В памет на Стайко Стоянов от село Българи
Източник на нравствена радиация
и след сполетялата те ужасна смърт,
като симфонии на Бетовен,
неоставящи нивга термичен шум.
Помогна ми да си остана с идея,
да запазя наличния хоризонт.
Макар и повърхностни, мойте знания
да не изчезват в сингулярността.
Спасявайки вярата си в принципи,
в единството на днешната възвратимост
с космическата необратимост -
спасих се от гризящите те хищници.
А твойта нравствена радиация
ме топли в последни мои зими;
транспортира сигнали отвън към мен –
да се справям с днешната ситуация.
В душата ми звучат най-нежните струни
с дошлите от устата ти шест казани-
неказани човечни спасителни думи:
„Дарявам ти плод на наши умения.“
Така с вас счупени майстории възкръсват.
Керваните тръгват отново на път.
Пътни артерии не се задръстват.
Избираме и на най-сложен кръстопът.
Ще те помня и почитам като спасител,
носител на най-здравата традиция,
желан и липсващ ни обединител –
за да дойде обществото в кондиция.
Да бъде вечна паметта за тебе
защото бе за другите живял.
Остави пример как да се възземем
и как над нази някой редови е бдял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар