителни за представяне нагоре по йерархията от избраната негова делегация за най-ниско стоящата в тази йерархия конференция. Но от гледна точка на демократичността в перспектива се изисква то да протоколира всички направени на него предложения.
На делегатското съвещание на избрани представители от всяка делегация на представена на конференцията организация следва пунктуално точно да се представят всички предложения от тази организация, приети на нейното отчетно-изборно събрание. Необходимо е процедурата строго и точно да се изисква и на всяка по-високопоставена конференция, разглеждаща предложенията на подчинените ѝ организации относно всички нейни и демократично стоящи над нея органи.
Този вариант на процедурни изборни изисквания не означава задължаване на отделния член на политическата организация да прави предложения за всички по-горестоящи органи. Той само гарантира, че предложението на този, който го има направено, ще бъде чуто, където и когато трябва. При спазването му, предложенията на всеки, който ги има, зависят от нивото на неговото желание за делегиране на собствените права. Правото на всеки да бъдат съобщени и чути неговите мнения и предложения по всички резолюции, решения и избори следва да бъде регламентирано и гарантирано. Само така се утвърждава единство на отговорността пред обществото и увереността в собствените човешки същностни сили. В противен случай истински отговорните за своята организация и обществото членове много лесно биват обвинявани в кариеризъм или опекунство, в диктаторски или сепаратистки амбиции.
Членовете на една основна организация може да предоставят на своите делегати пълномощия да ги представляват при обсъждането и решаването на всякакви важни за тях проблеми. Но могат и да се ограничават с упълномощаване за отстояване от делегацията им само на техните предложения за членове на непосредствено над тях стоящия ръководен орган или за делегати на по-горните форуми на организацията. Тяхно право е и да предоставят всичко на преценката на избраните от тях делегати.
Всеки, в равна с другите степен, трябва да има възможности да делегира и да упражнява сам правата си. Със собствените си критики и предложения или с декларирано упълномощаване всеки член на обществено-политическа организация запазва диалогичните си отношения с нея. Диалогът способства за множественост на ракурсите на разглеждането на проблемите, за богатство, задълбочаване и конкретизация на мислите. Диалогът допринася за постигане на единство в осъществяването на диахроничния и синхроничния подходи.
Обогатяващата обществото и човека събитийност, нейната реализация, изисква съобщаемост между потока на битието и единствеността на събитието, между света на културата и на самовзискателността в постъпката. Отговорната постъпка допринася за утвърждаване на културата на битието, а битийногенното събитие предполага съответствие на необходимостта на културно-историческата ситуация и индивидуализираност на постъпването на участниците в цялостния процес на ставането му. Ставащото постъпка битие-събитие е резултат на отговорно прието дълженстване и следването му прави индивидуалното битие непрекъснато постъпване. Невъзможността на отклоняването от единствеността на собствената роля в битието, осъществявана като волево „постъпване“ е „не-алиби в битието“.
Засягайки мисли и използвайки понятия на М. М. Бахтин, искам, на свой ред, да напомня за дълбоко нравственото съдържание на неговата терминология. Термин на М. М. Бахтин е и „нудително“, означаващ дълженстване по вътрешно убеждение, различно от „принудително“. Такова дълженстване е условие за изпълненост на живота с човешка топлота и за неговата ценностна пълнота. Навлизайки в живота, човек встъпва в свят на неограничено смислово съдържание, в който трябва да намери ролята си и да утвърждава значимите за човечеството ценности като свои. Неговата постъпка не може да стане автономна спрямо културата. А мерило за висотата на културата е степента на взаимното обогатяване на взаимодействието на човечеството и природната му среда и самодвижението им.
Сатой Чатой, „Взаимоотрицателност и политическа представителност“, стр. 219-221
Няма коментари:
Публикуване на коментар