Адвокати-демократи

Становището на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ по конституционно дело №8/2016 г. показва, че не всички български юристи са апологети на дузиноглавия цар – конституционен съд. В становището се напомнят забравящите се от мнозинството нашенци-прависти общи и фундаментални разпоредби на чл. 1, ал. (2) и ал. (3) от Конституцията на Република България, включая това, че „никоя държавна институция (в т. ч. Народното събрание и Великото народно събрание) не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Всяка друга разпоредба на Конституцията трябва да бъде четена и тъкувана в тази светлина“.

Напук на светлината обаче дузиноглавият цар предпочита да чете и тълкува на тъмно. Напълно в духа на демокрацията становището на Фондацията напомня и отдавна забравената от правистите, чиито изказвания българските медии излъчват и преповтарят, истина, че предвиденият в Глава IX на Конституцията ред за нейното изменение „не изключва това да стане по силата на решение, взето чрез референдум“.

Става ясно, че народните представители приемат решения, противоречащи на гласуваните от тях закони, защото не знаят в коя църква да се молят: на сменящите се директиви на партийните им централи, на индулгенцията на дузиноглавия цар „за запазване на статуквото“, или на делегиращите им правата си избиратели? Както биха казали шоумените: драги избиратели, спите ли?

П. Папийски

За коментарите на Висшия съвет на защитниците ни

Ако народният суверенитет няма „примат при конституционните принципи“, той не е суверенитет. Не е обосновано твърдението на Висшия адвокатски съвет, че с приемането на примат на народния суверенитет „останалите начала и принципи ще бъдат игнорирани“. Народният суверенитет не застрашава гаранциите на „свободата, правата на личността, нейното достойнство и сигурност“, защото не касае отделни съдебни решения относно съдбата на отделна личност, а правото на човека на субектност относно обществените отношения. Защото без такава субектност той не е никаква личност.

Според Висшия адвокатски съвет, „народният суверенитет се ограничава чрез съществуващия правов ред, за да може държавата да е демократична и правова“. В решенията на Конституционния съд се приемало изискването конституционните принципи „да бъдат поставени и упражнявани балансирано...“ Съобразно това изискване за 26 години дебалансът в България се увеличи. Позитивният резултат се сведе до въведената в предаването на Слави Трифонов през тази пролет рубрика „За баланс“.

Наред с посочените неприемливи за демократично мислещите избиратели тези, в становището си по к.д. №8 от 2016 г., изпратено до Конституционния съд, Висшият адвокатски съвет излага и позитивни идеи. Най-важна за българската демократизация е мисълта, че по к.д. №8 „Конституционният съд би могъл да се произнесе по начин, който да промени казуистичното тълкуване в критикуваното често решение №3 от 2003 г.“

Но Конституционният съд се произнесе така, че отдалечи „хубавия ден“ за българската демократизация.

Григор Вълчанов