Не знам рецепти за предпазване от нея. Но тя съществува и при партийна, и при непартийна политическа система. Въпросът е, при коя от тях е по-голяма.
Общностните грешки са по-опасни от индивидуалните. Могат да се избягват с антиконсенсус. Обществото трудно го постига. Той често виси на косъм и то не от конска опашка.
Обществото само по себе си не изключва стадното поведение. Стадното поведение се характеризира с липса на многообразна активност и инициативност. Но дори и овчето стадо допуска изключения от такъв „консенсус“. Летен ден по прогюма, в гора с останали на редки места гъби, то може да се разпръсне на много по-малки групички, откокото хората при пропорционална партийна избирателна система.
Партийци защитават каузата си с аргумент, че трябва да се избягва стадно поведение, водещо към падение. Но избирателните им системи нямат безспорни предимства. Многопартийната система умножи отрицателните черни лебеди по пътя на нашето обществено развитие.
Партийната избирателна система е изкуствено усложняване на изборния процес. Всеобщото право на участие на избирателите в номинирането компенсира сложността на реализацията си с по-съзнателна масова активност. Тя е компенсаторна доза устойчивост и дори антикрехкост на политическия процес, защото включва лични разочарования от собствени неуспехи в номинирането и от неуспехи на подкрепени кандидати в избирането.
Стойчо Пенечки
