Степенуване и удвояване

Видни църковни дейци, участвали в предаването на Г. Милков по БНТ „Религията днес“, казват, че Бог е светлина. Тогава може да считаме, че формулата на Айнщайн за енергията E=mc² в определен смисъл е валидна както за материята, така и за духа. Едва ли може да оспорим духовната същност на степенуването.

Втората степен на естествените числа има фундаментална роля в степенуването им. Мисля, че разкриването на тази роля може да е количествена илюстрация на самоотрицателността и единството на функциите на законите на диалектиката, формулирани в немската класическа философия. Някои примери за ролята на втората степен са:

1. Сумата на кубовете на поредните естествени числа е равна на квадрата на сумата им:

1³ + 2³ + 3³ + … + n³ = (1 + 2 + 3 + … + n)²

2. Теоремата на Ферма: уравнението bⁿ + cⁿ = aⁿ има решения в естествени числа a, b и c само за естествени степени n, не по-големи от 2.

Да не забравяме, че основа на общественополитически прогрес може и трябва да са взаимоотрицателността и взаимното проникване на противоположностите представлявани и представляващи избиратели.

Пожари, транспортни произшествия, политпроповеди

     Равноправието на хората изисква
 морално-юридическа универсалност
 на закона, който обществото написва.
 Народите искат законосъобразност!
 
     Следва – управлението да подчинява
 дейността си на авторитета законов.
 Власт умножава права като задължава:
 да не изповядват зло със свободно слово.
 
     Правовата държава изключва диктата.
 Тя съблюдава идейния плурализъм.
 Недопустимо се нарушават правата
 с външна намеса в помощ на демократизъм.

П. Тодоров

Сподавен устрем на обществото да се съвземе

    В негласно питащата се наша интернет-съвременност
за перспективно необходими и възможни запаси,
при техническата и информационна наситеност,
често се неглижират съдбоносни душевни нагласи.

    Колкото и да звучи нелестно – от десетилетия
се пренебрегват нагласите за духовен просперитет
и в навършилата конституционно пълнолетие
наша втора република с набързо чезнещ авторитет.

    Пропита от корупция, сърдита на спортни съдии,
окаяна, просеща държава в Източните Балкани.
С хора, готови в Европа редовно да мият чинии,
като че ли от злоба основа и вътък изтъкани.

    Вътрешните арбитри – сами чакащи снизхождение,
избиратели – на колене пред продажни компрадори.
Търпят двуличие, безгръбначие, пренебрежение.
Проклинат властващите, крачещи по всички коридори.

    Хора – веднъж завинаги влюбващи се само в себе си.
Изтляло общество – в апатично самонаблюдение.
Общество, на което все са му виновни съседите –
с мерак винаги да предизвиква завист и съмнение.

    Могат те да го имат за еталон на безгръбначие,
за деление по приятелски кръгове и обръчи,
ласкаво прививайки кръст пред господари в зачатие –
поданици обрича на подлизурство нескончаемо.

    С точен мерник и съобразителност пред личните хора,
пристигащи и заради красива странджанска природа,
където атрактивен лов без подозрителност откриват.
Едър дивеч е магнит и за хора от нефтозавода.

 

Г. Странджалиев

Небходимост от по-дълбок размисъл и по-висока активност след преразказ на компетентно изказване

Денис Ризов: Партиите ще изчезнат. Демокрацията води до съсредоточаване на властта в ръцете на богатите.

Това е валидно за партийната демокрация. Мисля, че мнението на навлизащия в седмото си десетилетие българин е по-важно от мнението на 17-годишни участници в телевизионното състезание „Това го знам“. Защото този българин, за разлика от нас, познава не само българската, но и действителността в Съединените щати не само от медийни информации, а и от дейността си там. 

Важно е по-активно да участваме в политическите дискусии. Въпреки и партийни, текущите дискусии разкриват нови тенденции в политическото развитие. Важи и за България, и за Съединените щати.

П. Папийски

Въпроси към себе си

Всички пишещи на тази страница отстояваме тезата за необходимостта от създаване на политическа самоорганизация на българските избиратели. Веднъж се опитахме и стигнахме до Софийския градски съд, но не успяхме да отстоим правото си на нейна регистрация. Тогава законът за политическите партии не забраняваше нейното създаване и функциониране. Спънахме се в чл. 12 ал. 2 на основния закон. Сега и законът за политическите партии създава допълнителни трудности.

Юридическите недомислия продължават да ни тормозят. Валидно е и за непоклатимата алинея втора на чл. 12. Валидно е и за тълкуването на конституцията от 2003-а година, което е в живо трептящо противоречие с чл. 1 на самата конституция.

В момента, когато пиша тези редове, получилият международно признание музикант и преподавател Владимир Величков току-що произнесе в предаването "Иде нашенската музика" по БНТ: „В България няма кой да ти помогне, ако не си помогнеш сам“. Това „няма кой“, разбира се, не се отнася за многобройните участници в благотворителни дейности. Но за искащите да осъществят непартийни политически замисли е напълно валидно. Тогава, какво да правим с нашата вече „пълнолетна“ инициатива ние „все повече остаряващите“ привърженици на идеята и надеждата за непартийни политически предложения и избори? Може ли да разчитаме на млади ентусиазирани радетели (апостоли) на истинска народна демокрация? Може ли да изпълни такава мисия у нас поколението, чийто представители участваха в първото предобедно юлско предаване „Това го знам“ на БНТ, но не знаят за Дора Габе; за Хвърковатата чета на Бенковски по време на Априлското въстание; за владетеля на България по времето на покръстването на българите?

Г. Странджалиев

Иновации без истинска демокрация

Политическите иновации се спъват от вековна партокрация. Броенето на бюлетини не е новост и не можем свястно да го осъществим. Безотговорни броячи в държавата ни бол.

Ако честните броячи на бюлетините не достигат, трябва да се масовизира участието в номинациите. Участвалият в номинирането на кандидати за избиране гражданин проявява по-голям интерес към резултатите от гласуването. Откроилият мисълта си за достойните хора се откроява и в осъществяването на контрола за обезпечаването на честността на изборите.

Не отстоим ли правото на всеки осъзнат гражданин да номинира, избирателската активност постепенно ще деградира. Под партократичния похлупак недостигът на политическа енергия у нацията ни става  все по-голям. Докато не отхвърлим тезата на партийци-кариеристи, че безпартийният гражданин не може сам политически да си артикулира интереса, ще продължим да опропастяваме възможностите за постигане на необходимата синергийност в социално-политическото ни развитие.

Г. Странджалиев

Самоорганизация на избиратели – дух в проникновение

За да бъде съвестта на самоорганизиралите се избиратели извор на възвишаваща се нравственост, е необходимо масово разбиране за вредата от политическите партии. Много сме далеч от такова разбиране. Яростните критици на сегашната ни парламентарна система все достигат до предложения за създаване на други партии, различни от стотиците досегашни. Изначалното всеединство на доброто се забравя. Няма кой да го напомня на представляващите ни в органите на държавната власт. Няма кой да изяснява съвременните му най-съществени проявления.

Принципът „власт власт възпира“ се абсолютизира и така лесно ерозира. Преклонението пред духа на законите се игнорира. Борбата с престъпността се неутрализира.

Не можем да претендираме за всепроникващи самоорганизирали се избиратели. Но членовете на избирателската самоорганизация в нещо извършвано от избираните трябва да вникват. Това означава, че дори и тези от тях, които се срамуват сами да правят предложения за издигане на кандидатури за включване на най-добри български граждани в листите, от които избираме представляващите ни, ще могат да преценяват доколко са доказани едни или други качества на предлаганите от други членове.

Функции на избирателската самоорганизация

Преди всичко, самоорганизацията на избирателите е своята противоположност на законодателната власт. Нейният контрол над дейността на парламента е най-важен. Но той може да се осъществява само чрез взискателност към всеки един депутат.

Ако депутатите първи казват на изпълнителната власт какво и как да прави, самоорганизиралите се избиратели първи трябва да оценяват какво и как е направила тази власт. Те трябва да информират депутатите си както за собствените си оценки за качеството на законите, така и за изразявани мения за действеността на и пропуските в законодателството от самите дейци на изпълнителната власт. Така самоорганизацията на избирателите ще осъществява и информираща, и контролираща функция.

Ако избирателската самоорганизация изпълнява висококачествено тези свои функции, самоорганизиралите се избиратели ще могат да изпълняват народополезно и нейната електорална функция. Така членовете на самоорганизацията ще могат да предлагат за избиране в органите на властта високонравствени и действени кандидати. Гражданите ще я приемат като необходимо средство за произвеждане на честни избори и за собствената си самореализация като политически същества.

Сатой Чатой

Наука, политика и традиции

      Днес продължават да вярват, че не за всеки е политиката.
Но на всеки я „наливат с фуния“ и искат той да гласува.
Антична мъдрост игнорират начиная от „Аналитика“.
А пък днешните партийци искат безпартийните да буксуват.
      Така не бихме могли да стигнем до човешка независимост.
Над глава му дамоклев меч, а Кондорсе пак за прогреса мисли
и смело анализира причиняващи застоя множества:
много възгледи, придобити още при спуснатите завеси.
      Обичаи на невежия отказ от нововъведения;
умствена леност при недостатъчно в традиция любопитство.
И алчност, жестокост, насреща разврат у ума просветения.
Не кондиция – първобитни племена учудвала алчността.
      Особено – ненаситните страсти у цивилизован народ.
За Кондорсе, скокът от първобитността към цивилизация
се оказва на пътя към съвършенството преломен епизод.
Пороците с напредъка не са дошли от организация.
      Сами по себе си не са били развращаващи знанията.
Кондорсе мисли, че те даже смекчавали човешките нрави.
Важно е какво са вещаели на хората събранията –
зов шарлатански или вече човешки вопли да се поправим.   
      По Кондорсе: Китай е народ, изпреварил другите народи
не само в науките, а и в изкуствата, но после изтласкан
на по-заден план от много други и нееднократно прободен.
Изнамерил артилерията – победен от изостанали.
      Китай – страната, където науките са били въведени
в многобройни школи, открити за гражданите на държавата.
Науки за граждани – източници на всичките отредени
за човек почести и независими от на Мао славата.

Да станем народ, извеждащ от практиката си политика!

Човешкото усъвършенстване изисква и свободата да става необходимост, а не само обратното. Без това свободата е безсъдържателна. Шири се безидейността. Разиграват се вотове, избори без политическа идейност.

Разпиляват се надежди и действеност. Липсата на значими идеи проваля опитите на много хора да отстояват справедливостта. Партиите не се интересуват от проблемите на политическата справедливост. По-точно, считат, че тя засяга само отношенията между партиите. Избирателите-безпартийни, според партийци, имат само право на протест, когато партиите не са справедливо политически представени в органите на властта и управлението на държавата.

Политиката, като отношение към обществено-историческата необходимост, у нас не се счита за присъща на целия народ. Забравя се становището на великия Спиноза, че съвършенство и необходимост никога „по никакъв начин не могат да бъдат разделени“. Така незачитането на правото на безпартийните граждани на пълноценно изразяване на отношението им към обществената необходимост, включително и чрез предложения за политическото им представителство в органите на държавната власт, е по същество незачитане на правото им на пълноценно усъвършенстване. Като прибавим към това и неправилното тълкуване на конституцията за референдумите от 2003 година, политическото неравноправие на българските граждани е неоспоримо.

Самоотрицателност и усъвършенстване

Честито Възкресение!

Може би по-приемлива е по-популярната дума „самоотверженост“. Но самоотрицателността има по-фундаментално значение. Тя означава не само самоотрицание в името на другите, а едновременно готовност, способност за отричане на собствените състояния заради ставане и утвърждаване на общественото усъвършенстване.

Недостатъчно е поемането на рискове в ситуации с неясен изход. Съвременното общество изисква нестихваща демократизация. Това означава въвличане на все нови и нови хора в предлагането на кандидати за избиране в органите на държавната власт.

Всеки предлагащ трябва да се чувства отговорен избираните да получават надеждна информация, за да могат успешно да защитават избирателите. А съвестта на нацията ни е претоварена от опитите да забравим колко пъти в историята сме били в състояние на неприлично бездушие. И така, избиратели и избирани взаимно се оправдават едни с други вече повече от век.

        По-инак се развиват процесите във вечно млада Елада.

Бидейки нежна, слаба – последователно е завоювана

от двете почти световни империи, присвоили я духом

и на сърцето им допаднала нейната мисъл школувана.

        Кондорсе счита, че всички хора в Гърция са с еднакво право

да познават истини. Да ги отркиват за общо добруване.

Безрезервно, на други признаци на истината да предават.

Ако искате – нека да бъде на партии-школи царуване!

        Нека те да предлагат идеи – не да налагат духовна власт.

Античните школи си проличават и по начина на живот.

Народ – санкционира законопроекти, пази право на глас.

Въпреки всичко пак успяват надълго да го запрегнат в хомот.

Раздвояване – необходимост, раздвояване – цялостност

Честито Възкресение!

Прогресивното функциониране на обществото зависи от небходимото раздвояване на неговата същност. Зовът на самозапалващите се през 2013 година остава морално-политически неосмислен от мнозинството граждани на България.

При липса на необходимия отклик на политическия ни персонал, партокрацията продължава да ни съсипва. Липсва политически най-необходимата взаимоотрицателност на състоянията на представлявани – представляващи, Без нея цялостността на нашето демократично гражданство не се постига.

Избраници на върховните партийни органи нямат у себе си зряла вътрешна потребност от усъвършенстване на обществената ни система. Те трябва да я носят като своя собствена опозиция и отрицателност на днешното ни състояние, насочена към взаимно стимулиране на човешката самостоятелност, на неповторимите мнения, подлагащи прекалената тривиалност на безпощадно съмнение. Хората, неспособни да променят своето безгрижно за обществото състояние, трябва да отпадат своевременно от представляващите ни органи. Нравственото позициониране на представляващите е автономно, но не може да е безотговорно. У нас продължават да говорят за поемане на отговорност само след настъпили провали, т.е. да не отчитат същностните различия между понятията отговорност и вина.

Цялостността — колкото сумарна, толкова процесуална

Противоположните страни на процеса на самодвижение на обществото са неотграничими. Преливащото в цялостност единение има трудно установими страни на противоречието, определящо обществената същност и развитие. Движещите сили на развитие на обществената цялостност не изключват взаимоотрицателността на нейните части, но и не се изчерпват с нея.

 

Симетрията "дясно-ляво" не е най-съществена за системата на обществените отношения. Тя е духовно бедна и не обезпечава социално единение. "Дясното" и "лявото" все повече изтощават бедните на социално съдържание свои същности.

 

А оскъдното съдържание на тези временни обществени явления има жилави външности. Те са опияняващо здраво вкопчени в електората. Не били на разврата и упадъка проявления!

 

Преди век Йосиф Джугашвили намери оправдание на дълго нестихващ терор в редуване на дясна след лява опасност. Така поред се развихриха "ягодов" и ежовски капацитети. Един след друг отиват в небитието Рютин, Камински, Тухачевски, Уборевич, Якир...

 

Милиони загиват тогава заради недоволния от недостатъчното им внимание към него генсек. Сега отново расте броят на агресивните, недоволни от недостатъчно внимание към тях. Докъде ще стигнем по тази наклонена плоскост? Кой руши обществената цялостност? Десни, леви или всички борещи се за избирателско внимание?

Рискове и необходим ред в Република България през последната година на първата четвърт от XXI век

Време е критиците на българските политически партии дълбоко да си поемат дъх. Време е широко да отворят очите си. Време е за добронамерена, но и радикална критика.

Време е за преосмисляне на критериите за политически ценности. Трябва да се определя много по-прецизно ролата и значението на груповите ценности в системата на единството общество – личност. Защото взаимното проникване на интересите на дейците от различни социални нива достига все по-голяма висота.

Единството на взаимодействието и самодвижението на държавните органи и икономическите подсистеми непрекъснато придобива нови измерения и те трябва да се отчитат непрекъснато. Динамиката на това единство не се вижда, а трябва да се разбира. Това изисква политическо самодвижение на цялото ни общество. Периодичното пускане в изборна урна на бюлетина с имена на партийни кандидати за работа в органи на държавната власт не осигурява такова самодвижение. Ако не го постигнем, обществото ни е заплашено от дисфункционалност и ирационалност. За да противостоим на тази заплаха, са необходими и политическа самоорганизация, и политически самоконтрол на гражданите.

Универсален индивид

                                              Посвещавам на 115-ата годишнина от рождението на непрежалимата ми майка Златка Иванова Кирова!

 

Като цялостна индивидуалност и световно-исторически индивид, човекът противостои на цялото общество, на духовността на обществото и надстройката му, на политическата идеология и на политическия персонал. Индивидуалната духовност става истински личностна, когато способства за възпроизвеждането на обществената. Управляващата и управляваната противоположности понастоящем се възпроизвеждат взаимно твърде формално, въпреки че имат закономерностите на взаимоотношенията на противоположностите. Ниската степен на взаимното им проникване води и до едностранчивост на взаимоотрицателността им. Прогресът им може да се осъществява чрез преминаването на всяка от тях в своята противоположност.

Преминаването става като всяка противоположност става нейна собствена отрицателност, снемаща освен съдържанието на отдиференцираната от нея противоположна страна и значимото за възвишаването ѝ собствено положително съдържание. Много важно се оказва взаимното проникване на противоположностите множествено и единично, част и цяло. Те са важни за изменението на висотата на взаимоотрицателността и взаимното проникване на представляваните и представляващите чрез усъвършенстване на гражданите, които функционират като такива.

Функционирането на гражданите като представлявани обикновено е пожизнено, а като представляващи – временно. Преминаването на граждани от едната подсистема в другата може да противостои на отрицателното влияние на мандатността. Номинирането на кандидати за представляващи от избирателите се основава на значимостта и реалността на предизборните обещания, на съзидателността на реализацията им. То противостои на политическото задкулисие, на апатията сред избирателите, на политическото безгръбначие, на безотговорността, безскрупулността и др. То води до съсредоточаване на общественото внимание върху необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на избирателите и избираните. А вниманието към усъвършенстването на универсалността на индивида не трябва да е за сметка на неговата индивидуалност. Важи за представляващите и за представляваните.

            Представляващият други трябва да е индивид универсален.
            На Балканите добре знаем до какъв произвол се стига така.
            Не търпейки различия между нас, правим често избор скандален.
            Живеем с надежда, че ще намерим подкрепа от далечна ръка.

Основополагаща е ролята на двоичността в политическата система. Но истинска политическа двоичност е възможна без партии. Без взаимоотрицателност и взаимно проникване на раздвоените не достига необходимата задълбоченост на познанието, нито на универсума, нито на духа.

Сатой Чатой

Вечно модерна в социалната сфера поляризация

Естествен е стремежът на хората към по-значими позиции в обществото. От заеманата позиция човек намира израз на същностните си сили. За да способства за това, политиката трябва да противостои на равнодушието.

Проявлението на същностните сили на човека предполага и самоотрицателност на неговите състояния. На него трябва да служи и сътрудничеството, за което бленуват хората. То зависи от висотата на общественото разделение и организацията на труда.

Мненията на другите за нашите намерения и действия ни обогатяват с различията си. Разбирането им овътрешностява другостта. Приложимостта на всичко това в политическата област открива неограничени възможности за дейност на политическата самоорганизация на избирателите. Тя може да съединява протвоположностите: взаимодействие и самоинициатива, ръководени и ръководители, избиратели и избирани, организирани и неорганизирани, и т.н. Всички тези полярности може да взаимоотричат състоянията си и да се взаимопроникват по-добре, когато се узакони най-съществената за функционирането им поляризация в политиката: представлявани-представляващи. Самоорганизацията на избирателите може да обезпечи политически прогрес, спъван сега от партиите, като усъвършенства единството на тези противоположности.

Политическа некомпетентност – нравствено опустошение

Незавидното ниво на икономическото и политическото ни развитие увеличава дела на нравствено опустошените в нашето обшество. Продължителното политическо равнодупшие у много хора преминава във взаимно озлобление. Затова Григор Вълчанов е прав, че политическото споразумение между десни и леви е крачка напред към българско единение.

Задължително натрапваното конфликтуване дясно-ляво е от век и половина и трябва да се съобразяваме с него. Но то невинаги отговаря на делението бедни-богати. Чрез вечността на второто раздвоение не трябва да се увековечава и в бъдеще първото.

Делението може да е път към обновление, но винаги и навсякъде първо трябва да се намира подходящият делител. Делението на две може да е най-разпространено, но невинаги е най-приложимо и най-плодотворно.

Тоталитаризмът предпочита вечната дихотомия, но в политиката тя невинаги е най-подходяща. За демократичната политика е най-важно раздвояването избиращи-избирани. Промемяйки състава си, тези противоположности в политиката трябва да съществуват постоянно.

Както в единството на противоположностите ново и старо е неодбходима не само променливост, а и приемственост, така и в демократичното политическо развитие отрицанието и приемствеността са задължително необходими една на друга противоположности. Постигането на тяхно прогресиращо единство изисква от политическите дейци знания за обществено-историческата необходимост. Но партиите рядко акцентуват на тях.

Засилваща се необходимост от общонародна самоорганизация в съвременната ситуация

    Днешната ситуация изисква преобразувател-революционер. 

Докога ще робуваме на престарелия български провинциализъм?
Започна да се срамува от него дори старият български пенсионер.
Кога ще се засрамим от него като нация, със собствен синергетизъм?
    Периодично погубваме наши традиции без оглед на висотата.
Сами непрекъснато пресъздаваме и увеличаваме опасността
да кълни в ежедневието ни ужасяващо подлизурство, сивотата.
Низвергната ли е йерархията на качествата, следва крах на личността.
    Качествата ни все повече избледняват по белия свят се разпиляват
при липса на собствен критерий с полезна устойчива категоризация.
Така в Родината си младите хора не намират полето за изява.
Техните нови идеи не постигат възможната цел – реализация.
    Политическите ни права, на мнозинството граждани, са суспендирани.
Възможности за изява на организаторски качества – окупирани!
Партийните лидери се запасяват с антураж по лична номенклатура.
Сред показателите за включване в нея липсва действителната култура.
    Ценят се рутинни умения в сферата на парадността и рекламата.
Не се поощряват инициативност, способност за диверсификация.
Регистрира се множеството на цитатите, маркирани в стенограмата,
броят и скоростта, а не качеството на реакциите в ситуация.
    Няма начини на установяване на посоката на изменения.
Къде е личното място на скалата между нищожество и величие?

Всеобщо значимо и човешки фундаментално нравствено прекрасно в политиката

Такъв елемент на човешките взаимоотношения се опитвам да открия в процеса на съставянето на днешното българско правителство. Защото мисля, че и той трябва да съществува в работата на Народното събрание на република България. Колкото и да е съдържателна откъм критичност и самокритичност тази работа, тя трябва да е в съответствие с красотата на родните долини и планини; и с прекрасните дела на най-големите ни национални герои.

Имитациите на политическа дейност сред децата, които храним и обличаме, не могат да породят или да заменят действителния интерес у младите хора на страната ни към политическата дейност у нас. Без необходимата ценностна йерархия на общественото битие към тъмна бездна ще продължаваме да се свличаме. За да противостоим на свличането, не са необходими продължителни интервюта на малки деца пред паметници на герои при отрицателни температури. Не трябва да пропускаме това, че децата от добро разбират. Не трябва и да се ръководим от мисълта, че, пораснали, те вече няма да имат време да слушат.

Трябва да сме уверени с какво нетленното ни наследство ще ги обогатява. Новосформираното ни правителство може и да не заеме място в него. Но самият процес на неговото създаване е добър пример на насочен изблик на човечност и в ситуации на лични огорчения, когато други партийци проявяват нестихваща злоба в парламентарни дискусии.

 

Гр. Вълчанов

Демократизация или авангардизъм

Проведеният през настоящия месец фрвруари конгрес на БСП е поучителен за всички. Кристиян Вигенин се надява, че представляваната от него в Европарламента партия тепърва ще узрее за участие на целия си личен състав в избори на нейния председател. Значи повече от дванадесет десетилетия време не е било достатъчно за необходимата ѝ вътрешнопартийна демократизация.

Но прекият избор на председателя едва ли може да ускори тази демократизация. Поставянето на партийния лидер над демократично избраните колективни ръководни партийни органи не води до успехи на националната партийна организация. Историята на БСП сама многократно е доказвала това. Доказа го и ускореното намаляване на политическото влияние на БСП у нас пред 20-те години на XXI век. Решението за прекия избор на председателя от всички партийни членове бе нескопосан опит да се подчертае авангардната роля на БСП в развитието на българската демокрация.

Идеята за такава роля на БКП/БСП много десетилетия се „наливаше в съзнанието“ на поколения българи от пропаганда, граничеща с лудост. За да няма следа от колебание, се пропагандираха „единодушно приемани решения“. Телеграми, изразяващи „безгранична преданост“ до ЦК на БКП се приемаха на следващи едно след друго партийни и общи събрания. На всякакви форуми идеята редовно се повтаряше, без оглед на това какъв и колко ентусиазъм разгаряше. Сред народа ни – „бурни“, но постепенно заглъхващи ръкопляскания, но както и до днес, небивала всеобща радост не дойде. Тези всеизвестни истини членовете на БСП знаят най-добре.

Необходимост и свобода при залиняла социално-политическа памет

Обновлението опира и до сменяемостта на ръководствата. Изисква да помним ролята на всяко по всяко време на съществуването му. А ние бързо забравяме и промените в конституцията ни!

Повече ли е ентусиазмът в работата у човек, който знае, че изпълнява длъжността си за кратък срок, или у този, който няма притеснения за краткостта на мандата? „Очакващ смяна по-смело ли се изявява? Перспективата не поощрява ли смелостта?“ Конституционни текстове, ограничаващи мандатността, могат както да поощряват, така и да локализират решителността и непоколебимостта. Краткостта на мандатите може да нивелира дръзновението до привикване.

Това съвсем не означава, че обществено-политическата дейност винаги може да прогресира без смени. Висотата на тази дейност не се повишава нито при липса на каквито и да е смени, нито само с размени. Необходимостта и свободата на избора изискват постоянно усъвършенстване на критериите за приложимост на спираловидността в обществено-политическото развитие. Промените извършвани у нас през първата половина на третото десетилетие на XXI век не доказват наличие на способност за съобразяване с необходимата мяра на единството на приемственост и променливост у нашите партии. Ще направи ли някакво изключение новото правителство предстои да разберем.

Имат ли наши партии депутати, у които, без никакво съмнение, родолюбие надминава инстинкта за живот и съхранение?

Много българи-родолюбци са ни оставили примери за наличие на такава сила у откроили се от мнозинството граждани. Откроява се сред тях и Атанас Буров. На границата между изтеклото и настъпилото ново столетие ни предложиха „нови свидетелства за неговото мислене и поведение. Там е голямата му сила: мислите, които ни е оставил. В тях е човешката му същност: обич и неизменна привързаност към България и семейството; толерантност към политическите партньори; уважение към народа, което означава реалното му участие в управлението на държавата и стриктно зачитане на всичките му права и свободи; честност, която да внушава доверие за приятели и врагове – с една дума – всичко онова, към което се стремим и което може би наистина с право ще наричаме демокрация“ (Ж. Цветков, „Атанас Буров – Живот за България“, трето допълнено и преработено издание, Фондация „Атанас Буров“, София, 2002, стр, 10).

От цитираното искам да откроя: уважение към народа, означаващо реалното му участие в управлението на държавата и стриктно зачитане на всичките му права и свободи. Има ли у нас друго реално участие на гражданина в управлението на държавата, освен пускане на партийна бюлетина с имена на кандидати на партии, мераклии да бъдат избрани в органи на държавната власт? Няма. А това участие е толкова ограничено и опосредствано, че участващите в гласуване граждани не могат да се почувстват съучастници не само в управлението, но и във властта и овластяването.

Г. Странджалиев

Преди 90 години и понастоящем

„Счита се, че нашето поколение няма властители на умовете. Дотолкова ли вече това е лошо? Да, ние не получихме необходимото образование, следователно няма да станем мъдреци, а нашето време няма да е класическо. Ние ще си останем хора начинаещи, несъстояли се. Ние ще направим множество грешки и неверни ходове. След сто години историята ще се окаже логически ясна и проста и поколенията, които съумеят да разрешат нашите проблеми (ще успеят ли те да разрешат собствените си поблеми – това е съвсем друга работа), ще гледат на нас отвисоко. Но, опивайки се от своите успехи, те не ще могат да познаят нашата радост – откровена и лека, идваща от осъзнаването на това, че ние – деца на своя век, знаещи, че сами няма да можем да пожънем плодовете на започнатото от нас дело, нито даже да го завършим, а в това, което ние създадем със собствени ръце, няма да ни се удаде да намерим нито умиротворение, ни спасение“ (Эмманюэль Мунье, „Манифест персонализма“, Москва, 1999, стр. 14).

Изразено преди 90 години, а оттогава валидно с още по-голяма сила за нашето време. Днес беше избрано правителство на Република България с всички конституционни пълномощия. Това е крачка напред в усвояването на способността да разговарят помежду си партийците.

Дали и ние сме станали по-способни да избираме способните да поставят народните интереси над груповите ще проличи от работата на новоизбраното правителство. Нека да дадем на новите министри полагащите им се 100 дни наше търпение. Нашата критика трябва да е възможно по-добронамерена.

Честита Новата 2025 година!

„Съществувате тогава и само тогава, когато сте свободни да вършите неща без видима цел, без оправдание и, най-вече, извън диктата на нечие чуждо повествование“ (Насим Никълъс Талеб, „Прокрустовото ложе“, ИК „Бук Травъл“, София, 2020, стр. 29).

Този афоризъм в началото на 2025 година буди у нас, в дните когато страната ни за пореден път е без редовно избрано правителство, много съществени въпроси. Съществуват ли у нас народни представители, способни на целеполагане относно невидимото още бъдеще? Способни ли са народните ни представители на целеполагане, несвързано с поредни оправдания? Състоянието на водните ни ресурси, пътните ни артерии и много други страни на живота ни не дава основания за утвърдителен отговор.

Що се касае за диктата на „чуждото повествование“ у нас, ние до такава степен сме свикнали с него, че не се и питаме: допустима ли е неговата степен в нашия обществен живот? Народните ни събрания се сменят многократно по-често от изискваното от Конституцията, но диктатът на чуждото повествование не намалява. Тогава въпросът „Съществува ли Българска демокрация?“ е напълно основателен. Този въпрос поставя на дневен ред още по-фундаменталния: съществуваме ли ние като граждани на нашата република, т.е. съществуваме ли като политически същества – според изискванията на античните мъдреци?