Партийна логика и „Стани богат!“

Отразявайки различията, интелектът открива повторенията. Независимо от позицията си, партийците са щастливи когато се проектират позитивно в бъдещето. Те умеят да интегрират политическите си чувства в елитния образ, който са създали за себе си. За тях щастието на електората е функция на тяхна решаваща роля в създаването и претворяването на образа на неговото бъдеще.

Те се чувстват способни да определят пътя ни към щастието и да управляват живота ни по него. Те смятат, че ни обогатяват с идеи. Ако е така, при наличие на стотици партии, може би сме хилядократно по-богати, отколкото когато бяха две. Особено щедри на умодаряване са партийците в предизборна ситуация. Тогава, от „щедрост“ към другите, стигат дотам, че забравят за себе си. Предвиждайки за нас, шестте милиона българи, все ситуация-извор на щастие, те остават както се случи.

Щедра на такава преданост у нас се оказа предизборната кампания за Европейски парламент през 2019 година. Проглушихме света с оценката за отлично председателство през 2018 година. А вместо да се включи министърът за европейското ни председателство в първата половина на челната шестица на кандидатите на ГЕРБ за евродепутати, г-жа Павлова се оказа във втората шестица на кандидатската листа.

Може би за ГЕРБ „тук или там“ е безразлично, след като европейското развитие е украсило самото име на партията. Но такова удивително поведение показа и БСП. За много месеци народните представители от БСП напуснаха сградата на парламента, за да ги чуваме по-добре като викат колко са напреднали, колко хубава предизборна платформа са изработили, колко много бързото ѝ „претворяване“ изисква предсрочни парламентарни избори у нас. А заместник-председателя на БСП г-жа Деница Златева, за която е естествено да мислим, че след г-жа Нинова е втора по заслуги за този напредък, също се оказа на седмо място в листата на кандидатите на БСП за евродепутати през 2019.

Може би партиите не искат да пращат най-ценните си ръководители в Европарламента, за да не е по-трудно на националните им ръководства без тях. Тогава защо ги пишат в кандидатските листи?! Дали тези партии разчитат, че с поставянето на отличниците във втората шестица ще активизират агитаторите си да не допуснат тяхното отпадане от групата на класираните? Дали са толкова уверени в победата си, че са безразлични към подреждането на имената на кандидатите в листата? Дали изпитват способностите на привържениците си за преференциално гласуване? Дали в приоритетите им не влиза подготовката на техните избиратели за участие в играта „Стани богат!“?

Пею Папийски

Обществен ред, основан на индивидуални права и свобода

За да отстояваш свободата, без да се крепиш на партия, се изисква смелост. Липсата на смелост и интелектуалното предателство относно политическата свобода се взаимообуславят. Отделният човек, а не някаква обществена група, мисли политически. Само хората изразяват морално-политически чувства. Отделни хора измислят и публикуват фалшиви новини.

Множества от хора се ценят като средства за постигане целите на партии, които рядко ги ценят като носители на способности, изискващи реализация. Колкото се отнася до политическите способности на избирателите, за тях партийците, монополизирайки политическата реализация, почти не се сещат. А не може да се говори за политическа свобода на тези, които искат, но не може да реализират индивидуално политическите си способности. Затова, при наличието на чл. 12, ал. (2) в нашата Конституция, да се говори за политическа свобода на мнозинството българи е конституционен абсурд.

Така в България е узаконено неравенството пред закона. За да станеш равен с „равноправните“, трябва да приемеш статут на марионетка на партокрацията. Политическата свобода за всички означава повече чувства за отговорност пред обществото и повече сигурност за всички. Означава по-многостранна грижа за обкръжаващата ни среда. Означава повече солидарност между хората.

Сигурният живот не се постига нито с постоянно растящи бюджети за армия и полиция, нито с умножаващи се застрахователи, частни охранители и защитни системи. В най-голяма степен може да способства за него масовата политическа активност. Достъпността до информацията прави реална възможността за съзнателно проявление и общополезна реализация на такава активност. За тази цел е необходима и свобода на ума, която всеки трябва да постига сам.

Това важи и за избираните, и за избирателите. От тази гледна точка приоритет имат независимите кандидати. Гласувайте с бюлетина номер 25 за независимия кандидат Христо Симеонов.

Път на коприната и европейско течение на конституционализма

Предвижда се съвременният път на коприната да има различни направления и Европа не се пренебрегва с тях. Но дали тя ще е важен транспортен възел или само крайна точка на пътя – зависи от нас, европейците. Не можем да сме първи нито по територия, нито по население, нито по брутен вътрешен продукт.

Европа е родина на демокрацията и може да има водеща роля в належащата съвременна демократизация на обществото на Земята. Как? Нe като става съучастник в насилственото налагане на евроатлантическата многопартийна политическа система на народи от други континенти. Опитът показа, че съучастието на европейски държави в опитите за налагане на ограничаване на държавността и усилване на многопартийността в страни като Афганистан, Ирак, Либия, Сирия доведе не до демокрация, а до хаос и много хиляди жертви.

Не се постига масов разцвет на индивидуалности, а страдания за мнозинството хора в такива страни. Не се постига плурализъм и търпимост, а разнопартиен екстремизъм. Права на човека се изместват от права на партиеца. Властта на закона се замества от власт на партокрацията. Говори се за гражданско общество, а партиите ограбват правно гражданите. Говори се за свобода при почти лишени от политически права граждани. И да има някаква свобода, тя не е равноправна.

В България има конституционно управление без право на народа да прави необходими изменения в конституцията. И претендиращият за демократичност Европейски съюз не обръща внимание за такава недемократичност. Информационните възможности за съдържателно участие на гражданите в процеса на овластяването не се използват. А без това не може да се постигне нито траен мир, нито обществена хармония на Земята.

Днешните представляващи не са заинтересовани от използването на тези възможности. Но и представляваните не правят необходимото за тази цел. Призовавам всички постоянно да се информират за работата на представляващите и да гласуват за независими кандидати за евродепутати на изборите на 26-и май.

Григор Вълчанов

Съвременни избори – скромност и справедливост!

Сегашното поколение земни жители търси факторите и условията за устойчивото развитие. Устойчивото развитие предполага пестеливо изразходване на природните ресурси на планетата. Необходимо е известно ограничаване на материалните блага за сегашното поколение жители на Земята с оглед на интересите на бъдещите поколения. А за да се самоограничават в стремежа си към богатството сегашните и бъдещите поколения, е необходимо възпитаване на децата и самовъзпитание на всички ни в този дух.

Самоограничаването в името на другите, в съответствие с интересите на другите, се нарича скромност. За съжаление, днес от всички морални черти у хората на най-малка почит е скромността. Тон за нейното пренебрегване дават не само притежатели на голямо богатство, но и съюзилите се с тях партийни политици. Стимул за него е партийната политическа система – избирателните закони, предизборните кампании, партийните устави и т.н. Ако богатите знаят, че предложенията за кандидатите, избирани в органите на законодателната власт, идват от обикновените хора, няма да се държат толкова надменно с тях. Ако политическите дейци знаят, че кандидатите за избиране в органите на държавната власт трябва да бъдат номинирани от обикновените хора, ще бъдат по-загрижени за техните интереси. Ако привикнат с мисълта, че дните за размисъл за избраниците са не ден-два, а всичките дни на мандата им, обикновените хора ще бъдат достатъчно подготвени, за да устояват на конкуренцията на богатите като участници в политическия процес.

Очевидно е, че за да повишим нивото на политическата си активност, трябва да се съобразяваме и с материалното, и с духовното състояние на нашето общество. За нас опитът на Япония и Китай, въпреки разликата в държавните мащаби, е не по-малко ценен, отколкото опитът на Запада. Опитът на Китай показва колко много от това, което сме могли да направим, преди да стигнем до сегашното си положение, не сме направили. Опитът на Япония и сега ни учи как да действаме, ако се стремим към просперитета на нашата Родина. Но стремим ли се фактически или само се оплакваме? Колко от нас действат в името на националния просперитет? Не се ли наситихме на примери, показващи стремеж към самостоятелно приватизиране на държавния сектор?

А не способстваше ли и самата политика за развихряне на алчността и корупцията? Не допринесоха ли за това и много от призивите на различни партийни ръководители за подкрепа на прибързани, недомислени, ликвидаторски спрямо обществената собственост инициативи? Увеличаването на запустелите ниви, затлачените напоителни канали и безстопанствени язовири не са ли очевидно доказателство за многобройните подобни недомислия? Да не говорим за огромните материални загуби и многобройните счупени крака на хора в резултат на бързата приватизация на пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Всичко това отново поставя пред нас въпроса за качествата на тези, които избираме. Неспособни ли сме за каквато и да е промяна?

Св. Томов