В интервю за БГНЕС от 23 февруари 2018 г. генерал Т. Бояджиев сподели: „За съжаление събитията показаха, че Студената война, която с фанфари обявихме, че свършва, не само не свършва, задълбочава се и опасността в един момент да се превърне в гореща в никакъв случай не е намаляла. Отново тенденцията е за увеличаване на въоръженията, за инвестиране в нови оръжия.“ Защо?
В световен мащаб има заинтересовани да продължава така. Ясно е българското измерение на тази тенденция. От студена война са заинтересовани партийците. Защото без нея тяхната безполезност става по-очевидна. Не могат да се примирят с обществено битие, в което не биха могли да са авангард на простолюдие. Закърмените им с дух на авангардизъм деца, в тези несигурни времена, също бързат да наследят авангардната роля. Колко се отличава този авангардизъм от известната у нас парвенющина може всеки да съди сам. В съвкупността си тези роли-близнаци поддържат студ в душите ни.
А ние продължаваме да мълчиме, „позорно мълчим“! И чакаме друг да ни спасява от народностно падение. А по мнение на Цицерон, отечеството не ни е родило с уговорки да не очаква никаква подкрепа от нас и да ни угажда. За смелите и честни хора няма по-нормално основание за посвещаване на управлението на държавата от това да не позволят на недостойните да разкъсат държавата. За да не позволяват това, те трябва да умеят да убеждават мнозинството, разяснявайки му обществената необходимост за непартийно представителство. Днес това е по-сложно, защото на държавата противостои гражданското общество. Не може да има спонтанно разбирателство между гражданите в това общество.
Демокрацията е труден разширяващ се и задълбочаващ се процес. Тя е „процес на разпределение и публично контролиране на упражняването на власт в органите на управление, белязано от институционално отчетливите – но винаги свързани – сфери на гражданското общество и държавните институции“ (Джон Кийн, „Гражданското общество“, Изд. „ЛИК“, 2002, стр. 16).
Но многобройните форми на взаимодействие на различните елементи на гражданското общество често са заплашени от сериозни конфликти и то е склонно да парализира и само да подкопава плурализма си. В него студените минивойни не свършват. Затова е необходим върховен избирателски контрол. А той е невъзможен без избирателска самоорганизация.
Г, Вълчанов
