Истинските избори предполагат участници-субекти в изборния процес. Защото както еднопартийната, така и многопартийната власт цели да се възпроизвежда. „Въображението за едно различно бъдеще ще се сблъска с поредния провал, ако отново инвестира в партии, лидери, избори...“ (Валентина Георгиева, „За политическо въображение и риска от елитаризъм“, сп. „Социологически проблеми“, 2014, бр. 1-2, стр. 403-404).
Мислещият българин иска да гласува ежедневно за предлагани и подлагани на дебати нови идеи. Не иска бъдещето на родината да се решава от някой, който победил веднъж във „фиктивните избори“, четири години прави „каквото си иска“ (вж. пак там, стр. 404). По същество това си е искане за фактическо участие на избирателя в политическия процес. Бедата ни е, че много протестиращи си заравят главата в пясъка, за да не виждат такива избиратели и да не чуват думите им.
Мислещите избиратели вече не искат да бъдат елиминирани от сферата на действие на съвкупния субект на политическия процес. Те не могат още да се утешават с „мъглявината“ гражданско общество – „куче-пазач“. Мислещите започват да прозират в мъглявината и да разгадават кого пази „кучето“ гражданско общество.
Мнозинството говори против олигарсите, а гласуващото мнозинство подкрепя партии, на които разчита олигархията. Изборния процес направляват медиите, на които избирателите в мнозинството си вярват. Медиите, пряко или косвено – чрез партии, са зависими от олигарсите.
Дори да му слугуват медии, за всеки олигарх е многократно по-лесно да обезпечи доверие за своя кандидат с подкрепата на партиен център, отколкото да убеждава икономически независими от него избиратели поотделно. Затова и олигарси, и медиакрация, и партокрация пазят със зъби и нокти неприкосновеността на партийната избирателна система. Пазят я, защото виждат масовото недоволство, но знаят, че с партии народовластие е невъзможно.
Неспособността на политическите партии да се справят с проблемите на демократизацията ескалира недоволството от тях. А партийният произвол допринася за нарастване на корупцията и криминализацията. Партийната безнаказаност ще продължава, докато е налице парламентарният и президентски отказ от институционализация на избирателски организации.
Някои представят опитите за създаване и регистрация на избирателски самоорганизации като заплаха от тоталитаризъм. Защото не могат да намислят други аргументи против необходимостта от самоорганизация на избирателите.
По-близка до тоталитаризма е идеята за задължителност на гласуването. Всеки знае, че задължителността на едни или други политически действия е сред най-характерните признаци на тоталитарното общество. А членуването в избирателски самоорганизации може да е само доброволно.
