Вероятност

240 народни представители не могат да приемат решения за изменения на държавното устройство и формата на управление в Република България. според тълкуването на Конституцията от 1991 година. Те не могат, според тълкуването, да предоставят възможност за приемане на такива решения и на българския народ. Ако броят на народните представители се увеличи със 160, те придобиват право да правят всички изменения, които народът не може да прави. Специалисти по теория на вероятностите трябва да изчислят разликата във вероятните възможности на Великото и на обикновеното народно събрания.

Количествената разлика е очевидна. Но качествената не е. Нали когато избираме обикновеното Народно събрание, ние избираме 240-те най-правоспособни българи. Логично е да мислим, че ако към тях прибавим следващите по-правоспособност 160 българи, които партиите ще ни посочат за депутати във ВНС, средното ниво на правоспособност на 400-те депутати ще се намали. Но вероятността сред тях случайно да попадне някой неизвестен гений ще се увеличи. А по силата на такава логика вероятността за попадане на изключително способни българи сред умуващите над конституционните проблеми е по-голяма при всенародно обсъждане и подготовка за референдум, отколкото във Великото народно събрание.

Ориентация в разнообразие

Практическите действия за създаване на инициативни групи, можещи да се обединяват в политическа самоорганизация на избирателите, предполага ориентация сред множеството граждани. Много хора се считат за справедливи в частните си отношения, но ако им се предложи да се организират, бързо отговарят, че не те са длъжни да въдворяват справедливост в обществото. Такива хора могат да бъдат въвлечени в движение за по-справедливи обществени отношения само ако бъде засегнат техния престиж или безконтролната им „свобода“. Те мислят, че губят честта си едва когато им отнемат красивия мундир. Такива хора не са малко.

Други са консервативни по силата на темперамента си. Сами по себе си те са добри хора. Гледат на света със снизходителност, винаги мотивирана от доверие към човека. Така се оказват препятствие на съпротивата против злото. Задоволяват се само с морализаторство. Склонни са да се примиряват с партийните заблуждения. Страхуват се да не ги обвинят, че произнасят радикална присъда на съществуващата политическа система. Всъщност тази снизходителност към другите се основава на снизходителност към самите себе си. На такава основа се стига до прикрита апологетика на партийните славословия на политическите „обновления“ на оставащите си все същите пребоядисващи се партийци.

К. Кирязов

Възможни участници в съпротива срещу партийното господство

За да се включи в движение или организация, противостоящи на партийното господство, човек трябва да е искрен в отношенията си с другите. Той трябва да осъзнае партийната догма като загнездило се зло в човешкото съзнание. Истинската антипартийност може да поражда гняв при ширещите се партийни пазарлъци. Тяхното продължаване в обществения ни живот лишава честните хора от състоянието на самоудовлетвореност. Духовното състояние на антипартийните българи днес е несъвместимо с умствения мързел.

Антипартийният дух все още само тук-там искри. За да запламти този дух, е необходимо настойчиво и непрестанно да го раздухваме. Необходимо е щателно и неуморно разясняване на морално-политическите предимства на непартийната самоорганизация.

Светът трябва да се приема такъв, какъвто е. Небходимо е да се изяснява дълбоката му политическа заседналост в партийните коловози. Искрени или неискрени, партийните пристрастия се съпътстват с устойчиви заблуждения относно историческите перспективи. Парламентаризмът се отъждествява с партийността и тази заблуда трудно се преодолява. Вярващите на партийната „правда“ са много легиони и убеждаването им в непартийната истина изисква много продължителна работа.

Честита Нова година!

П. Грудов