Тъждествен ли е българският народ на Народното си събрание? Според Конституционния съд, щом Народното събрание не може да променя държавното устройство и формата на управление, това не може, с референдум, да прави и българският народ. Защото по „логиката“ на Конституционния съд се оказва, че няма кой да вземе решение за произвеждане на такъв референдум.
I. В решение Номер 9 на Конституционния съд от 28 юли 2016 г. се казва, че народът „винаги запазва върховната власт за себе си и се включва пряко в нейната реализация, в съответствие с правилата, установени от самия него в Конституцията.“
Как суверенът се включва пряко в реализацията на запазваната за него върховна власт – в Конституцията не е казано. Значи ли това, че потвърденото с чл, 1, ал. (3) на Конституцията запазване се анулира и народът се е отказал безпрекословно от върховната власт, делегирайки я на вече три десетилетия несъществуващо Велико народно събрание (ВНС)? В Конституцията такова следствие от липсата на правила в нея за пряко включване на суверена в реализацията на върховната власт не съществува.
В решение Номер 9 от 28 юли 2016 г. се посочва като приложима форма на пряка демокрация, според конституционния законодател, изборът. Твърди се, че Конституцията „изрично предвижда изборите като единствена форма на пряко включване на суверена в механизма на осъществяване на оригинерната учредителна власт“. Никъде в Конституцията няма изрично предвиждане на такава единственост.
В решение Номер 9 от 28 юли 2016 г. Конституционният съд сам отбелязва, че, в съответствие с чл. 1, ал. (2) от Конституцията, конституционният законодател установява равнопоставено пряко и представително осъществяване на произтичащата от народа държавна власт. Но вече стана ясно, че по-нататък в същото решение Конституционният съд определя изборите като конституционно изрично предвиждана „единствена форма на пряко включване на суверена в механизма на осъществяване на оригинерната учредителна власт“. Вярно е, че само изборите са изрично предвидени. Но само една предвидена форма не означава единствено предвидима форма. Никъде в Конституцията не е казано: единствена форма на пряко включване в този механизъм. Ако двата основни способа на властване на суверена са равнопоставени, нищо не пречи, както за избори за ВНС, Народното събрание с мнозинство от две трети от общия брой на народните представители да решава за произвеждане на референдум, като форма на пряко включване на суверена в механизма на осъществяване на оригинерната учредителна власт.
II. Като отбелязва, че решението за произвеждане на национален референдум „се взема само и единствено от Народното събрание, съгласно чл. 84, т. 5 от Конституцията“, Конституционният съд пише, че от действието на единен комплекс от норми, формиран от правомощието „на Народното събрание по чл. 85, т. 5, разпоредбите на чл. 10, чл. 42, ал. (2), както и разпоредбите в Глава девета от Конституцията“, пораждащи правни последици във взаимовръзка една с друга, „следва, че Народното събрание може да взема решение за произвеждане на национален референдум единствено по въпроси от своята компетентност, включително и за промяна на Конституцията“.
Отново единственост! Откъде може да следва тя?
В чл. 85, т. 5 от Конституцията се казва, че Народното събрание „приема решение за произвеждане на национален референдум“. Какъв може или не може да е референдумът не се казва.
В чл. 10 на Конституцията се казва, че изборите, „националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“.Че не може да се произвежда национален референдум по точки, изброени в чл. 158 на конституцията, не се казва.
В чл. 42, ал. (2) на Конституцията се казва: „Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон“. Нищо ограничаващо тематиката или проблематиката на националните референдуми няма в тази алинея.
Разпоредбите в Глава девета на Конституцията касаят съотношението на правомощията на ВНС и Народното събрание на Република България. В тази глава думите „народ“ и „суверен“ отсъстват.
Следователно, изводът, че Народното събрание може да взема решение за произвеждане на национален референдум единствено по въпроси от своята компетентност, от действието на споменатия по-горе „единен комплекс от норми“ не произтича.
* * *
Отделен е въпросът за парадоксалната ситуация с алинеите на чл. 1 от Конституцията.
„България е република с парламентарно управление“ – в България парламентът не може да взема решение за произвеждане на референдум за промени, засягащи една глава от Конституцията!
Време е да се научим да си четем Конституцията. Ново Велико народно събрание е необходимо само на партокрацията. То ще бъде разочителство в условията на криза, защото свикването на осмо ВНС означава големи разходи на българската държава за приемане на решения за промени, които които сегашната Конституция не забранява да се извършват от самия народ с произвеждане на референдум. То ще удължи повече от тридесетгодишното отстраняване на народа от участие в процеса на решаването на най-съществените проблеми на политическото ни развитие.
Фактическото участие на суверена в извършването на промени в държавното устройство и формата на управление има огромно значение за повишаването на чувството за отговорност на гражданите за съдбата на народа и Родината ни.
