Необходимо ли е отново да започваме от нулева начална точка?
Необходимо е никога вече да не допускаме политиката да разрушава икономиката на България, нейната култура и нравственост. С оглед на това е необходимо не из основи да променяме всичко в държавата, а да променим себе си. Много неща следва да променяме у себе си. Но най-актуално е да прекършим собственото си плагиатство. Да се откажем от привичката си, ако видим нещо различно в общественото устройство на друга страна, да започнем да анатемосваме съществуващото у нас като остаряло, глупаво, грозно, нетърпимо. Това никак няма да е лесно. Но не е невъзможно.
Поредното партийно мнозинство тръгва по инерция да внася отнякъде нова политическа мода. Това ще бъде трудно за отделен депутат, представляващ само хората от своя избирателен район. Един от 240-те, дори и един от 100-те не би могъл да своеволничи както 50% + 1. Имат ли подкрепа на партийни мнозинства, "реформаторите" в България не свършват. Безкрайни реформи при оскъдняващо съдържание! Безброй реформатори, "творци" на нови конституции, закони и подзаконови актове! Резултат – беззаконност.
Необходимо е най-после избирателите да започнат да овластяват хора, които ще решават проблемите не с оглед на поредните външни указания, а в съответствие с логиката на вътрешното ни развитие!
Предполагаеми въпроси, възникващи у всяко обикновено дете
Защо народни представители обвиняват свои колеги, че лъжат? Защо, ако е вярно това, лъжците не се наказват? Ако не е вярно, защо не се наказват клеветниците? Ако е нормално да се лъже, защо трябва да се наказват децата, които лъжат?
Защо народни представители обвиняват свои колеги, че крадат от държавата или укриват крадци? Защо тези обвинения са много пъти повече от действително осъдените крадци?
Кой трябва да наказва народните представители за грозните им постъпки?
Въпроси към самите нас, пълнолетните:
Кой може да отговори на изброените и много други неизоброени въпроси, възникващи у децата и свързани с правно политическата ни система? Достатъчен ли е отговорът, че недостойните народни представители биват наказвани на изборите с неизбиране от избирателите? Не служи ли деполитизацията на училищата на по-лесното прикриване на въпросните "прелести" на многопартийната демокрация?
Политическа мода, избирателска свобода
Прието или отхвърлено, собственото предложение дава свобода на избирателя. Защото сравнява останалите в листата със собствен образец, чиито достойнства са били оспорени. Защото той мери нещата и хората не според предизборната дандания, а със собствен аршин. Когато гласува за предложенията на други, имащият свое предложение има свои изисквания към избраните. Той има свои критерии за оценка на тяхната работа и готовност да променя отношението си към тях в зависимост от направеното от тях.
Предлагащият номинации не мисли чрез диалозите на телевизонните водещи и техните гости. Той отказва да мисли по калъп. Имайки свои предложения, той има национална гордост. Националното самочувствие на този, който не намира кого да предложи за участие в органите на държавната власт, е фалшиво, изкуствено. Предлагащият има гордата осанка и сила на благородството. Той има възпитано в себе си чувство за баланс и координация.
