Отчуждението от общата история – източник на чуждопоклонничество

Недостатъчен е интересът ни към свободата на другите народи. А много от малкото интересуващи се от тяхната съдба се стараят с наученото за достойнствата на едни народи да доказват незначителност на други. Но само когато търсиш историческия смисъл и в дейността на другия, когато откриваш в нея общо, характерно и за проявленията на собственото ти отношение към света и историята, само тогава срещата ти с този друг става истинско съ-битие, превръща се в духовна връзка-събитие. Когато в такава среща съ-битие откриваш смисъл като отношение мотив–цел с обществена значимост, тогава тя може да се превръща в необходим миг на самата историческа съдба за двамата, творящи съ-битие. В дните на поредните олимпийски игри в Париж е много важно балканските народи, населяващи полуострова – родина на олимпиадите, да си припомнят за миротворческата роля на тези игри в Античността и за собствената си отговорност за мира в днешния свят като наследници на техните първооснователи.

Личностната среща с историческата необходимост в процеса на демократизацията е важна колкото за Камала Харис и Доналд Тръмп, толкова и за всяка истинска гражданка, и за всеки истински гражданин на република България. Само приложението на такъв критерий може да извиси гражданите на нивото на субекти на обществените отношения. А тази работа не е толкова проста, колкото си представят много партийци.

Изключително сложно е и изучаването на същността на такъв субект, и приложението на знанията за него. „Цялата история на човечеството и безпомощното съвременно състояние на така наречените обществени науки са свидетелство за това...“ (Владимир Ермак). Все по-ярко се изявяват пукнатините на сегашната социално-политическа система.

Гр. Вълчанов

Краят увенчава делото и най-пълно разкрива смисъла

Краят на реализацията на политическите идеи може да осмисли краткото време, отредено за дейността ни. Той прави разбираема тяхната осъществимост и собствената ни значимост. Повтарящите се предсрочни избори правят неразбираеми и двете.

Значимостта в общественото произхожда от пораждаща идеи жизнедейност. Пораждащата идеи за социални промени жизнена дейност е процес на разбиране на ставащото с обществото като цялост, взаимовръзка и задълбоченост отнесена към обществения ход. А на пътя на истинското ни разбирателство в съвременността стои претенцията на някой да разбира другия в неговото битие и мнение по-добре от самия този друг. Този някой днес е самообявилата се за единствено способна да номинира кандидати за избиране на представляващи ни в органите на политическата власт партокрация. Докато съществува такъв окотопод с претенции към обсебване на властта, избирателската активност е обречена.

Необходимо е самопознание на човека и обществото. „Може би никога не познаваме толкова много от нашето собствено историческо битие, колкото когато ни полъхне повеят на съвсем чужди исторически светове...“ (Ханс-Георг Гадамер, „История и херменевтика“, Издателство ГАЛ–ИКО, София, 1994). Плодотворността на такъв исторически полъх се взаимоизключва с партийно-политическото плагиатство.

Политика в мъглявината

Предстои кардинален поврат на земната планета. Многоотрасловата техническа и художествена култура изисква мнгостранно разбиране. Разбиране в настъпващ свят, в който не е живял никой от нас никога.

Уравновесяването на процесите изисква държавата да създава средства за информация за огласяване на мненията на несъгласните. Тези средства трябва да се контролират от всички интересуващи се зрители, потребители, слушатели. Избрани и ежегодно преизбирани от тях лица трябва да регистрират зрителските, слушателски или интернет-сигнали и да отговарят за излъчвнето на обществено значимите, независимо дали са в подкрепа или против действията на различни овластени.

Социално-политическите събития в държавата предизвикват и тенденциозни коментари. Несъгласни с тях държавни служители често се оказват безсилни и при желание да ги опровергават. А обикновени избиратели се примиряват само с възможността да изключват съответните апарати. Редът по-лесно се разбулва за схващащите общо безсилие в борбата с корупцията. Колективният успех в тази борба предполага разбиране на другостта. Истинският колектив е свързаност на осъзнато искрени хора.

„Тоталността се проявява във всяка реципрочност като нейно битие-друго, всяка характеризираща се с невъзможност на пълна тотализация. Единството на реципрочността и неспособността за въздействие върху всичките други има фундаментални основания и отрицания в бита, емоционалните и пазарните отношения.“ Има ги и в социално-политическите.

Несъвместимост на техническа висота и нравствено-политическа пустота

Майкъл Дертузо разкрива, че техническите и хуманитарните страни на функционирането на обществото в течение на векове са били изкуствено разделени. Според него, това разделение е в разрез с човешката природа. Той счита, че хората силно ценят способността за формиране на общности чрез споделяне на информация и интегриране на нови информационни дейности в тяхното всекидневие.

„Това е може би най-големият урок за бъдещето – хората намират информационния пазар за социално и професионално приемлив, дори желателен“ (Майкъл Дертузо, „Какво ще бъде? Как светът на информацията ще промени живота ни“, Издателство „ЖАР – Жанет Аргирова“, София, 2001, стр. 53). И още уроци, по мнение на този автор. От една страна провалът на ранните съдружия, опитвали се да предложат всичко – хардуер, софтуер, комуникации и услуги. От друга страна – мощни уроци, че не е необходимо съсредоточаването на човека за дълго време върху прекалено „тясна“ цел.

Крайности, като залегналата в чл. 12 на Българската конституция забрана – сдруженията на гражданите лишени от право на извършване на политическа дейност, са вредни. Реализацията на отмененото право на едни граждани да извършват политическа дейност би могла да стимулира политическата активност на други. Остават неизползвани неограничените възможности на Интернет за динамично и многостранно взаимно стимулиране на политическите възгледи на българския гражданин с възгледите на много други. Споменатата забрана едновременно спъва гражданската избирателна активност и стимулира партийната разюзданост. Премахването на алинеята на чл. 12, с която тя е установена, е най-необходимото конституционно изменение у нас.

Цялостност на обществената система – равнище на обществените отношения

Съществено важно за социалната-политическата цялостност е съотношението на структурите на относително отдиференцираните ѝ области. Сегашното крушение на политически партии е потвърждение. За това: избиране на председател на партия от множествата на регионалните ѝ организации; избиране на съпредседатели на една партия – нарушаване на организационно единство, упадък на организационно-политическото състояние.

Вътрешно-обществената необходимост се засенчва от различни конюнктурни опозиции. „Под маската на бягство от „остарялото“ понятие за човека като „политическо животно“ истинската политика като отношение към обществено-историческата необходимост „се измества“ от групови боричкания...“ Изборите стават представление за наивните.

В България съотношението на политическите сили много често зависи от позициите на другостранните покровители на българските носители на партийна мода. Българските носителите на такава мода се кланят предимно на покровители, принадлежащи към силните на деня. С такова политическо поведение сами превръщаме времето си в безвремие. С голямо старание български партийци ни осигуряват шамари, предназначени за други. Завистта ражда престараващи се партийци. Завиждат на властимащите. Като регулативна инстанция на много практики, властта посотянно упражнява формиращо крайни и трайни предразположения действие. А мнозинството от нас продължава да се пази от предразположение към организираност. Така държавата ни още не може да се приспособява към изискванията на новото хилядолетие. Вместо постоянно да гласуваме за партиен упадък, време е да се самоорганизираме.

Гр. Вълчанов

Необходимост от консервиране на ценности, пазещи бъдещето

В края на миналия век Жак Атали ни науми, че основните процеси на живота трябва да са неприкосновени, а същността на живота – свещено недостъпна. Не трябвало да допуснем настоящето фатално да прекрачва границите на човешкото състояние. Големият парадокс на глобалната демокрация, според Атали, бил „правото на удоволствие и щастие, правото на избор в настоящето може да се окаже отровен еликсир, който насила наливаме в гърлата на децата...“ (Жак Атали, „Хилядолетие“, ИК „Медиум 999-Колибри“, София, 1992).

Не успявайки да отстояват правата си и да се доказват в градивна дейност, някои хора отдават предпочитание на правото си на разврат. Други „се доказват“ като убиват невинни. Убивайки живота, независимо по пътища или по домове и заведения, те лекомислено самооправдават безотговорността си с правото на свобода.

Обществен дълг на гражданите е да противодействат на такава злоупотреба с правата. Неуважението към традиционните ценности и безотговорността за бъдещето на народа ни са проявление на единна поквара. Колкото днешните поколения не желаят да пожертват свои удоволствия заради щастието на бъдещите, толкова и нямат морално право да жертват бъдещи възможности заради своето настояще. В това отношение съблюдаването на необходимото съответствие зависи в най-висока степен от изборите за представителни органи. Неучастието в изборите открива пътя за своеволие на нехайните към съдбата на идните поколения.

 

Ст. Съботинов

към 14-15 юли

235 годишнина велика френска револ.

Тони - последния абзац без първото изречение

Традиционно бягство от самовзискателност в политическата система

От много десетилетия живеем със самозаблуда, че други са виновни за собственото ни положение. Отегчението от разнобоя на душите и делата ни срива отделни опити за самоизменение. Произволът в разпределението на организаторския труд продължава. Наследеното от тоталитаризма правило за кадрова работа: „Не сме рекли – не сме направили каквото си искаме!“ още се прилага. Междупартийните разправии не можаха да попречат на корупцията и шарлатанството на много овластени.

Евроатлантически „партийни политици предпочетоха лесния триумф над кланящите им се бивши противници-подлизурки пред съревнованието“ с тях по организаторски умения. Лицемерието се възпроизвежда в нови форми, формалният плурализъм сред малцинството прикрива нарастващо безразличие сред мнозинството.

Не спира отчуждението на избирателите от политиката. Защото политическото неравноправие продължава. Едни имат право да избират само от избраниците на партиите, а други – и да прекрояват политическата система, и да номинират нейните прекроители. В условията на интернет и прогресиращ изкуствен интелект, предоставящи информационни основи за политическо равноправие, такова функциониране на съвременната политика е анахронизъм и безобразие. Промените в законодателството досега най-често целят по-замаскирано да се заобикаля избирателското право на номинации и гласуване на промени в държавното устройство.

Необходимост от субекти на контрола над желаното демократично управление

Гражданите у нас не се чувстват повелители на избраните от тях представляващи ги и ръководители. Утвърждаването на разбиране у тях, че те могат да бъдат контролиращи обществената дейност, изисква действително участие в извършването на обществения контрол над властта и управлението. Изисква се и постоянно обогатяване на собствените знания на всеки за ролята и функционирането на овластените органи.

Осъзналите отговорността си за осъществяването на контрола хора стават инициатори и стимулатори на общественото усъвършенстване. Тяхната активност кара ръководителите целенасочено да изучават изменящата се обществена необходимост. А неучастието им в изборите помага на избираните да забравят този свой първостепенен обществен дълг.

Недоверието към представляващите ни може да се изразява с гласуване „Не подкрепям никого“ от предложените за избиране. Негласуването не води към желаното демократично и справедливо управление. То не води към крайно необходимото масово осъзнаване, че партиите спъват процеса на демократизация на обществото.

Хилядолетно търсене и ненамиране на справедливостта

Трудно се осъзнава необходимостта на единството на процесите на изменението и на приемствеността във взаимоотношенията на хората. Днес не следва само да очакваме справедливост. Няма да я дочакаме, ако не я изискваме от себе си и от другите и в политическите ни взаимоотношения.

Негласувалите само чакат справедливост. Гласувалите с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати се борят за постигане на справедливост. По мнение на Ф. А. Хайек, ще е необходимо известно време, за да припознаят хората, че създадените от тях институции ги водят към задънена улица, но вече не е рано да се мисли по въпроса.

Гласуването с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати е доказателство, че „вече не е рано да се мисли“ по този въпрос. Институциите „ни водят към задънена улица, защото хората не са равнопоставени пред тях. От 18 кандидат-президентски двойки за изборите през 2011 година нито една не е призната за своя от над 20% от избирателите.“

Свобода да се преследват собствени цели

За Ф. А. Хайек свободата е състояние, „при което всеки може да използва познанията си за свои цели...“ (Ф. А. Хайек, „Право, законодателство и свобода“, Том Първи, „Правни норми и правов ред“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1996, стр. 70). Според него, свободата да се преследват собствените цели е важна колкото за съвършения алтруист, толкова и за най-големия егоист. „Алтруизмът, ако е добродетел, със сигурност не предпоставя, че трябва да се следва волята на друго лице“ (пак там).

Но какво е гласуването на безпартийните за кандидати, номинирани от партийците? Какво е лишаването на безпартийните граждани и от право на участие в конституционни референдуми? След като чл. 12, ал. (2) на Конституцията на Република България отрича правото на граждански сдружения да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, безпартийните българи са лишени от право да преследват собствени политически цели и да следват собствена политическа воля.

В политиката е изключителна важна равнопоставеността на „взаимодействие“ и „самоинициативност“. „Взаимо“ акцентува на съществено-необходимата взаимоизменяемост между представлявани и представляващи, управлявани и управляващи, в процеса на реализацията на обществената необходимост, а „само“ – на неосъществимостта на демократична политика без лична отговорност. Реализацията на необходимото взаимоусъвършенстване между обществените дейци и структури е невъзможна и без взаимна взискателност, и без неотменна лична отговорност.

Равнопоставеност на обществените групи – равнопоставеност на гражданите

Бедните на имена на критично мислещи личности бюлетини и на изборите през второто десетилетие на XXI век доведоха страната ни на оскъдност на организационни таланти в политическата ѝ система. Вместо непрекъснато да изучават проявлението на политически активните избиратели в процеса на практическата им работа, централните партийни ръководства продължават да залагат главно на тяхното послушание. Процесът на възпитаване на организаторски умения в практическа дейност продължава да се заменя с показни упражнения на поставяне на ученици на директорски или президентски столове.

Организаторските способности на обществените дейци са неделими от способността да се убеждават хората в актуалността на различните проявления на обществената необходимост. За органите на властта и управлението трябва да се избират граждани, способни да убеждават, без да обещават длъжности, високи заплати и ходатайства. Убеденост без предубеденост се постига чрез равнопоставеност на гражданите при въвличането им в дейност, доказваща правилността на правните изисквания.

За да грешим по-рядко при избора на осъществяващите контрола и регулациите, трябва да ги избираме не по обещанията, а по направеното в предходната им дейност. Гражданското общество е борба за равнопоставеност на обществените групи, но в съвременния си вид то не може да постига равноправие на гражданите. „Липсата на равнопоставеност на стартовата линия на живота не може да бъде компенсирана от професионални обединения и референтни групи. Без политическа воля и подкрепа за онеправданите, те си остават онеправдани“. Налаганата днес политическа воля само ги лишава от подкрепата на каквато и да е възможна неволя.

Необходимост от единство на алтруизма и следването на усвоените в обучението правила на поведението

Днес се налага становището, че следването на усвоените правила е по-полезно за обществото отколкото много възможни за извършване от отделния индивид алтруистични постъпки. А много медийни информации в навечерието на Великден ни карат да противостоим на едностранчивото следване на такава констатация. Откроява се предаването на Нова телевизия за млад българин, останал без ръце и оказващ на множество други техническа и морална подкрепа.

Безспорно правилата за разпределение на труда са по-важни за просперитета на обществото, отколкото благотворителността. „Честта се отстоява и достойнството се защитава предимно в обществено-полезен труд.“ Но и хора с увреждания имат право на участие в утвърждаването и по-нататъшното развитие на трудовите правила.

Конкуренцията и солидарността могат и трябва да се взаимообуславят. А събюдаването на техните правила по-добре познават безпартийните избиратели, отколкото партийните представители. Затова гласуването с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати може да е и политическо право, и морално задължение на много български избиратели.

Гр. Вълчанов

Най-необходима промяна в конституцията на Република България

Папийски пише за необходимостта от гласуване с „Не подкрепям никого“ от предложените партийни кандидати. Такова гласуване има достатъчно основание. Но то е недостатъчно за същинско начало на промяната.

И партийците говорят за „продължаване на промяната“. А тяхната „промяна“ вече десетки години по политическата си същност не надвишава нивото на „Стани да седна!“. Никой от тях не е поискал смяна на системата на политическо неравноправие на българските граждани.

Смяната на избирателната система изисква достатъчно доказателства, че избирателите могат да номинират по-достойни кандидати за техни представители в органите на държавната власт от партиите. Но това изискване не може да се постигне без самоорганизация на избирателите. А Софийският градски съд, позовавайки се на конституционната забрана на политическа дейност на непартийни сдружения на гражданите, отказва регистрацията на такива самоорганизации.

Ст. Съботинов

Личната отговорност за правилността на решенията на овластените органи – във въображението на анализатори демократи-мечтатели!

Пролетта на 2024 година се откроява с ярките си примери на безспорната действителност на това състояние у нас. Достатъчна илюстрация за него са провалът на правителствената ротация и решенията на служебното правителство относно строежа на детска болница. Интересите на обществото се заменят с партийните.

Вековният ни опит показва, че тази замяна води до едностранчиво удовлетворяване на човешките ни потребности. Инфлацията, която ни съсипва от миналия век, продължава. Пада не само покупателната способност на парите, но и регулиращата роля на традиционните ценности.

Заблуждават ни с приказки за регулатори, за да забравим, че най-важни регулатори на всяко общество са властта и управлението. Така лесно забравяме и ролята на саморегулацията в човешките общности. За да противостоим на тази пагубна тенденция, най-значима роля на предстоящите избори има гласуването с „не подкрепям никого“ от партийните кандидати.

П. Папийски

Човешки права и човешка отговорност

Актуалността на въпроса за неравноправието на хората с различни политически възгледи у нас се засилва. Това пролича от медийните коментари както на последните парламентарни избори, така и от последните направени промени в конституцията ни. Необходимо е придобиване от всички хора на минимум както на правна грамотност, така и на политическа и организационна култура. Иначе правата до голяма степен ще остават само на думи. Истинската им защита не се постига без масова взискателност за спазването им. Трябва да припомним тезата на Римския клуб, че поддържането на човешките права изисква еквивалентно приемане и на човешката отговорност. „Това е валидно за всички нива – индивидуално, национално и международно“.

Докато организации без политическа позиция отстояват правата ни, проблемът за политическите ни права ще се задълбочава без необходимото му разрешаване. Така „защитата“ на полиическите права служи за прикриване на нарушаването на политическите права на мнозинството граждани. Липсата на фактически политически права за мнозинството, описана от Ерих Фром през миналия век, и днес е най-важният фактор поддържането на човешките права да не се съпътства „от еквивалентното приемане и на човешката отговорност“. Валидно е за всички нива на обществената система.

Без равни политически права оставаме с напразни надежди, че „полухаосът“, в който сме сега, ще намери сили да даде живот на една самоорганизирана система, предлагаща нови възможности. Още преди 33 години съветът ма Римския клуб призоваваще да не забравяме настъпилата в евроатлантическата политическа система ерозия. Проблемите на тази система са свързани с необходимост както на хоризонталното, така и на вертикалното ѝ усъвършенстване. Без участие на представляваните и управляваните демокрация не може нито да се установява, нито да се усъвършенства. Загниващата партийна избирателна система не може да промени цялостната печална политическа картина. Сплотяването на хората на нашата планета изисква фактически политически права за всички жители на Земята. Човекът е „враг на човечеството“, когато бяга от необходимата политическа отговорност и от създаването на масови самоорганизации, необходими за противопоставяне на глобалните заплахи.

Качество в логическия клас на социологическото понятие „маса“

Според Асен Игнатов, самото понятие „маса“ е странно, защото същностното му съдържание в обозначения с него логически клас е нещо количествено. Социологическото понятие „маса“ е свързано с отношението мнозинство – малцинство. Днес това отношение, политически, се оценява главно от гледна точка на съотношението избирателска маса – политически „елит“. Но както посочваше Асен Игнатов, „не всяко отношение на мнозинството към малцинството е отношение на маса и елит. Едно болшинство от 51% се отнася към малцинство от 49% не като маса към елит, това по-скоро е отношение на две маси...“. А за преценка на превъзходството на една такава група хора над друга няма строго определени критерии. У нас понятието за това отношение се прилага твърде безкритерийно. Много хора искат причисляване към елита, но възприемат нагласата и поведението на налагащото се като маса мнозинство.

Политически необходимо е разграничаване на тълпата от способните за самодействие. Масовите действия не трябва да водят до обезличаване. Личностите не свеждат дейността си до роля на послушен подчинен.

Ако човекът е политическо същество, както считат още антични мъдреци, той трябва да личи сред другите и с разбирането си за обществената необходимост. Това не се постига с ръкопляскане на ораторите и с гласуване за тях. То се проявява с участие в процеса на номинирането на кандидати за избиране в органите на държавната власт и в референдуми за промени в държавното устройство и формата на управление. Такова масово участие може да обезпечи само самоорганизация на гражданите-избиратели. Гласуваните през последната година конституционни промени за сетен път доказват неспособността на самозвания партиен „елит“ да изпълни тази мисия.

Скромност и смирение

Според големия писател Антон Дончев, скромността вероятно е най-високият човешки връх. При достигналия по-високо развитие писателят предлага човешкият връх да се нарича смирение. Но ако е истински човек, политическото същество „човек“ по начало е сред висините.

В духовно отношение разликата между партиеца и безпартийния е неустановима. Мисля, че терминът „политическа класа“, използван за самохарактеризиране днес от партийци, е безсмислица. Значимостта на хората се съизмерва не с титлите, а със съвременността.

Духовно-нравственото ниво на заседанията на народните ни представители е трудно отличимо от това на сбирките „гласове от кошера“, показвани по време на съботното предаване по БНТ „Говори сега“. И на тези сбирки се чуват нескромни гласове, както в Народното събрание и от некоалицията, и от опозицията. Трудно установима е и разликата на идейно-политическите им равнища. И едните, и другите не разкриват вредата от партийната избирателна система. Едните – защото се надяват на идването на партия-спасител. Другите – защото тази система не допуска по-народния им заместител.

Безпартийните не могат да изрекат свои идеи, без да поглъщат пяна от плискащата се около тях словесност. Ценностната им ориентация се спъва в медийната плява. В медийната разкаляност трудно се открива плитчината, където да можеш да се изправиш и да се огледаш.

Пяната залива медийното пространство и в бъркотията от пяна и цинизми трудно се откриват някои истини. Необходимо е единение на личността и обществото, за да се прилага категорическия императив към обществените подсистеми. Антон Дончев считаше, че едно от съществуващите преди образуването на единен Китай северни китайски царства е имало за император прабългарина Лу-Дун. А ние още не можем да се доверим на национален обединител измежду българите и все го търсим по бреговете на Атлантика. Самоорганизацията на българските избиратели може да допринесе за разрешаването на тази проблема. Тя може да стимулира и скромността и смирението сред нашите редици.